19 октомври - Национален ден на благотворителността
Днес отбелязваме Националния ден на благотворителността.
За първи път той се отбелязва в България на 19-и октомври 2002 година по инициатива на фондация "Щедро сърце". Тя е учредена в обществена полза с основен предмет на дейност ежегодно провеждане на национална кампания за набиране на средства “Щедро сърце - Национален ден на благотворителността”.
Датата отбелязва значението на благотворителността в борбата с бедността – една социална епидемия, която дори и днес, в 21-ви век, продължава да разяжда всички държави по света, без значение какво е цялостното им икономическо и културно положение.
Този ден не е единственият в годината, в който трябва да се сетим, че можем да помогнем на друго човешко същество – той е просто повод да си напомним колко голям късмет имаме в сравнение с други, не толкова облагодетелствани от съдбата, и колко е важно да им подадем ръка в трудните моменти.
19 октомври в историята:
Събития
202 г. пр.н.е. — Втора пуническа война: В Битката при Зама легионите на римския главнокомандващ Сципион Африкански разбиват нахлуващата картагенска армия, предвождана от Ханибал.
439 г. — Вандалите, водени от крал Гейзерик, превземат Картаген в Северна Африка.
1469 г. — Фердинанд II Арагонски и Исабела Кастилска сключват брак, който прокарва път към обединението на Арагон и Кастилия в една държава - Испания.
1812 г. — Наполеон I с френската армия се оттегля от Москва.
1813 г. — Приключва Битката при Лайпциг, в която Наполеон Бонапарт претърпява едно от най-лошите си поражения.
1903 г. — В Княжество България се произвеждат избори за 13 Обикновено Народно събрание, спечелени от управляващата Народнолиберална партия. На изборите гласуват 41% от избирателите.
1912 г. — Балканска война: Бой при Еласона - първият сблъсък между армиите на Гърция и Османската империя в хода на Балканската война.
1918 г. — Създадена е Автономната съветска социалистическа република на немците от Поволжието, просъществувала до 1941 г.
1925 г. — Започва гръцко-българския пограничен конфликт останал в историята с името Петрички инцидент.
1943 г. — Изследователи в Рутгерския университет изолират първия антибиотик против туберкулозата - стрептомицин.
1960 г. — Държавният департамент на САЩ налага ембарго на доставките за комунистическа Куба с изключение на храни и лекарства.
1986 г. — Президентът на Мозамбик Самора Машел и други 33 пътници загиват при катастрофа на самолет Ту-134 в планините на Мозамбик.
1987 г. — Черния понеделник: настъпва борсов срив, когато промишленият индекс Dow Jones пада с 22%.
1987 г. — В отговор на атаките на Иран срещу кораби в Персийския залив, Военноморските сили на САЩ изваждат от строя две ирански петролни платформи.
1991 г. — Земетресение с магнитуд 7,0 по Скалата на Рихтер удря Северна Италия — загиват 2 000 души.
1993 г. — започват предварителни разговори между Виетнам и Китай за уреждане на акваториалния диспут за Тонкинския залив.
1995 г. — Състои се премиерата на индийския игрален филм Любовникът ще отведе булката.
2007 г. — Ратифицирана и приета е сегашната Конституция на Черна гора.
Родени
1433 г. — Марсилио Фичино, италиански философ († 1499 г.)
1819 г. — Иван Момчилов, български просветител († 1869 г.)
1858 г. — Ваклин Церковски, български лекар († 1917 г.)
1858 г. — Жорж Албер Буланже, британски зоолог († 1937 г.)
1862 г. — Огюст Люмиер, френски изобретател († 1954 г.)
1874 г. — Лука Групчев, български революционер († 1947 г.)
1882 г. — Умберто Бочони, италиански художник († 1916 г.)
1890 г. — Цветан Каролев, български оперен певец († 1960 г.)
1897 г. — Владо Черноземски, български революционер († 1934 г.)
1897 г. — Педро Льоренте, испански треньор
1899 г. — Мигел Анхел Астуриас, гватемалски писател, Нобелов лауреат († 1974 г.)
1910 г. — Субраманиан Чандрасекар, индийски физик, Нобелов лауреат († 1995 г.)
1913 г. — Винисиус ди Морайс, бразилски писател († 1980 г.)
1916 г. — Жан Досе, френски имунолог Нобелов лауреат († 2009 г.)
1920 г. — Костадин Шопов, български волейболист († ? г.)
1921 г. — Гунар Нордал, шведски футболист († 1995 г.)
1924 г. — Лубомир Щроугал, чехословашки политик
1929 г. — Михаил Симонов, руски авиоконструктор († 1978 г.)
1931 г. — Маноло Ескобар, испански певец († 2013 г.)
1936 г. — Васил Гюзелев, български историк
1938 г. — Петър Иванов, български учен
1945 г. — Джон Хътчисън, канадски изобретател
1946 г. — Иван Димитров, български дипломат
1946 г. — Филип Пулман, английски писател
1947 г. — Николай Добрев, български политик († 1999 г.)
1950 г. — Петко Христов, български католически духовник
1955 г. — Олег Ковачев, български актьор
1958 г. — Маргарита Карамитева, българска актриса
1960 г. — Беате Ериксен, норвежка актриса
1962 г. — Ивендър Холифийлд, американски боксьор
1964 г. — Анес Жауи, френска актриса
1966 г. — Джон Фавро, американски актьор и режисьор
1968 г. — Светослав Танев, български актьор
1975 г. — Захари Димитров, български футболист
1978 г. — Веселин Иванов, български волейболист
1978 г. — Енрике Бернолди, бразилски автомобилен състезател
1981 г. — Хейки Ковалайнен, финландски пилот от Формула 1
Починали
993 г. — Конрад III, крал на Горна Бургундия (* ок. 925 г.)
1216 г. — Джон Безземни, крал на Англия (* 1166 г.)
1587 г. — Франческо I Медичи, велик херцог на Тоскана (* 1541 г.)
1678 г. — Самуел ван Хоогстратен, холандски художник (* 1627 г.)
1745 г. — Джонатан Суифт, британски и ирландски писател (* 1667 г.)
1810 г. — Жан-Жорж Новер, френски балетист и хореограф, реформатор в балета (* 1727 г.)
1813 г. — Йозеф Понятовски, полски княз, маршал на Франция (* 1763 г.)
1851 г. — Мари Терез Шарлот, френска принцеса (* 1778 г.)
1870 г. — Имре Фривалдски, унгарски ботаник (* 1799 г.)
1889 г. — Луиш I, крал на Португалия (* 1838 г.)
1890 г. — Ричард Франсис Бъртън, британски пътешественик, изследовател, преводач (* 1821 г.)
1900 г. — Александър Хаджипанов, български революционер (* 1875 г.)
1903 г. — Апостол Маргарит, арумънски просветител (* 1832 г.)
1912 г. — Христо Топракчиев, български авиатор (* 1887 г.)
1912 г. — Юлиус Маги, швейцарски предприемач и индустриалец (* 1846 г.)
1917 г. — Христо Бърдаров, български офицер (* 1891 г.)
1929 г. — Александру Давила, румънски драматург (* 1862 г.)
1931 г. — Стефан Панаретов, български учен и дипломат (* 1853 г.)
1936 г. — Лю Сюн, китайски писател (* 1881 г.)
1937 г. — Ърнест Ръдърфорд, новозеландски физик, Нобелов лауреат (* 1871 г.)
1943 г. — Камий Клодел, френска скулпторка (* 1864 г.)
1964 г. — Сергей Бирюзов, съветски маршал (* 1904 г.)
1967 г. — Асен Йорданов, български авиоинженер (* 1896 г.)
1970 г. — Ласаро Карденас, президент на Мексико (* 1895 г.)
1974 г. — Борис Спиров, български политик (* 1897 г.)
1984 г. — Анри Мишо, френски поет (* 1899 г.)
2002 г. — Николай Рукавишников, съветски космонавт (* 1923 г.)
2003 г. — Алия Изетбегович, президент на Босна и Херцеговина (* 1925 г.)
2007 г. — Ян Волкерс, холандски писател (* 1925 г.)
Празници
Българска православна църква — Ден на свети Иван Рилски
България — Ден на българския лекар
Obekti.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
