16 юли 1965 г. – Тържествено е открит 11,8-километровият тунел Монблан
След близо 19 години планиране и строеж тунелът под Монблан е официално открит. Той е дълъг 11,6 км и широк 8,6 м и свързва Италия и Франция, улеснявайки по този начин значително туризма и търговията на двете страни.
През 1999 година в тунела се случва трагедия, която остава в историята като „Апокалипсис в сърцето на Монблан". На 24 март камион се запалва, а температурата в съоръжението достига 1000 градуса и след 53 часа битка с огъня загиват 40 души. След трагедията тунелът е затворен за три години.
Днес Монблан е снабден с многобройни камери и специални ниши-убежища.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 622 г. — Пророкът Мохамед се премества от Мека в Медина, което се смята за начало на ислямската вяра и на ислямския календар.
• 1054 г. — В Константинопол завършват с неуспех преговорите с Рим, което се смята от историците за начало на Източно-западната схизма.
• 1643 г. — Холандският мореплавател Маартен де Фриз открива остров Сахалин.
• 1661 г. — Пуснати са в обращение първите парични банкноти в Европа от шведската банка в Стокхолм.
• 1748 г. — Михаил Ломоносов формулира закона за запазване на масата на телата и движението.
• 1782 г. — Състои се премиерата на операта Отвличане от сарая на Волфганг Амадеус Моцарт.
• 1790 г. — Окръг Колумбия е определен за седалище на правителството на САЩ и президентът Джордж Вашингтон е упълномощен да избере постоянно място за столица.
• 1875 г. — Приета е нова конституция във Франция, с която се създава Камара на представителите — Сенат и се утвърждават изборите за президент.
• 1877 г. — Руско-турската война (1877-1878): Приключва Битката при Никопол с победа на руските сили над османските.
• 1901 г. — Основан е АФК Бароу в град Бароу ин Фърнс.
• 1920 г. — Антантата преустановява блокадата на Съветска Русия.
• 1920 г. — Основана е Аджарската автономна съветска социалистическа република.
• 1927 г. — Никарагуанската партизанска съпротива започва продължилата пет години война срещу американската окупация на Никарагуа.
• 1937 г. — Близо до Ваймар е открит концентрационният лагер на смъртта Бухенвалд.
• 1942 г. — Холокост: Правителството на Вишистка Франция нарежда на френските полицаи да арестуват и затворят в концлагери над 30 000 евреи. През 1995 президентът Жак Ширак официално признава отговорността на френската полиция.
• 1945 г. — Проект Манхатън: Проведен е първият ядрен опит, с кодово име Тринити, при който САЩ успешно детонират плутониево ядрено оръжие на полигона до град Аламогордо в щата Ню Мексико.
• 1951 г. — Публикувана е повестта на Селинджър Спасителят в ръжта.
• 1961 г. — Открита е втората отсечка от Автомагистрала А3 в Италия, свързваща Помпей и Салерно.
• 1962 г. — Проведено е първото пробно предаване на цветен сигнал между Америка и Европа с помощта на изкуствен спътник.
• 1969 г. — Програма Аполо: От Космически център Джон Ф. Кенеди е изстрелян американския космически кораб Аполо 11, чиято цел е изпращане на човек на Луната, за пръв път.
• 1979 г. — Иракския президент Ахмед Хасан ал Бакр подава оставка и на власт идва Саддам Хюсейн.
• 1982 г. — По време на масова церемония преподобният Муун венчава 4 хиляди непознаващи се двойки на Медисън Скуеър Гардън.
• 1990 г. — При земетресение във Филипините с магнитуд 7,7 по Скалата на Рихтер загиват над 2 хиляди души.
• 1990 г. — Открит е последният естествен спътник на Сатурн — Пан.
• 1993 г. — Пусната е Slackware, най-старата Linux дистрибуция.
• 1994 г. — Първите фрагменти от кометата Шумейкър-Леви 9 навлизат в атмосферата на Юпитер.
• 1999 г. — В 11 ч. 41 мин. общата стойност на акциите на Бил Гейтс в Майкрософт достига 100 млд. долара.
• 2004 г. — Състои се премиерата на американски научнофантастичен филм „Аз, роботът“.
• 2004 г. — Oтваря врати Милениум Парк — първият и най-амбициозен архитектурен проект в Чикаго за 21. век.
Родени
• 1773 г. — Йозеф Юнгман, чешки филолог († 1847 г.)
• 1798 г. — Александър Горчаков, руски политик († 1883 г.)
• 1818 г. — Спиридон Палаузов, български историк
• 1858 г. — Йожен Изаи, белгийски цигулар († 1931 г.)
• 1868 г. — Христо Чернопеев, български революционер († 1915 г.)
• 1872 г. — Руал Амундсен, норвежки полярен изследовател († 1928 г.)
• 1877 г. — Айви Лий, основател на връзките с обществеността († 1934 г.)
• 1888 г. — Фриц Цернике, холандски физик, Нобелов лауреат през 1953 г. († 1966 г.)
• 1889 г. — Сава Чукалов, български писател, езиковед и преводач
• 1896 г. — Тригве Ли, норвежки политик († 1968 г.)
• 1900 г. — Филип Голиков, съветски маршал († 1980 г.)
• 1902 г. — Александър Лурия, руски психолог († 1977 г.)
• 1907 г. — Барбара Стануик, американска актриса († (1990 г.)
• 1911 г. — Джинджър Роджърс, американска актриса († 1995 г.)
• 1917 г. — Жорж Арно, френски писател
• 1926 г. — Ъруин Роуз, американски биолог, Нобелов лауреат през 2004
• 1928 г. — Дико Фучеджиев, български писател
• 1928 г. — Робърт Шекли, американски писател († 2005 г.)
• 1929 г. — Дойно Дойнов, български историк († 2014 г.)
• 1937 г. — Петър Андасаров, български поет
• 1946 г. — Паша Христова, българска певица († 1971 г.)
• 1956 г. — Джери Дойл, американски политик
• 1959 г. — Зоран Йолевски, македонски политик
• 1961 г. — Георги Анастасов, български композитор
• 1963 г. — Сречко Катанец, словенски футболист и треньор
• 1964 г. — Ашот Анастасян, арменски шахматист
• 1967 г. — Уил Феръл, американски актьор
• 1968 г. — Георги Михалев, български плувец
• 1976 г. — Боби Лешли, американски кечист
• 1986 г. — Шалозе Удоджи, нигерийски футболист
• 1989 г. — Гарет Бейл, уелски футболист
Починали
• 1216 г. — Инокентий III, римски папа (* 1161 г.)
• 1664 г. — Андреас Грифиус, немски поет и драматург (* 1616 г.)
• 1747 г. — Джузепе Мария Креспи, италиански живописец (* 1665 г. г.)
• 1764 г. — Иван VI, император на Русия (* 1740 г.)
• 1822 г. — Йоан Търновски, мъченик за християнството
• 1857 г. — Пиер-Жан дьо Беранже, френски поет (* 1780 г.)
• 1890 г. — Юджийн Скайлър, дипломат, писател, преводач (* 1840 г.)
• 1915 г. — Елън Г. Уайт, американска писателка (* 1827 г.)
• 1959 г. — Ернест Блох, швейцарски и американски композитор, (* 1880 г.)
• 1960 г. — Алберт Кеселринг, немски фелдмаршал (* 1881 г.)
• 1963 г. — Николай Асеев, руски поет (* 1889 г.)
• 1964 г. — Никола Въжаров, български учител (* 1877 г.)
• 1979 г. — Виктор Данченко, български актьор (* 1923 г.)
• 1985 г. — Хайнрих Бьол, германски писател, Нобелов лауреат за 1972 г. (* 1917 г. г.)
• 1989 г. — Херберт фон Караян, австрийски диригент (* 1908 г.)
• 1990 г. — Никола Русев, български драматург (* 1932 г.)
• 1994 г. — Джулиан Швингър, американски физик, Нобелов лауреат през 1965 г. (* 1918 г.)
• 1998 г. — Панкратий, български духовник и архиерей (* 1926 г.)
• 1999 г. — Джон Кенеди-младши, американски журналист (* 1960 г.)
• 2003 г. — Ерих Кьолер, немски писател (* 1928 г.)
• 2012 г. — Джон Лорд, английски рокпианист и композитор (* 1941 г.)
Obekti.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
