18 април 1906 г. - Сан Франциско е опустошен от силно земетресение
Снимка: Everett Historical
Сан Франциско е опустошен от силно земетресение - едно от най-разрушителните природни бедствия в историята на САЩ.
Трусът с магнитуд от 7,80 по скалата на Рихтер удря града в 5:12 ч. Епицентърът на земетресението е бил на около 3 км от Сан Франциско, по протежението на разлома Сан Андреас.
По онова време са били описани само 567 смъртни случая. В наши дни се счита, че вследствие на земетресението и последвалия голям пожар, траял няколко дни, умират около 3000 жители. Повечето смъртни случаи са били в самия Сан Франциско, но е имало още 189 други в района на Санфранциския залив. Земетресението е усетено от Орегон на север до Лос Анджелис на юг и до Невада на изток към вътрешността на страната. Между 225 000 - 300 000 души са останали бездомни в резултат на земетресението от общо население тогава 410 000 жители. Земетресението и пожарът разрушили над 80% от града.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1506 г. — Започва строителство на базиликата Свети Петър в съвременния и вид.
• 1599 г. — Испанският крал Филип III Испански се жени за австрийска ерцхерцогиня Маргарита Австрийска.
• 1599 г. — Ерцхерцогът Алберт VII Австрийски се жени за испанската инфанта Изабела-Клара Испанска.
• 1791 г. — Луи XVI и неговото семейство са заловени от Националната гвардия в опит да избягат от очакващия ги в Париж съдебен процес.
• 1804 г. — Наполеон I Бонапарт е провъзгласен за император на Франция.
• 1822 г. — Мехмед Емин паша завзема град Негуш след предателство и извършва страшно клане, при което всичките няколко хиляди мъже в града са избити, а жените и децата, отведени като роби в Анадола.
• 1840 г. — Високата порта унифицира Десятъка — започва повсеместно описване на имуществото и доходите на българското население.
• 1843 г. — Основан е окръг Елк в щата Пенсилвания, САЩ.
• 1850 г. — В Габрово се полагат основите на новата училищна сграда, днешната Априловска гимназия.
• 1877 г. — Генерал Николай Столетов поема командването на българското опълчение.
• 1902 г. — Дания става първата страна, в която пръстовите отпечатъци започват да се използват за установяване на самоличността на престъпници.
• 1908 г. — Закрито е 13-то Обикновено Народно събрание.
• 1909 г. — Жана д'Арк е обявена за светица в Рим.
• 1923 г. — Основан е руският футболен клуб ФК Динамо в Москва.
• 1928 г. — След първия трус на Чирпанското земетресение от 14 април е регистриран нов силен трус с епицентър край Поповица; разрушенията от двата труса засягат около 20% от територията на България.
• 1931 г. — Закрито е 22-то Обикновено Народно събрание.
• 1942 г. — Пиер Лавал става министър-председател на Вишистка Франция.
• 1942 г. — Втората световна война: Нанесена е първата бомбардировка над Токио, известна като „Нападението на Дулитъл“.
• 1945 г. — В хода на Втората световна война немските войски в Рур капитулират.
• 1946 г. — Обществото на народите се саморазпуска.
• 1949 г. — Ирландия е обявена за независима от Великобритания република.
• 1951 г. — Франция, ФРГ, Италия и трите страни от Бенелюкс създават Европейска общност за въглища и стомана, която прераства по-късно в Европейска икономическа общност (днес Европейски съюз).
• 1955 г. — Основан е международният футболен турнир Лига Европа под името Купа на панаирните градове.
• 1956 г. — Вестник Отечествен фронт публикува статията „Поуката“ — първата публична остра критика на култа към личността като към всеобхватно социалистическо явление.
• 1956 г. — Принца на Монако Рение III се жени за американската актриса Грейс Кели.
• 1960 г. — Състои се премиерата на българския игрален филм "Първи урок".
• 1961 г. — Подписана е Виенската конвенция за дипломатическите отношения.
• 1980 г. — Провъзгласена е независимостта на нова африканска държава Зимбабве.
• 1981 г. — Официално се открива сградата на Културния комплекс в град Правец и тази на Историческия музей - Правец, с първата музейна експозиция.
• 1983 г. — Стартира американският телевизионен канал Disney Channel.
• 1988 г. — Ирано-иракската война: Американският флот потапя иранската фрегата «Саханд» и няколко по-малки ирански патрулни кораби край Ормузкия проток.
• 1990 г. — Съветският съюз прекратява снабдяването на Литва с нефт, като санкция заради опита ѝ да напусне общата държава.
• 1999 г. — Приета е сегашната федерална Конституция на Швейцария.
• 2007 г. — Официално е открит швейцарският стадион Стад дьо ла Маладиер в Ньошател.
• 2008 г. — Състои се премиерата на американския филм "Животът пред очите ѝ".
Родени
• 1480 г. — Лукреция Борджия, италианска благородничка († 1519 г.)
• 1590 г. — Ахмед I, султан на Османската империя († 1617 г.)
• 1774 г. — Георг Лангсдорф, немски естественик († 1852 г.)
• 1822 г. — Аугуст Петерман, немски картограф († 1878 г.)
• 1864 г. — Иван Ангелов, български живописец († 1924 г.)
• 1865 г. — Йохана Лойзингер, съпруга на княз Александър I Батенберг († 1951 г.)
• 1878 г. — Александър Панайотов, български революционер († 1903 г.)
• 1880 г. — Никола Логофетов, български политик († 1945 г.)
• 1882 г. — Леополд Стоковски, полски диригент († 1977 г.)
• 1885 г. — Гюрга Пинджурова, българска певица († 1971 г.)
• 1893 г. — Жорж Буланже, румънски музикант († 1958 г.)
• 1893 г. — Христо Михайлов, деец на БКП († 1944 г.)
• 1895 г. — Гюрга Пинджурова, българска певица († 1971 г.)
• 1896 г. — Стефан Савов, български актьор († 1969 г.)
• 1900 г. — Венд фон Витерсхайм, немски офицер († 1975 г.)
• 1901 г. — Станка Цекова, български политик († 1984 г.)
• 1905 г. — Маргарита Гръцка, принцеса на Хоенлое-Лангенбург († 1981 г.)
• 1907 г. — Гоце Дивлев, български комунист († 1939 г.)
• 1907 г. — Иван Дуйчев, български историк († 1986 г.)
• 1915 г. — Кристо Темелко, албански политик († ? г.)
• 1916 г. — Борис Поцков, югославски партизанин († 1981 г.)
• 1917 г. — Фредерика Хановерска, кралица на гърците († 1981 г.)
• 1920 г. — Томо Софрониевски, югославски партизанин († 2007 г.)
• 1927 г. — Самюъл Хънтингтън, американски социолог († 2008 г.)
• 1931 г. — Любомир Шарланджиев, български кинорежисьор († 1979 г.)
• 1936 г. — Румяна Узунова, българска писателка († 1995 г.)
• 1937 г. — Георги Маринов, български писател († 2011 г.)
• 1942 г. — Йохен Риндт, пилот във Формула 1 († 1970 г.)
• 1943 г. — Георги Спасов, български писател († 2001 г.)
• 1945 г. — Александър Грозев, български кинокритик
• 1947 г. — Джеймс Уудс, американски актьор
• 1950 г. — Георги Денев, български футболист и треньор
• 1952 г. — Венцислав Божилов, български футболист
• 1954 г. — Николай Априлов, български режисьор
• 1957 г. — Ваня Костова, българска поп-певица
• 1959 г. — Катя Иванова, българска актриса
• 1962 г. — Марин Бакалов, български футболист и треньор
• 1963 г. — Конан О'Брайън, американски комедиант
• 1966 г. — Сърджан Пириватрич, сръбски историк
• 1968 г. — Мурат Кекилли, турски музикант
• 1969 г. — Румяна Желева, български политик
• 1970 г. — Саад Харири, Министър-председател на Ливан
• 1971 г. — Дейвид Тенант, шотландски актьор
• 1971 г. — Саманта Камерън, английска бизнес дама
• 1973 г. — Хайле Гебреселасие, етиопски бегач
• 1974 г. — Оливие Безансно, френски политик
• 1976 г. — Мелиса Джоан Харт, американска актриса
• 1977 г. — Георги Бачев, български футболист
• 1978 г. — Александър Александров - Алекс, български певец и телевизионен водещ
• 1979 г. — Антъни Дейвидсън, британски автомобилен състезател
• 1979 г. — Атанасиос Мастровасилис, гръцки шахматист
• 1981 г. — Тим Кахелмайер, германски професионален покер играч
• 1982 г. — Кирил Котев, български футболист
• 1985 г. — Лукаш Фабянски, полски футболист
• 1990 г. — Рут Колева, българска певица
• 1990 г. — Брит Робъртсън, американска актриса
• 1992 г. — Георги Терзиев, български футболист
Починали
• 1558 г. — Александра Лисовска, съпруга на Сюлейман Великолепни (* 1500 г.)
• 1873 г. — Юстус фон Либих, германски химик (* 1803 г.)
• 1889 г. — Огюст Виле де Лил-Адан, френски писател (* 1838 г.)
• 1898 г. — Гюстав Моро, френски художник (* 1826 г.)
• 1903 г. — Константин Кирков, български революционер (* 1882 г.)
• 1908 г. — Велко Попадийски, български революционер (* ? г.)
• 1920 г. — Фриц Хофман-Ла Рош, швейцарски предприемач (* 1868 г.)
• 1925 г. — Кирил Павлов, български политик (* 1892 г.)
• 1936 г. — Хорейс Фринк, американски психиатър (* 1883 г.)
• 1941 г. — Гоце Междуречки, български революционер (* 1874 г.)
• 1943 г. — Исороку Ямамото, японски адмирал (* 1884 г.)
• 1945 г. — Вилхелм фон Вид, княз на Албания (* 1876 г.)
• 1945 г. — Джон Амброс Флеминг, английски учен (* 1849 г.)
• 1945 г. — Сава Савов, български военен деец (* 1865 г.)
• 1945 г. — Ханс Келнер, немски генерал-лейтенант (* 1898 г.)
• 1947 г. — Йозеф Тисо, словашки политик (* 1887 г.)
• 1949 г. — Уил Хей, британски актьор (* 1888 г.)
• 1955 г. — Алберт Айнщайн, германски физик, Нобелов лауреат през 1921 (* 1879 г.)
• 1958 г. — Морис Гамелен, френски генерал (* 1878 г.)
• 1962 г. — Бончо Карастоянов, български кинооператор (* 1899 г.)
• 1964 г. — Бен Хехт, американски сценарист (* 1894 г.)
• 1966 г. — Димитър Дюлгеров, български богослов (* 1890 г.)
• 1974 г. — Марсел Паньол, френски писател (* 1895 г.)
• 1979 г. — Никола Антонов, български дипломат (* 1888 г.)
• 1981 г. — Димитър Осинин, български писател (* 1891 г.)
• 1993 г. — Николай Наплатанов, български учен (* 1923 г.)
• 1996 г. — Бернард Едуардс, американски музикант (* 1952 г.)
• 1996 г. — Димитър Теохаров, български политик (* 1905 г.)
• 2002 г. — Тур Хейердал, норвежки антрополог (* 1914 г.)
• 2004 г. — Ева Георгиева, българска народна певица (* 1925 г.)
• 2008 г. — Хайман Спотниц, американски психоаналитик (* 1908 г.)
• 2010 г. — Лиляна Михайлова, българска писателка (* 1939 г.)
• 2012 г. — Наум Шопов, български артист (* 1930 г.)
Празници
• ЮНЕСКО — Международен ден за опазване на паметниците на културата
• Световен ден на радиолюбителите
• Европа — Европейски ден за правата на пациентите - от 2007 г.
• Зимбабве — Ден на независимостта (от Великобритания, 1980 г., национален празник)
• Иран — Ден на армията
• Кариби — Ден на здравето
• Русия — Ден на военната слава (по повод победата на Александър Невски в Ледената битка)
Източник: Wikipedia
Obekti.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
