2 август 1932 г. - Открит е позитронът

02.08.2018 / 00:57 0

На днешната дата през 1932 г. американският физик от шведски произход Карл Андерсън открива позитрона, за което през 1936 г. става носител на Нобелова награда за физика.

Позитронът е елементарна частица, изграждаща антиматерията и представляваща античастица на електрона - двете частици са с еднакви маса и спин, но с противоположен заряд.

Съществуването на позитрона е предсказано теоретически (като пряко следствие) от уравнението на Дирак, релативистичен вариант на уравнението на Шрьодингер, описващо частици със спин 1/2. Дирак, известен със своята скромност и тих характер, попитан по-късно защо е пропуснал да обяви съществуването на позитрона още през 1928 година, казва: „чиста страхливост“.

В съответствие с теорията на Дирак електронът и позитронът могат да се раждат по двойки, като при този процес се "губи" енергия, равна на енергията на покой на тези частици, 2×0,511 MeV. Експерименталното сравнение на двете частици показва, че имат еднакви свойства и характеристики с изключение на знака на електрическия им заряд.

През 1932 година, Карл Давид Андерсън открива експериментално позитронапри наблюдение на космическо излъчване с помощта на камерата на Уилсън, поставена в магнитно поле. Той дава и името на позитрона. Той също така предлага (макар и неуспешно) да се смени името на електрона на негатрон. Следите, оставени от позитрона напомнят тези на електрона, но се отклоняват в обратната посока под действието на магнитното поле, което е свидетелство за противоположен електрически заряд.

В медицината се използват в позитронно-емисионната томография, на английски известна като PET (Positron emission tomography), при която се получават тримерни изображения на някои части от тялото и процесите в тях. Тези апарати използват радиоизотопи с много малък период на полуразпад, при което се излъчва позитрон. Друго приложение на позитроните е в ускорителите, където в лабораторни условия се изследват сблъсъци между високоенергетични позитрони и електрони.

Събития от датата

216 пр.н.е. — Втора пуническа война: Картагенските сили водени от Ханибал разгромяват армията на Римската империя в Битката при Кана, едно от най-големите тактически сражения във военната история.
47 пр.н.е. — Армията на Гай Юлий Цезар разбива войските на боспорския цар Фарнак II и изпраща до Римския сенат своето прочуто съобщение Veni, vidi, vici. (Дойдох, видях, победих.).
1330 г. — След смъртта на цар Михаил III Шишман, на българския престол се възкача сръбкинята Анна Неда - неговата първа съпруга и сестра на сръбския крал Стефан Урош III Дечански.
1802 г. — Наполеон I Бонапарт е обявен от Френския сенат за пожизнен консул на Франция, което му дава правото да посочва своя наследник.
1870 г. — В Лондон е открит железопътният тунел Тауър под река Темза, което е първото метро в света.
1887 г. — Германският принц Фердинанд I Сакскобургготски е коронован в Търново за княз на българите.
1891 г. — В подножието на връх Бузлуджа се провежда тайно събрание, наречено по-късно Бузлуджански конгрес, с което се създава Българската социалдемократическа партия (БСДП).
1897 г. — Подписана е конвенция между Княжество България и Франция за изграждане на Военноморските сили на България.
1903 г. — В Османската империя избухва Илинденско-Преображенското въстание организирано от Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация и местните българи.
1921 г. — Междусъюзническата контролна комисия връчва ултиматум на българското правителство за разформиране на въоръжените сили.
1923 г. — Калвин Кулидж става 30-ия президент на САЩ, след като предшественика му Уорън Хардинг умира от сърдечен удар.
1932 г. — Американският физик от шведски произход Карл Андерсън открива позитрона, за което през 1936 г. става носител на Нобелова награда за физика.
1934 г. — Адолф Хитлер се самопровъзгласява за фюрер след смъртта на президента Паул фон Хинденбург и получава цялата власт в Германия.
1944 г. — В Пчинския манастир е свикано Първото заседание на АСНОМ, което конституира Народна република Македония в рамките на Югославия.
1945 г. — Втората световна война: Завършва Потсдамската конференция.
1974 г. — Народна република България установява дипломатически отношения с Венецуела и Тайланд.
1980 г. — Тероризъм: Бомба експлодира на жп гарата в Болоня (Италия), убивайки 85 души и ранявайки над 200.
1988 г. — В 17:29 ч. при излитане от София за Варна катастрофира самолет Як-40 на БГА Балкан; загиват 27 и са ранени 10 пътници.
1990 г. — Ирак окупира Кувейт, което довежда до намеса на войски на ООН и до Войната в Персийския залив.
Родени
1627 г. — Самуел ван Хоогстратен, холандски художник († 1678 г.)
1696 г. — Махмуд I, султан на Османската империя († 1754 г.)
1788 г. — Леополд Гмелин, немски химик († 1853 г.)
1815 г. — Бернхард Ернст фон Бюлов, немски и датски дипломат († 1879 г.)
1820 г. — Джон Тиндал, ирландски физик († 1893 г.)
1829 г. — Феликс Каниц, унгарски археолог и етнограф († 1904 г.)
1842 г. — Алфред Рамбо, френски историк († 1905 г.)
1849 г. — Мария-Пия Бурбонска, херцогиня на Парма и Пиаченца († 1882 г.)
1866 г. — Адриан Жерлаш дьо Гомери, белгийски изследовател († 1934 г.)
1872 г. — Борис Гайгуров, български просветен деец и революционер († 1968 г.)
1876 г. — Александър Белич, сръбски филолог († 1960 г.)
1877 г. — Стоян Филипов, български революционер и политик († 1944 г.)
1882 г. — Иван Джонев, български революционер († 1967 г.)
1884 г. — Ромуло Галегос, венецуелски писател и политик († 1969 г.)
1888 г. — Теодоси Даскалов, български военен деец († 1945 г.)
1892 г. — Джак Уорнър, канадски кинопродуцент († 1978 г.)
1893 г. — Асен Греков, военен деец († 1954 г.)
1905 г. — Мирна Лой, американска актриса († 1993 г.)
1906 г. — Бончо Несторов, български писател и журналист († 1987 г.)
1915 г. — Ружа Делчева, българска актриса († 2002 г.)
1924 г. — Христо Ганев, български сценарист
1932 г. — Питър О'Тул, ирландски актьор († 2013 г.)
1940 г. — Коле Мангов, писател от Република Македония
1942 г. — Исабел Алиенде, чилийска писателка
1943 г. — Макс Райт, американски актьор
1946 г. — Нева Кръстева, българска композиторка
1951 г. — Джо Лин Търнър, американски рок певец
1951 г. — Марчел Юреш, румънски актьор
1960 г. — Оливие Грюнер, френски актьор
1963 г. — Васил Киров, български юрист
1969 г. — Фернандо Коуто, португалски футболист
1974 г. — Анджи Сепеда, колумбийска актриса
1975 г. — Димитър Илиев, български автомобилен състезател
1975 г. — Минейро, бразилски футболист
1976 г. — Кати Вилхелм, немска биатлонистка
1976 г. — Сам Уортингтън, австралийски актьор
1976 г. — Тони Стораро, български поп-фолк изпълнител
1977 г. — Марк Ризо, американски китарист
1978 г. — Бойко Косев, български футболист
1978 г. — Горан Гавранчич, сръбски футболист
1984 г. — Елена Паришева, поп-фолк певица
Починали
257 г. — Стефан I, римски папа (* ? г.)
640 г. — Северин, римски папа (* ? г.)
686 г. — Йоан V, римски папа (* 635 г.)
1100 г. — Уилям II, крал на Англия (* ? г.)
1589 г. — Анри III, крал на Франция, последният представител на династията Валоа (* 1551 г.)
1667 г. — Франческо Боромини, италиански архитект (* 1599 г.)
1813 г. — Софроний Врачански, български свещенослужител (* 1739 г.)
1815 г. — Гийом Брюн, френски маршал (* 1763 г.)
1823 г. — Лазар Карно, френски генерал, политик и математик (* 1753 г.)
1911 г. — Апостол войвода, български революционер (* 1869 г.)
1911 г. — Георги Мучитанов, български революционер (* 1882 г.)
1917 г. — Никола Рясков, български военен деец (* 1856 г.)
1921 г. — Енрико Карузо, италиански тенор (* 1873 г.)
1922 г. — Александър Бел, американски физик с шотландски произход (* 1847 г.)
1923 г. — Уорън Хардинг, 29-ти президент на САЩ (* 1865 г.)
1936 г. — Луи Блерио, конструктор и летец (* 1872 г.)
1938 г. — Константин Батолов, български политик (* 1878 г.)
1940 г. — Асен Траянов, български изследовател (* 1885 г.)
1945 г. — Пиетро Маскани, италиански композитор (* 1863 г.)
1946 г. — Андрей Власов, руски офицер (* 1901 г.)
1963 г. — Георги Абаджиев, македонски писател (* 1910 г.)
1973 г. — Жан-Пиер Мелвил, френски кино-режисьор (р. 1917 г.)
1976 г. — Фриц Ланг, австрийски режисьор (* 1890 г.)
1979 г. — Виктор Раул Ая де ла Торе, перуански политик (* 1895 г.)
1983 г. — Филип Филипов, български театрален режисьор и общественик (* 1914 г.)
1988 г. — Реймънд Карвър, американски писател (* 1938 г.)
2009 г. — Адолф Ендлер, немски поет (* 1930 г.)
Празници
Православна църква — Илинден (стар стил), в почит на свети Илия
Азербайджан — Ден на националното кино
България — Празник на Българската социалистическа партия - 41-ят конгрес на БСП (3 – 6 юни 1994 г.) одобрява за празник на Партията 2 август – деня на Учредителния конгрес на БСДП – 2 август 1891 г. (20 юли стар стил)
България — Годишнина от Илинденско-Преображенското въстание
Гвиана — Ден на свободата
Република Македония — Илинденско-Преображенско въстание (национален празник)
Русия, Украйна и Беларус — Ден на десантните войски
Сърбия — Ден на авиацията
Източник: Уикипедия
Obekti.bg

За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!

Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!