17-годишната Доротея написа: Не ни мачкайте и потъпквайте, не ни унижавайте и обиждайте!
Възмущението на една ученичка от действителността, с която се сблъсква всеки ден, и за която всички мълчат...
Трафик Нюз публикува писмото на 17-годишна ученичка. Тя се казва Доротея Д. и в него е изразила своето мнение за българското училище, за държавата ни, за разочарованието си от тях.
От изданието са го публикували без редакторска намеса:
На всеки един от нас се е случвало да се оплаква от дадени случки, хора или преживявания през живота си. Независимо дали си на 3, 13, 33 или 63 години…
Още от малки сме се сблъсквали с разочарования, макар и дори да не сме го осъзнавали. Още, когато сме били деца – са ни разочаровали, нашите приятели, като не са ни давали играчките си, за да поиграем с тях. С годините разочарованията се променят – стават от друго естество, което е напълно нормално. Все пак ние порастваме, вълнуват ни други неща, имаме различни гледни точки и интереси. Изпадаме в спорове и конфликти – ние философстваме, дори и да не го осъзнаваме…
Именно това разочарование, което изпитваме ни води към пагубен крах на обществото. Повече от 80% българите изразяват „компетентно“ мнение по политическите въпроси, смятайки, че са начетени достатъчно, но не осъзнават, че независимо от възрастта има неща, които не разбират. Аз смятам, че политиката е едно от тях. Чувайки от житейския опит на по - възрастните, не съм чула някой да е казал, че навремето се е изучавал политически възгледи в училище. Тогава питам се аз, как смятате, че вие – възрастните и ние – новото „пагубно“ поколение ще сме ориентирани и компетентни по дадени теми свързани с правата ни, с политиката или с държавата ни?
Сега някой може да каже – ако желаеш да се развиваш в дадена сфера, има много други източници, откъдето можеш да си набавиш информация, все пак живеем в 21-ви век. Да, несъмнено това е така. Но факт е, че 8 часа от ежедневието на едно дете преминават в училище. Не смятате ли, че именно това е мястото, където ние трябва да се подготвим и да излезем що-годе компетентни и осъзнати личности?
Но, какво се случва тук в – Училището?
Това е място, където по закон е прието, децата да ходят задължително до 16-годишна възраст, да получават знания, помагащи им за бъдещият им живот. Но в днешно време нещата не са толкова цветни за колкото ги мислим, училището не може да ни подготви за живота, защото то ни дава граници. Граници на мислене, на говорене, на съзряване. Ходейки на училище на нас ни се поставя една рамка, от която не можем да излезем, защото не е позволено.
Нима? Защо да не е позволено – абстрактното мислене, свободата, свободата на изразяване? Къде отидоха всички тези важни и ключови умения за едно дете?
Децата не сме затворници, ние имаме право на изразяване на мнение, което не използваме, защото ни е страх. Обществото ни живее в страх от „по висшите“ от нас?
Именно тези по висши забравят, че някога и те са били като нас. Наслушала съм се на епитети за днешната младеж. Били сме: „наркомани“, „пропадняци“, „пияници“, „курви“, „упадъци“, „неграмотници“ и още и още… и докогато?
Нека да ви разкажа една история: Днес в училището Х, имаше извънкласна дейност – презентация, на която бяхме помолени до отидем, при отиването ни, на мнозина от нас не ни хареса и искахме да си тръгнем, но какво стана тогава – осъзнахме и разбрахме, че ние бяхме заключени насила в една стая, в която трябваше да седим час и половина, защото училището Х, ни принуждаваше. Опитвайки да си тръгнем, от другия изход на въпросната стая, пред вратата застана зам. Директорката и ни каза да си сядаме по местата, и че трябва да изчакаме всичко да приключи и тогава да си ходим.
Е, питам се тогава – именно тук, в тази ситуация, къде изчезнаха правата на децата?
Нима това, че сме по-малки от въпросните „по висши“ им дава право да ни лишават от нашето право на избор и свободно време?
В какво се превръща българското училище – в психически затвор.
Къде отиде „истинското“ училище, което трябва да те учи, а не да те притиска психически? Къде отидоха онези учители – будители ?
Много е лесно да вдигнеш ръце и да се откажеш, защото така е по-лесно, но тогава, кой ще се бори за нас младите, кой ще ни покаже правилния път и качествата, които трябва да имаме? Кой ще ни даде компетентни знания, ако няма такива хора?
Учителите не се „грижат“ за нашите знания – да, сега някой ще каже – вие днешната младеж сте прекалено мързеливи и не учите, затова не знаете нищо и сте толкова деградирали. Но не е така. В днешно време масово учителите са некомпетентни, за да преподават. Именно затова искам да помоля всички „компетентни“ възрасти да потърсят вината и в отсрещната среда, не само в нас младежите.
С цялото ми уважение към образователната система и към компетентните учители, това е лично мнение, на което всеки има право да изразява.
А, относно държавата, която не прави нищо за децата и която ни води към пагубно изчезване и саморазрушение.
За всички „будни“ и „полубудни“ младежи, искам да кажа – давайте пример на другите. Не се оплаквайте. Научете се да давате решение на проблема, а не само да говорите за него. Всичко се оправя с действия и комуникация. Те вървят ръка за ръка, когато едното нещо го няма – нищо не се получава. Затова България е на това дередже, защото всички говорят, но никой не действа.
Скъпи, учители, политици, възрастни, от сърце Ви, моля да не се взимате за нещо повече от другите само и само, защото имате малко повече власт. Запомнете, че вие сте никои и сте били същите, като нас. Не бъдете алчни и лакоми, а покажете на нас – децата, хубавия пример, който трябва да виждаме всеки ден. Не ни мачкайте и потъпквайте, не ни унижавайте и обиждайте, не ни предавайте. А, бъдете с нас, когато ни е трудно, показвайте ни какво трябва да правим и как да го правим, давайте ни своя пример и знания по начин достъпен за нас.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
