18 август 1877 г. - Асаф Хол открива естествения спътник на Марс Фобос
Фобос е по-големият (и на по-близка орбита) спътник на Марс. Той носи името на бога на страха от древногръцката митология Фобос, син на бог Арес и брат на бог Деймос. Фобос е на най-ниска орбита от всички други спътници в Слънчевата система — на 6000 км над повърхността на Марс. Спътникът е и един от най-малките известни.
Фобос е открит от американския астроном Асаф Хал на 18 август 1877 г. във Военоморската обсерватория в гр. Вашингтон, САЩ в 21:14 часа по Гринуич. Асаф Хал открива също Деймос, другия спътник на Марс.
Имената на спътниците са предложени от Хенри Мадан (1838–1901), директор на науките в Етонския колеж. Той ги избира от Илиада, песен XV, където Арес призовава Ужас (Деймос) и Страх (Фобос).
За Фобос е характерно синхронното въртене — той винаги е обърнат с една и съща страна към Марс. Намира се на подстационарна орбита, извършвайки една орбита по-бързо от времетраенето на деня на планетата. Поради тази причина наблюдаван от повърхността на Марс, Фобос изгрява от Запад, за около 4 часа и 15 минути се придвижва на изток през небосвода и залязва на източния хоризонт. За един марсиански ден Фобос изгрява и залязва средно два пъти (през 11 часа и 6 минути). Поради близостта му до планетата Фобос не може да се наблюдава на ширинипо-големи от 70,4°.
Ниската орбита на Фобос предопределя неговото разрушение в даден момент в бъдещето. Приливните сили на Марс снижават неговата орбита с около 1,8 сантиметра на година. След около 50 милиона години Фобос или ще падне на повърхността на Марс или ще се разпръсне в планетарен пръстен, когато премине границата на Рош, намираща се на 8400 км от центъра на Марс. За подробен анализ виж тази статия. Поради неправилната си форма гравитацията на Фобос се изменя в рамките на 210%, а при добавяне и на приливните сили на Марс — в рамките на 450%.
Гледан от Фобос, Марс изглежда 80 пъти по-голям на диаметър от Луната при пълнолуние, заемайки 1/4 от небосвода, и 2500 пъти по-ярък от нея при пълнолуние.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1201 г. — Основан е град Рига — днешната столица на Латвия.
• 1682 г. — Петър I става цар на Русия.
• 1743 г. — Влизат в действие първите правила на бокса, изготвени от Джек Броунгтън.
• 1786 г. — Рейкявик, сегашната столица на Исландия получава статута на град.
• 1868 г. — Френският астроном Пиер Жансен открива хелия, докато анализира хромосферата на Слънцето по време на пълно слънчево затъмнение.
• 1870 г. — Френско-пруската война: Започва Битката при Гравлот.
• 1917 г. — При голям пожар в Солун изгарят над 30% от сградите и 70 000 души остават без дом.
• 1917 г. — България в Първата световна война: Започва едномесечна българска офанзива по Солунския фронт, отблъсната отАнтантата, която завзема Лерин и Поградец.
• 1920 г. — Влиза в сила 19-та поправка на Конституцията на САЩ, даваща право на жените да гласуват.
• 1945 г. — СССР анексира от Япония Курилските острови.
• 1949 г. — Основана е немската компания Adidas.
• 1958 г. — В САЩ излиза от печат скандалният роман на Владимир Набоков Лолита.
• 1962 г. — Ринго Стар за първи път излиза на сцена като барабанист на Бийтълс.
• 1964 г. — МОК отстранява ЮАР от участие в XVIII летни олимпийски игри заради политиката на апартейд на правителството.
• 1971 г. — Виетнамската война: Австралия и Нова Зеландия изтеглят своите войски от Виетнам.
• 1982 г. — Западните информационни агенции съобщават за статията на американската журналистка Клеър Стърлинг в "Рийдърс Дайджест", в която се лансира "българската следа" в атентата срещу Йоан Павел II.
• 2006 г. — 40 Народно събрание на България приема на второ четене промените в Закона за трансплантациите.
Родени
• 1414 г. — Джами, персийски поет († 1492 г.)
• 1497 г. — Франческо Канова да Милано, италиански композитор († 1543 г.)
• 1685 г. — Брук Тейлър, английски математик († 1731 г.)
• 1750 г. — Антонио Салиери, италиански композитор († 1825 г.)
• 1815 г. — Александър Мидендорф, руски пътешественик († 1894 г.)
• 1819 г. — Мария Николаевна, херцогиня на Льойхтенберг († 1876 г.)
• 1830 г. — Франц Йосиф, император на Австро-Унгария († 1916 г.)
• 1845 г. — Йозеф Хохола, чешки капелмайстор († 1918 г.)
• 1870 г. — Лавър Корнилов, руски генерал († 1918 г.)
• 1870 г. — Тугомир Алаупович, хърватски писател († 1958 г.)
• 1891 г. — Георг Гавантка, германски офицер († 1939 г.)
• 1898 г. — Стоян Христов, писател († 1996 г.)
• 1902 г. — Методи Андонов-Ченто, македонски политик († 1957 г.)
• 1904 г. — Макс Фактор Младши, американски биохимик († 1996 г.)
• 1906 г. — Марсел Карне, френски режисьор († 1996 г.)
• 1910 г. — Пал Туран, унгарски математик († 1976 г.)
• 1924 г. — Богдан Ковачев, български балетист
• 1927 г. — Розалин Картър, първа дама на САЩ (1977-1981)
• 1928 г. — Лучано Де Крешенцо, италиански писател
• 1932 г. — Люк Монтание, френски вирусолог, Нобелов лауреат
• 1932 г. — Морис Аладжем, български композитор († 2004 г.)
• 1933 г. — Роман Полански, полски режисьор
• 1937 г. — Робърт Редфорд, американски актьор
• 1943 г. — Джани Ривера, италиански футболист
• 1952 г. — Патрик Суейзи, американски актьор († 2009 г.)
• 1952 г. — Полет Огородник, българска само дива
• 1953 г. — Серджо Кастелито, италиански актьор
• 1954 г. — Владимир Висоцки, командващ Северния флот на Русия
• 1957 г. — Карол Буке, френска киноактриса
• 1962 г. — Елена Русалиева, българска актриса
• 1962 г. — Фелипе Калдерон, президент на Мексико
• 1969 г. — Едуард Нортън, американски актьор
• 1969 г. — Крисчън Слейтър, американски актьор
• 1983 г. — Крис Бойд, шотландски футболист
Починали
• 353 г. — Деценций, римски узурпатор (* ? г.)
• 440 г. — Сикст III, римски папа (* ? г.)
• 1227 г. — Чингис хан, монголски владетел (* ок. 1162 г.)
• 1258 г. — Теодор II Ласкарис, никейски император (* ок. 1221 г.)
• 1503 г. — Александър VI, римски папа от 1492 г. (* 1431 г.)
• 1559 г. — Павел IV, римски папа (* 1476 г.)
• 1642 г. — Гуидо Рени, италиански художник (* 1575 г.)
• 1765 г. — Франц I, император на Свещената Римска империя (* 1708 г.)
• 1850 г. — Оноре дьо Балзак, френски романист (* 1799 г.)
• 1865 г. — Александрос Маврокордатос, гръцки министър-председател (* 1791 г.)
• 1896 г. — Рихард Авенариус, немски философ (* 1843 г.)
• 1905 г. — Алберт Еделфелт, финландски художник (* 1854 г.)
• 1921 г. — Петър Нойков, български педагог (* 1868 г.)
• 1943 г. — Валтер Тил, германски учен и конструктор (* 1910 г.)
• 1944 г. — Ернст Телман, германски комунистически лидер (* 1886 г.)
• 1946 г. — Тома Николов, български революционер и духовник (* ок. 1863 г.)
• 1951 г. — Димитър Савов, български предприемач (* 1887 г.)
• 1976 г. — Саша Попов, български цигулар (* 1899 г.)
• 1979 г. — Иван Маринов, български военен деец (* 1896 г.)
• 1990 г. — Бъръс Фредерик Скинър, американски психолог-бихевиорист (* 1904 г.)
• 1992 г. — Джон Стърджис, американски кинорежисьор (* 1910 г.)
• 1992 г. — Кристофър МакКендълс, американски скитник (* 1968 г.)
• 1994 г. — Вазген I, арменски духовник (* 1908 г.)
• 2004 г. — Елмър Бърнстийн, американски композитор (* 1922 г.)
• 2007 г. — Владилен Попов, български шахматист и журналист (* 1935 г.)
• 2009 г. — Ким Те Чжун, южнокорейски политик, носител на Нобелова награда (* 1925 г.)
Празници
• Ден на миньора — Отбелязва се от 1996 г. в деня на Успение на св. Йоан Рилски – покровител на миньорите. Празнуват и геолозите, и работниците от енергийно-суровинния отрасъл
• Международен ден на морските фарове
• Австралия — Ден на ветераните от виетнамската война
• България — Празник на българските ловци (за 2012 г.) — Обявен с Решение на Общото събрание на Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България” от 29 ноември 2006 г. Празникът се чества в първата събота, след 15 август, в първия ден на ловния сезон
• България — Успение на св. Иван Рилски
• Казахстан — Ден на граничните служители
Obekti.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
