18 април 1906 г. - Сан Франциско е опустошен от силно земетресение

18.04.2018 / 00:52 0

Снимка: Everett Historical

 

Сан Франциско е опустошен от силно земетресение - едно от най-разрушителните природни бедствия в историята на САЩ.

Трусът с магнитуд от 7,80 по скалата на Рихтер удря града в 5:12 ч. Епицентърът на земетресението е бил на около 3 км от Сан Франциско, по протежението на разлома Сан Андреас.

По онова време са били описани само 567 смъртни случая. В наши дни се счита, че вследствие на земетресението и последвалия голям пожар, траял няколко дни, умират около 3000 жители. Повечето смъртни случаи са били в самия Сан Франциско, но е имало още 189 други в района на Санфранциския залив. Земетресението е усетено от Орегон на север до Лос Анджелис на юг и до Невада на изток към вътрешността на страната. Между 225 000 - 300 000 души са останали бездомни в резултат на земетресението от общо население тогава 410 000 жители. Земетресението и пожарът разрушили над 80% от града.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1506 г. — Започва строителство на базиликата Свети Петър в съвременния и вид.
•    1599 г. — Испанският крал Филип III Испански се жени за австрийска ерцхерцогиня Маргарита Австрийска.
•    1599 г. — Ерцхерцогът Алберт VII Австрийски се жени за испанската инфанта Изабела-Клара Испанска.
•    1791 г. — Луи XVI и неговото семейство са заловени от Националната гвардия в опит да избягат от очакващия ги в Париж съдебен процес.
•    1804 г. — Наполеон I Бонапарт е провъзгласен за император на Франция.
•    1822 г. — Мехмед Емин паша завзема град Негуш след предателство и извършва страшно клане, при което всичките няколко хиляди мъже в града са избити, а жените и децата, отведени като роби в Анадола.
•    1840 г. — Високата порта унифицира Десятъка — започва повсеместно описване на имуществото и доходите на българското население.
•    1843 г. — Основан е окръг Елк в щата Пенсилвания, САЩ.
•    1850 г. — В Габрово се полагат основите на новата училищна сграда, днешната Априловска гимназия.
•    1877 г. — Генерал Николай Столетов поема командването на българското опълчение.
•    1902 г. — Дания става първата страна, в която пръстовите отпечатъци започват да се използват за установяване на самоличността на престъпници.
•    1908 г. — Закрито е 13-то Обикновено Народно събрание.
•    1909 г. — Жана д'Арк е обявена за светица в Рим.
•    1923 г. — Основан е руският футболен клуб ФК Динамо в Москва.
•    1928 г. — След първия трус на Чирпанското земетресение от 14 април е регистриран нов силен трус с епицентър край Поповица; разрушенията от двата труса засягат около 20% от територията на България.
•    1931 г. — Закрито е 22-то Обикновено Народно събрание.
•    1942 г. — Пиер Лавал става министър-председател на Вишистка Франция.
•    1942 г. — Втората световна война: Нанесена е първата бомбардировка над Токио, известна като „Нападението на Дулитъл“.
•    1945 г. — В хода на Втората световна война немските войски в Рур капитулират.
•    1946 г. — Обществото на народите се саморазпуска.
•    1949 г. — Ирландия е обявена за независима от Великобритания република.
•    1951 г. — Франция, ФРГ, Италия и трите страни от Бенелюкс създават Европейска общност за въглища и стомана, която прераства по-късно в Европейска икономическа общност (днес Европейски съюз).
•    1955 г. — Основан е международният футболен турнир Лига Европа под името Купа на панаирните градове.
•    1956 г. — Вестник Отечествен фронт публикува статията „Поуката“ — първата публична остра критика на култа към личността като към всеобхватно социалистическо явление.
•    1956 г. — Принца на Монако Рение III се жени за американската актриса Грейс Кели.
•    1960 г. — Състои се премиерата на българския игрален филм "Първи урок".
•    1961 г. — Подписана е Виенската конвенция за дипломатическите отношения.
•    1980 г. — Провъзгласена е независимостта на нова африканска държава Зимбабве.
•    1981 г. — Официално се открива сградата на Културния комплекс в град Правец и тази на Историческия музей - Правец, с първата музейна експозиция.
•    1983 г. — Стартира американският телевизионен канал Disney Channel.
•    1988 г. — Ирано-иракската война: Американският флот потапя иранската фрегата «Саханд» и няколко по-малки ирански патрулни кораби край Ормузкия проток.
•    1990 г. — Съветският съюз прекратява снабдяването на Литва с нефт, като санкция заради опита ѝ да напусне общата държава.
•    1999 г. — Приета е сегашната федерална Конституция на Швейцария.
•    2007 г. — Официално е открит швейцарският стадион Стад дьо ла Маладиер в Ньошател.
•    2008 г. — Състои се премиерата на американския филм "Животът пред очите ѝ".

Родени

•    1480 г. — Лукреция Борджия, италианска благородничка († 1519 г.)
•    1590 г. — Ахмед I, султан на Османската империя († 1617 г.)
•    1774 г. — Георг Лангсдорф, немски естественик († 1852 г.)
•    1822 г. — Аугуст Петерман, немски картограф († 1878 г.)
•    1864 г. — Иван Ангелов, български живописец († 1924 г.)
•    1865 г. — Йохана Лойзингер, съпруга на княз Александър I Батенберг († 1951 г.)
•    1878 г. — Александър Панайотов, български революционер († 1903 г.)
•    1880 г. — Никола Логофетов, български политик († 1945 г.)
•    1882 г. — Леополд Стоковски, полски диригент († 1977 г.)
•    1885 г. — Гюрга Пинджурова, българска певица († 1971 г.)
•    1893 г. — Жорж Буланже, румънски музикант († 1958 г.)
•    1893 г. — Христо Михайлов, деец на БКП († 1944 г.)
•    1895 г. — Гюрга Пинджурова, българска певица († 1971 г.)
•    1896 г. — Стефан Савов, български актьор († 1969 г.)
•    1900 г. — Венд фон Витерсхайм, немски офицер († 1975 г.)
•    1901 г. — Станка Цекова, български политик († 1984 г.)
•    1905 г. — Маргарита Гръцка, принцеса на Хоенлое-Лангенбург († 1981 г.)
•    1907 г. — Гоце Дивлев, български комунист († 1939 г.)
•    1907 г. — Иван Дуйчев, български историк († 1986 г.)
•    1915 г. — Кристо Темелко, албански политик († ? г.)
•    1916 г. — Борис Поцков, югославски партизанин († 1981 г.)
•    1917 г. — Фредерика Хановерска, кралица на гърците († 1981 г.)
•    1920 г. — Томо Софрониевски, югославски партизанин († 2007 г.)
•    1927 г. — Самюъл Хънтингтън, американски социолог († 2008 г.)
•    1931 г. — Любомир Шарланджиев, български кинорежисьор († 1979 г.)
•    1936 г. — Румяна Узунова, българска писателка († 1995 г.)
•    1937 г. — Георги Маринов, български писател († 2011 г.)
•    1942 г. — Йохен Риндт, пилот във Формула 1 († 1970 г.)
•    1943 г. — Георги Спасов, български писател († 2001 г.)
•    1945 г. — Александър Грозев, български кинокритик
•    1947 г. — Джеймс Уудс, американски актьор
•    1950 г. — Георги Денев, български футболист и треньор
•    1952 г. — Венцислав Божилов, български футболист
•    1954 г. — Николай Априлов, български режисьор
•    1957 г. — Ваня Костова, българска поп-певица
•    1959 г. — Катя Иванова, българска актриса
•    1962 г. — Марин Бакалов, български футболист и треньор
•    1963 г. — Конан О'Брайън, американски комедиант
•    1966 г. — Сърджан Пириватрич, сръбски историк
•    1968 г. — Мурат Кекилли, турски музикант
•    1969 г. — Румяна Желева, български политик
•    1970 г. — Саад Харири, Министър-председател на Ливан
•    1971 г. — Дейвид Тенант, шотландски актьор
•    1971 г. — Саманта Камерън, английска бизнес дама
•    1973 г. — Хайле Гебреселасие, етиопски бегач
•    1974 г. — Оливие Безансно, френски политик
•    1976 г. — Мелиса Джоан Харт, американска актриса
•    1977 г. — Георги Бачев, български футболист
•    1978 г. — Александър Александров - Алекс, български певец и телевизионен водещ
•    1979 г. — Антъни Дейвидсън, британски автомобилен състезател
•    1979 г. — Атанасиос Мастровасилис, гръцки шахматист
•    1981 г. — Тим Кахелмайер, германски професионален покер играч
•    1982 г. — Кирил Котев, български футболист
•    1985 г. — Лукаш Фабянски, полски футболист
•    1990 г. — Рут Колева, българска певица
•    1990 г. — Брит Робъртсън, американска актриса
•    1992 г. — Георги Терзиев, български футболист

Починали

•    1558 г. — Александра Лисовска, съпруга на Сюлейман Великолепни (* 1500 г.)
•    1873 г. — Юстус фон Либих, германски химик (* 1803 г.)
•    1889 г. — Огюст Виле де Лил-Адан, френски писател (* 1838 г.)
•    1898 г. — Гюстав Моро, френски художник (* 1826 г.)
•    1903 г. — Константин Кирков, български революционер (* 1882 г.)
•    1908 г. — Велко Попадийски, български революционер (* ? г.)
•    1920 г. — Фриц Хофман-Ла Рош, швейцарски предприемач (* 1868 г.)
•    1925 г. — Кирил Павлов, български политик (* 1892 г.)
•    1936 г. — Хорейс Фринк, американски психиатър (* 1883 г.)
•    1941 г. — Гоце Междуречки, български революционер (* 1874 г.)
•    1943 г. — Исороку Ямамото, японски адмирал (* 1884 г.)
•    1945 г. — Вилхелм фон Вид, княз на Албания (* 1876 г.)
•    1945 г. — Джон Амброс Флеминг, английски учен (* 1849 г.)
•    1945 г. — Сава Савов, български военен деец (* 1865 г.)
•    1945 г. — Ханс Келнер, немски генерал-лейтенант (* 1898 г.)
•    1947 г. — Йозеф Тисо, словашки политик (* 1887 г.)
•    1949 г. — Уил Хей, британски актьор (* 1888 г.)
•    1955 г. — Алберт Айнщайн, германски физик, Нобелов лауреат през 1921 (* 1879 г.)
•    1958 г. — Морис Гамелен, френски генерал (* 1878 г.)
•    1962 г. — Бончо Карастоянов, български кинооператор (* 1899 г.)
•    1964 г. — Бен Хехт, американски сценарист (* 1894 г.)
•    1966 г. — Димитър Дюлгеров, български богослов (* 1890 г.)
•    1974 г. — Марсел Паньол, френски писател (* 1895 г.)
•    1979 г. — Никола Антонов, български дипломат (* 1888 г.)
•    1981 г. — Димитър Осинин, български писател (* 1891 г.)
•    1993 г. — Николай Наплатанов, български учен (* 1923 г.)
•    1996 г. — Бернард Едуардс, американски музикант (* 1952 г.)
•    1996 г. — Димитър Теохаров, български политик (* 1905 г.)
•    2002 г. — Тур Хейердал, норвежки антрополог (* 1914 г.)
•    2004 г. — Ева Георгиева, българска народна певица (* 1925 г.)
•    2008 г. — Хайман Спотниц, американски психоаналитик (* 1908 г.)
•    2010 г. — Лиляна Михайлова, българска писателка (* 1939 г.)
•    2012 г. — Наум Шопов, български артист (* 1930 г.)

Празници

•    ЮНЕСКО — Международен ден за опазване на паметниците на културата
•    Световен ден на радиолюбителите
•    Европа — Европейски ден за правата на пациентите - от 2007 г.
•    Зимбабве — Ден на независимостта (от Великобритания, 1980 г., национален празник)
•    Иран — Ден на армията
•    Кариби — Ден на здравето
•    Русия — Ден на военната слава (по повод победата на Александър Невски в Ледената битка)

Източник: Wikipedia

Obekti.bg

Всяка минута очаквай сензационна новина в PETEL.BG!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg 24 часа в денонощието! 

Публикувай директно сам без цензура във "Фейсбук" групата ТИ, РЕПОРТЕРЪТ! Снимай и пускай всичко интересно!

За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html


Коментари
Коментирай чрез Facebook
Напиши коментар

Последни новини

 
Всички права запазени © 2011 - 2018 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа
затвори X
реклама