16 януари 1909 г. - Експедицията на Ърнест Шакълтън достига до Южния магнитен полюс
16 януари 1909 г. Експедицията на Ърнест Шакълтън достига до Южния магнитен полюс, намиращ се тогава на 72°25′ ю. ш. 155°16′ и. д. Едно пътешествие, което ще остане в историята като „Най-далечният Юг“. То бележи и първото изкачване на Еребус - най-южният активен вулкан на Земята, висок 3794 м, както и откриването на проход през внушителния ледник Биърдмур.
Цялата експедиция, без никакви човешки загуби, се завръща на 22 март 1909 в Нова Зеландия. В Англия Шакълтън е посрещнат като национален герой и неговата популярност може да се сравни само със славата на знаменития норвежки полярен изследовател Фритьоф Нансен след дрейфа му на кораба "Фрам" през Северния ледовит океан. Блестящите лекции изнасяни от Шакълтън в много страни на Европа и Америка, популярната му книга "The heart of the Antarctic" (в превод "В сърцето на Антарктика"), преведена на много езици, затъмняват другите антарктически експедиции, извършили немалка дейност за опознаването и изследването на Антарктика.
Въпреки успеха си Шакълтън не успява да достигне своята първоначална цел – географският Южен Полюс. Оказва се, че до него са го делели едва 97 морски мили. Все пак обаче на 16 януари 1909 г. групата, начело с Томас Уилям Еджуърт Дейвид и част от експедицията на Шакълтън все пак успява да открие магнитния Южен полюс.
Най-известната експедиция на Шакълтън – пресичането на Антарктида – едва не завършва катастрофално, след като корабът му бива заграден от мощни ледове. След принудителен дрейф на югозапад, а след това на север, той в крайна сметка е смачкан от ледовете и потъва. Въпреки всичко Шакълтън успява да върне невредим у дома целият 28-членен екипаж.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 27 г. пр.н.е. — Сенатът на Римската империя удостоява за първи път с титлата Август императора Гай Юлий Цезар Октавиан.
• 927 г. — Кордоба (в дн. Испания) е обявена за халифат.
• 1547 г. — Иван Грозни се самопровъзгласява за цар на Русия.
• 1556 г. — Императорът на Свещената Римска империя Карл V абдикира, разделяйки империята на две части, в полза на сина си Филип II и брат си Фердинанд I.
• 1581 г. — Английският парламент узаконява англиканството като държавна религия, приемайки закони против католицизма.
• 1593 г. — Мехмед III става султан на Османската империя, след което убива 19-те си братя.
• 1707 г. — Шотландският парламент ратифицира договора за обединение с Англия, с което се създава Великобритания.
• 1724 г. — Петър I забранява в Русия браковете по принуда.
• 1881 г. — Българската поща сключва договор с Австрийското параходно дружество за превоз на пощенски пратки по Дунав.
• 1908 г. — Съставено е правителство на Демократическата партия с премиер Александър Малинов.
• 1915 г. — Открита българската легация във Вашингтон от първия пълномощен министър на България в САЩ Стефан Панаретов.
• 1920 г. — В САЩ е въведен, така наречения, сух режим.
• 1920 г. — В Париж се провежда първото заседание на Лигата на нациите.
• 1920 г. — Страните от Антантата преустановяват търговската блокада на СССР.
• 1957 г. — Отваря "The Cavern club", където дебютират Бийтълс . ЮНЕСКО обявява 16 януари за ден на Бийтълс.
• 1963 г. — СССР обявява, че притежава водородна бомба.
• 1969 г. — Чешкия студент Ян Палах се самозапалва в Прага, в протест срещу смазването на Пражката пролет от Съветския съюз, година по-рано.
• 1970 г. — Полковник Муамар Кадафи встъпва в длъжност министър-председател на Либия.
• 1979 г. — В Иран е свален светския режим на шах Мохамед Реза Пахлави и страната е обявена за ислямска република.
• 1992 г. — С мирен договор се поставя край на 12-годишната гражданска война в Салвадор, взела 75 000 жертви.
• 2000 г. — За президент на Чили е избран Рикардо Лагос.
• 2005 г. — 66-годишната румънка Адриана Илиеску става най-възрастната майка на планетата.
Родени
• 1728 г. — Николо Пичини, италиански композитор
• 1749 г. — Виторио Алфиери, италиански поет и драматург
• 1831 г. — Йован Ристич, сръбски политик
• 1838 г. — Франц Брентано, германски психолог и философ
• 1853 г. — Андре Мишлен, френски предприемач
• 1867 г. — Викентий Вересаев, руски писател
• 1890 г. — Асен фон Хартенау, граф Хартенау
• 1901 г. — Фулхенсио Батиста, кубински диктатор
• 1904 г. — Димитър Добрев, български писател
• 1931 г. — Йоханес Рау, президент на Германия
• 1933 г. — Сюзън Зонтаг, американска писателка и общественичка
• 1934 г. — Мерилин Хорн, американска оперна певица
• 1936 г. — Фернандо Соланас, аржентински кинорежисьор
• 1939 г. — Биньо Иванов, български поет
• 1946 г. — Кабир Беди, индийски актьор
• 1947 г. — Валентин Чернев, български поет
• 1948 г. — Джон Карпентър, американски сценарист и режисьор
• 1952 г. — Майкъл Чорни, руски бизнесмен
• 1953 г. — Иван Петрушинов, български актьор
• 1953 г. — Росен Елезов, български режисьор
• 1955 г. — Джери Лененджър, американски астронавт
• 1957 г. — Иван Черкелов, български режисьор и сценарист
• 1959 г. — Шаде Аду, британска певица от Нигерия
• 1962 г. — Христо Марков, български депутат
• 1966 г. — Алек Попов, български писател
• 1968 г. — Бойко Пенчев, български писател, преводач, журналист
• 1968 г. — Дейвид Чокачи, американски актьор
• 1970 г. — Снежина Петрова, българска актриса
• 1974 г. — Кейт Мос, английски модел
• 1976 г. — Андреана Николова, българска оперна певица
• 1979 г. — Алия, американска поп-певица
• 1981 г. — Боби Замора, английски футболист
• 1981 г. — Соня Немска, българска поп-фолк певица
• 1982 г. — Тунджай Шанлъ, турски футболист
• 1983 г. — Емануел Погатец, австрийски футболист
• 1985 г. — Маркош да Силва, бразилски футболист
• 1986 г. — Айша, латвийска певица
Починали
• 1794 г. — Едуард Гибън, британски историк
• 1798 г. — Джон Далинг, британски военен
• 1891 г. — Лео Делиб, френски композитор
• 1901 г. — Арнолд Бьоклин, швейцарски художник
• 1912 г. — Георг Хайм, немски поет
• 1925 г. — Алексей Куропаткин, руски военачалник
• 1927 г. — Йован Цвиич, сръбски географ и учен
• 1928 г. — Велимир Прелич, сръбски юрист
• 1942 г. — Карол Ломбард, американска актриса
• 1947 г. — Андрей Шкуро, офицер
• 1950 г. — Густав Круп фон Болен унд Халбах, немски индустриалец
• 1954 г. — Михаил Пришвин, руски писател
• 1957 г. — Артуро Тосканини, италиански диригент
• 1962 г. — Иван Мещрович, хърватски скулптор
• 1990 г. — Влади Симеонов, български диригент
• 1992 г. — Димитър Казаков, български художник
• 1995 г. — Георги Костов, български писател
• 2001 г. — Лоран-Дезире Кабила, президент на Конго
• 2004 г. — Калеви Сорса, министър-председател на Финландия
• 2006 г. — Георги Кордов, български певец
• 2008 г. — Никола Клюсев, министър-председател на Република Македония
• 2012 г. — Густав Леонхард, нидерландски музикант
Празници
• България — Професионален празник на хората, работещи в областта на растителната защита (обявен с Решение на Министерски съвет 28 септември 2005 г.)
• САЩ — Национален ден за религиозна свобода
• Тайланд — Ден на учителя
• Тамили (народност, населяваща Индия, Шри Ланка, Малайзия, Сингапур и др.) — Фестивал на реколтата
Obekti.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
