19 април - Ден на велосипеда

19.04.2018 / 00:41 1

На 19 април 1943 г. швейцарският химик Алберт Хофман преднамерено използва синтезирания от него наркотик ЛСД. Три дни по-рано Хофман инжектира незначително количество от ЛСД във "възглавничките" на пръстите си.

На 19 април Хофман умишлено приема 250 μг ЛСД. Опасявайки се, че е заболял той тръгва от лабораторията към дома си с велосипед. По пътя Хофман усеща действието на наркотика.

На 22 април с.г. той описва експеримента и възприятията си, които бележки по-късно помества в книгата си "ЛСД - моето трудно дете" (на английски: LSD: My Problem Child). Паметната дата е обявена за "Ден на велосипеда" през 1985 г. от професор Томас Робъртс от Университета в Северен Илинойс, САЩ, който отбелязва датата с купон в дома си. Седем години по-късно той изпраща покана за празника на свои приятели и колеги и така слага началото на ежегодното му отбелязване.

Събития от датата

548 г. — Тържествено е осветена базиликата Сан Витале в Равена от 27-мия епископ на Равена Максимиан Равенски.
1332 г. — Състои се сватбата на Стефан Душан и Елена Българска.
1346 г. — Полският крал Кажимеж III Велики дава на Бидгошч статут на град.
1587 г. — Английският адмирал Френсис Дрейк потапя испанската флота в пристанището на Кадис.
1592 г. — Основан е аржентинският град Сан Салвадор де Хухуй.
1770 г. — В църквата св. Августин във Виена е сключен „символичен брак“ между Мария-Антония и отсъстващия Луи XVI. На церемонията Мария-Антония официално приема името Мария-Антоанета и титлата „Дофина на Франция”.
1774 г. — Състои се премиерата на операта от Кристоф Глук "Ифигения в Авлида".
1775 г. — Започва Американската война за независимост.
1783 г. — Екатерина II издава манифест за присъединяване на Крим и Кубанска област към Русия.
1805 г. — Френският тъкач на коприна Жозеф Мари Жакар изобретява жакарда.
1810 г. — С народно въстание в Каракас започва войната за независимост на Венецуела от Испания.
1839 г. — С Договора от Лондон е създадено независимо от Нидерландия кралство Белгия.
1850 г. — Великобритания и САЩ подписват договор за съвместно строителство на Панамския канал.
1851 г. — Създаден е окръг Фултън в щата Пенсилвания, САЩ.
1898 г. — Създадена е минна част към Черноморския флот във Варна.
1903 г. — В Кишинев започва един от най-кървавите в Русия погроми над евреи.
1904 г. — По-голямата част от Торонто в Онтарио, Канада е опустошена от пожар.
1906 г. — Нобеловият лауреат Пиер Кюри загива нелепо, попадайки в конски впряг при пресичане на улицата.
1919 г. — Американецът Лесли Ървин извършва успешно първия скок с парашут от самолет.
1919 г. — Полската армия освобождава Вилнюс от болшевишка власт.
1925 г. — Основан е чилийският футболен отбор от Сантяго Коло Коло.
1928 г. — От печат излиза последният (125-ти) том от първото издание на Оксфордски английски речник.
1941 г. — Открит е астероидът 3892 Дежьо от финландския астроном Лиси Отема в Турку.
1941 г. — Втората световна война: Участие на България във Втората световна война: В съответствие с ангажиментите си към Страните от Оста българската армия окупира Вардарска Македония, а на 20 април - Беломорска Тракия, което се възприема за национално обединение.
1943 г. — Втората световна война: Нацистки войски влизат във Варшавското гето, за да претърсят останалите евреи, което разпалва първото масово въстание в Полша срещу нациската окупация по време на Холокоста.
1943 г. — Швейцарският химик Алберт Хофман за първи път умишлено приема синтезирания от него наркотик ЛСД и усеща неговото действие като се прибира у дома с велосипед; денят става популярен като Ден на велосипеда.
1944 г. — Случайно е открита Казанлъшката гробница под могилен насип от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък.
1947 г. — Партията Индийски национален конгрес склонява страната да бъде разделена на Индия и Пакистан.
1956 г. — Актрисата Грейс Кели се омъжва за Рение III, принц на Монако.
1961 г. — Операцията в Залива на прасетата в Куба приключва с успех за защитниците.
1970 г. — Произведен е първият автомобил ВАЗ 2101.
1971 г. — СССР изстрелва Салют-1, първата създадена от човек космическа станция.
1971 г. — Сиера Леоне е обявена за република.
1975 г. — Кината става официалната валута и разплащателно средство в Папуа-Нова Гвинея и заменя австралийския долар.
1976 г. — Състои се премиерата на българския игрален филм Апостолите.
1980 г. — Пусната е на вода ударната подводница от клас „Лос Анджелис“ Бостън.
1984 г. — Австралия приема нов национален химн.
1995 г. — Атентат в Оклахома Сити: В Оклахома Сити е извършен първият мащабен терористичен акт в САЩ, при който загиват 168 души.
1999 г. — Германският Бундестаг възвръща седалището си в Берлин.
2003 г. — Състои се премиерата на японския филм Дете на луната.
2005 г. — Йозеф Рацингер е избран за папа Бенедикт XVI на втория ден от папския конклав.
2007 г. — Състои се премиерата на Симфония № 5 „Lux Aeterna“ от българския композитор Васил Казанджиев.
2007 г. — Цар Калоян е тържествено погребан с държавни почести в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново.
Родени
1665 г. — Жак Лелонг, френски библиограф († 1721 г.)
1686 г. — Василий Татишчев, руски държавник († 1750 г.)
1721 г. — Роджър Шърман, американски юрист († 1793 г.)
1772 г. — Давид Рикардо, английски икономист († 1823 г.)
1776 г. — Василий Головнин, руски мореплавател († 1831 г.)
1793 г. — Фердинад I, император на Австрия († 1875 г.)
1795 г. — Кристиан Готфрид Еренберг, германски естествоизпитател († 1876 г.)
1796 г. — Франц Антон фон Герстнер, австрийски инженер († 1840 г.)
1801 г. — Густав Фехнер, германски психолог († 1887 г.)
1832 г. — Лукреция Гарфийлд, първа дама на САЩ († 1918 г.)
1832 г. — Хосе Ечегарай, испански поет, Нобелов лауреат през 1904 г. († 1916 г.)
1834 г. — Григорий Мясоедов, руски художник († 1911 г.)
1846 г. — Луис Хорхе Фонтана, аржентински топограф († 1920 г.)
1847 г. — Фердинанд Фелнер, австрийски архитект († 1916 г.)
1848 г. — Всеволод Милер, руски езиковед († 1913 г.)
1857 г. — Василий Богородицки , руски лингвист († 1941 г.)
1863 г. — Цветан Радославов, български интелектуалец († 1931 г.)
1874 г. — Ернст Рудин, швейцарски психолог († 1952 г.)
1877 г. — Оле Евинруде, норвежки изобретател († 1934 г.)
1881 г. — Валентин Волков, руски художник († 1964 г.)
1882 г. — Жетулиу Варгас, бразилски политик († 1954 г.)
1883 г. — Рихард Едлер Мизес, австрийски математик († 1953 г.)
1886 г. — Хироши Ошима, японски дипломат († 1975 г.)
1889 г. — Ото Тиерак, немски политик († 1946 г.)
1891 г. — Рикардо Бакели, италиански писател († 1985 г.)
1892 г. — Георгий Адамович, руски поет († 1972 г.)
1892 г. — Жермен Тайфер, френски композитор († 1983 г.)
1894 г. — Елизабет Дилинг, американска писателка († 1966 г.)
1897 г. — Жироемон Кимура, японски дълголетник
1897 г. — Констанс Талмадж, американска актриса († 1973 г.)
1899 г. — Джордж Обриен, американски артист(† 1985 г.)
1900 г. — Александър Птушко, руски режисьор († 1973 г.)
1900 г. — Ричард Хюз, английски писател († 1976 г.)
1902 г. — Вениамин Каверин, руски писател († 1989 г.)
1903 г. — Елиът Нес, американски финансист († 1957 г.)
1904 г. — Георги Димитров, български композитор († 1979 г.)
1905 г. — Джим Молисън, шотландски пилот († 1959 г.)
1905 г. — Карл Алфред Майер, швейцарски психиатър († 1995 г.)
1907 г. — Афрасияб Бадалбейли, азербайджански композитор († 1976 г.)
1909 г. — Борис Блинов, руски артист († 1943 г.)
1911 г. — Георги Марков, руски писател († 1991 г.)
1912 г. — Глен Сиборг, американски химик, Нобелов лауреат през 1951 г. († 1999 г.)
1922 г. — Ерих Хартман, немски офицер († 1993 г.)
1922 г. — Куно Кльоцер, германски футболист
1924 г. — Вернер Колмайер, германски футболист († 1974 г.)
1925 г. — Хю О'Браян, американски артист
1928 г. — Алексис Корнер, английски музикант († 1984 г.)
1931 г. — Андрей Ершов, руски програмист († 1988 г.)
1933 г. — Джейн Мансфийлд, американска актриса († 1967 г.)
1933 г. — Любен Диманов, български художник
1934 г. — Жан Циглер, швейцарски политик
1936 г. — Вилфрид Мартенс, министър-председател на Белгия († 2013 г.)
1937 г. — Хосе Естрада, президент на Филипините
1940 г. — Кърт Ахренс дж., германски автомобилен състезател
1941 г. — Виталий Игнатенко, генералния директор на ИТАР-ТАСС
1942 г. — Алан Прайс, клавирист на група Animals
1943 г. — Лоренсо Санс, испански бизнесмен
1944 г. — Джеймс Хекман, американски икономист, Нобелов лауреат през 2000 г.
1946 г. — Тим Къри, британски актьор
1948 г. — Мая Драгоманска, българска актриса
1949 г. — Неждет Моллов, български политик
1951 г. — Бари Браун, американски актьор († 1978 г.)
1954 г. — Тревър Франсис, английски футболист
1955 г. — Сергей Рудницки, руски композитор
1956 г. — Волен Сидеров, български политик
1957 г. — Африка Бамбаата, американски диджей
1957 г. — Мукеш Амбани, индийски бизнесмен
1957 г. — Сергей Баталов, руски артист
1961 г. — Анна Герасимова, руска певица
1962 г. — Ирина Нелсън, руска певица
1968 г. — Ашли Джъд, американска актриса
1968 г. — Мсвати III, крал на Свазиленд
1969 г. — Корнелия Благоева, българска поетеса
1969 г. — Жужа Полгар, унгарска (в последствие американска) шахматистка
1970 г. — Луис Мигел, мексикански певец
1972 г. — Ривалдо, бразилски футболист
1975 г. — Юси Яскеляйнен, финландски футболист
1978 г. — Габриел Хайнце, аржентински футболист
1979 г. — Антоанета Стефанова, българска шахматистка
1979 г. — Кейт Хъдсън, американска актриса
1981 г. — Мартин Хавлат, чешки хокеист
1981 г. — Хейдън Кристенсен, канадски актьор
1987 г. — Мария Шарапова, руска тенисистка
1987 г. — Оксана Акиншина, руска актриса
1988 г. — Диего Буонаноте, аржентински футболист
1989 г. — Марко Арнаутович, австрийски футболист
Починали
65 г. — Гай Калпурний Пизон, римски политик (* неизв.)
1044 г. — Готцело I, лотарингски херцог (* 970 г.)
1054 г. — Лъв IX, римски папа (* 1002 г.)
1390 г. — Робърт II Стюарт, крал на Шотландия (* 1316 г.)
1560 г. — Филип Меланхтон, немски теолог (* 1497 г.)
1567 г. — Михаел Щифел, немски математик (* 1487 г.)
1588 г. — Паоло Веронезе, италианският художник (* 1528 г.)
1632 г. — Сигизмунд I, крал на Швеция (* 1561 г.)
1689 г. — Кристина, шведска кралица (* 1626 г.)
1768 г. — Каналето, италиански художник (* 1697 г.)
1790 г. — Григорий Спиридов, руски адмирал (* 1713 г.)
1813 г. — Бенджамин Ръш, американски писател (* 1745 г.)
1824 г. — Джордж Байрон, британски поет (* 1788 г.)
1873 г. — Хамилтън Хюм, австралийски изследовател (* 1797 г.)
1881 г. — Бенджамин Дизраели, министър-председател на Обединеното кралство (* 1804 г.)
1882 г. — Чарлз Дарвин, автор на теорията за еволюцията на видовете (* 1809 г.)
1885 г. — Николай Костомаров, руски историк (* 1817 г.)
1894 г. — Сава Доброплодни, български културен деец (* 1820 г.)
1906 г. — Пиер Кюри, френски физик, Нобелов лауреат през 1903 г. (* 1859 г.)
1908 г. — Милан Змията, български революционер (* ? г.)
1914 г. — Чарлс Пърс, американски философ (* 1839 г.)
1923 г. — Григор Георгиев, български революционер (* 1889 г.)
1925 г. — Илия Трайков, български революционер (* ? г.)
1925 г. — Стоян Леков, български революционер (* 1879 г.)
1930 г. — Стоян Загорски, български военен деец (* 1864 г.)
1933 г. — Ангел Симеонов, български революционер (* 1892 г.)
1933 г. — Васил Николов, български революционер (* 1895 г.)
1933 г. — Димитър Паликрушев, български революционер (* ? г.)
1933 г. — Дончо Христов, български революционер (* 1891 г.)
1933 г. — Стоян Георгиев, български революционер (* 1898 г.)
1934 г. — Александър Морфов, български композитор (* 1880 г.)
1936 г. — Антон Костадинов, български революционер (* 1878 г.)
1937 г. — Уилям Конуей, английски изкуствовед (* 1856 г.)
1937 г. — Уилям Мортън Уилър, американски ентомолог (* 1865 г.)
1938 г. — Костадин Бояджиев, български революционер (* 1880 г.)
1942 г. — Михаил Ефремов, руски генерал (* 1897 г.)
1949 г. — Мате Булев, гръцки партизанин (* 1904 г.)
1949 г. — Ото Нерц, германски футболист (* 1892 г.)
1954 г. — Методий Попов, български биолог (* 1881 г.)
1958 г. — Били Мередит, английски футболист (* 1874 г.)
1967 г. — Конрад Аденауер, западногермански държавник (* 1876 г.)
1973 г. — Ханс Келзен, австрийски философ (* 1881 г.)
1975 г. — Константин Белчев, български революционер (* 1874 г.)
1977 г. — Гюнтер Бруно Фукс, немски поет (* 1928 г.)
1977 г. — Димитър Недков, български революционер (* 1883 г.)
1983 г. — Йежи Анджейевски, полски писател (* 1909 г.)
1985 г. — Сергей Токарев, руски етнограф (* 1899 г.)
1987 г. — Максуел Тейлър, американски офицер (* 1901 г.)
1989 г. — Дафни дю Морие, британска писателка (* 1907 г.)
1990 г. — Сергей Филипов, руски актьор (* 1912 г.)
1993 г. — Дейвид Кореш, американски проповедник (* 1959 г.)
1998 г. — Октавио Пас, мексикански писател, Нобелов лауреат през 1990 г. (* 1914 г.)
1999 г. — Рагип Яшари, косовски политик (* 1961 г.)
2000 г. — Крум Милев, български футболист и треньор (* 1915 г.)
2001 г. — Андре дю Буше, френски поет (* 1924 г.)
2004 г. — Владимир Капличний, съветски футболист (* 1944 г.)
2005 г. — Джордж Косматос, италиански режисьор (* 1941 г.)
2009 г. — Анатолий Кулешов, руски музикант (* 1959 г.)
2009 г. — Джеймс Балард, английски писател (* 1930 г.)
2011 г. — Елизабет Слейдън, английска актриса (* 1948 г.)
2013 г. — Франсоа Жакоб, френски биолог, носител на Нобелова награда (* 1920 г.)
Празници
Сиера Леоне — Ден на републиката (1971 г.)
Венецуела — Ден на независимостта (1810 г.)
Великобритания — Ден на игликата (годишнина от смъртта на Бенджамин Дизраели)
Уругвай — Ден на 33-мата патриоти
Великден през 1908, 1981, 1987, 1992 2009 (датата, в която най-често се пада празника по Григорианския календар)
Източник: Уикипедия
Obekti.bg

За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!

Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!