20 юни 1840 г. - Самюъл Морз получава патент за телеграфа

20.06.2018 / 00:22 0

Самюъл Морз е роден на 27 април 1791 г. в Чарлстаун, Масачузетс, първо дете на пастора и географ Джедидая Морз и на Елизабет Ан Морз. Бащата е проповедник на калвинизма, поддръжник на Федерацията и пуританин (строго спазване на съботата). Радетел за съюз с Англия по отношение на една силна централна власт.

Семейството силно вярва в тези ценности и възпитава сина си на калвинистки добродетели и морал. Още от младежките си години той се отличава с любознателност, готви се за кариера наживописец и за изучаването й през 1811 г. е изпратен от родителите си в Европа. През 1813 г. Морз представя в „Лондонската кралска академия“ картината „Умиращия Херкулес“, удостоена със златен медал.

Освен живопис Морз изучава и скулптура, но когато се връща в родината през 1815 г., е принуден да се занимава с портретна живопис, даваща му възможност да работи върху предпочитаните от него исторически картини. През 1825 г. Морз основава в Ню Йорк дружество на живописци - (National Academie of Sesing), което го избира за президент и през 1829 г. го изпраща в Европа да изучава рисувалните школи на Стария континент.

По време на това пътешествие Морз се запознава с Луи Дагер и се заинтригува от откритията в областта на електричеството и галванизацията, което го насочва към изобретяването на телеграфа, оказал се много практичен. През 1836 г. Морз представя телеграфа пред публика. Правителството на САЩ дава на Морз субсидия в размер на 30 хил. долара през 1843 г. за построяването на пробна телеграфна линия между Вашингтон и Балтимор.

Първото телеграфно съобщение, изпратено на 24 май 1844 г. от сградата на Върховния съд във Вашингтон до гарата в Балтимор, гласи: What hath God wrought! (Ето какво стори Бог!).

През 1851 г. германска комисия по устройството на телеграфа оценява преимуществата на „апарата на Морз“ и той е въведен в Германия за общо използване. През 1858 г. Морз получава от 10 европейски държави за своето изобретение 400 хил. франка.

Морз умира на 2 април 1872 г. в своя дом на 5-та и 22-ра улица в Ню Йорк на 81-годишна възраст. Погребан е в гробището „Грийн Ууд“ в район Бруклин.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    451 г. - Битка на Каталаунските полета: Войските на римския военноначалник Флавий Аеций спират ордите на хуна Атила.
•    840 г. — Руан е нападнат от викингите, които достигат по река Сена.
•    1774 г. — Руският генерал Александър Суворов нанася поражение на османската армия при село Козлуджа (днешно Суворово).
•    1819 г. — Американският параход "Савана" пристига в Ливърпул и става първият кораб с парен двигател, който прекосява Атлантическия океан.
•    1837 г. — Кралица Виктория се възкачва на британския престол.
•    1863 г. — Американска гражданска война: Западна Вирджиния е приета като 35-ия щат на САЩ.
•    1895 г. — Открит е Килският канал, свързващ Северно море и Балтийско море.
•    1904 г. — В Париж е основана Международната автомобилна федерация.
•    1939 г. — В Германия е осъществен първият в света полет на самолет с реактивен двигател.
•    1948 г. — Дебютира Шоуто на Ед Съливан по телевизията.
•    1949 г. — Папата отлъчва от църквата комунистическите лидери на Чехословакия.
•    1952 г. — Президентът на САЩ Хари Труман подписва Закон за чуждестранната помощ.
•    1954 г. — Официално е отворен за експлоатация Дунав мост, свързващ България и Румъния.
•    1960 г. — Федерация Мали придобива независимост от Франция (впоследствие се разделя на Мали и Сенегал).
•    1963 г. — Студената война: Между държавните глави на САЩ и СССР е установена гореща линия след приключване на Кубинската ракетна криза.
•    1969 г. — Населението на Родезия (дн. Зимбабве) гласува в референдум за провъзгласяване на страната за република.
•    1969 г. — Жорж Помпиду встъпва в длъжност като президент на Франция.
•    1973 г. — Хуан Перон се завръща в Аржентина след 18-годишно изгнание.
•    1977 г. — Петролопроводът Трансаляска в САЩ започва официално да функционира.
•    1991 г. — Германският парламент решава да премести столицата от Бон отново в Берлин.
•    1991 г. — Последните съветски части напускат Чехословакия и Унгария.
•    1993 г. — Извършено е първото пробно преминаване на влак през тунела под Ла Манш.
•    1999 г. — Учредена е партия ВМРО - Българско национално движение.
•    2001 г. — Генерал Первез Мушараф се самообявава за президент на Ислямската република Пакистан.
•    2003 г. - В Сейнт Питърсбърг е основана фондацията Уикимедия.

Родени

•    1566 г. — Сигизмунд III Ваза, полско-литовски крал († 1632 г.)
•    1754 г. — Амалия фон Хесен-Дармщат, германска принцеса († 1832 г.)
•    1756 г. — Йозеф Мартин Краус, шведски композитор († 1792 г.)
•    1763 г. — Уолф Тоун, ирландски революционер († 1798 г.)
•    1771 г. — Томас Дъглас, 5-ти граф Селкърк († 1820 г.)
•    1786 г. — Марселин Деборд-Валмор, френска поетеса († 1859 г.)
•    1791 г. — Томас Едуард Боудич, английски изследовател († 1824 г.)
•    1819 г. — Жак Офенбах, френски композитор от немско-еврейски произход († 1880 г.)
•    1833 г. — Леон Бона, френски художник († 1922 г.)
•    1862 г. — Марко Лерински, български революционер и войвода († 1902 г.)
•    1866 г. — Иван Бончев, български военен деец († неизв.)
•    1868 г. — Борис Шатц, литовски скулптор († 1932 г.)
•    1880 г. — Петър Завоев, български журналист и писател († 1969 г.)
•    1885 г. — Бертолд Фиртел, австрийски поет († 1953 г.)
•    1887 г. — Курт Швитерс, немски художник и поет († 1948 г.)
•    1897 г. — Александър Коробков, руски генерал († 1941 г.)
•    1899 г. — Жан Мулен, герой на френската съпротива по време на Втората световна война († 1943 г.)
•    1905 г. — Лилиан Хелман, американски драматург († 1984 г.)
•    1909 г. — Ерол Флин, австралийски актьор († 1959 г.)
•    1922 г. — Александър Сариевски, народен певец от Република Македония († 2002 г.)
•    1924 г. — Чет Аткинс, американски китарист († 2001 г.)
•    1927 г. — Вячеслав Котьоночкин, руски режисьор († 2000 г.)
•    1928 г. — Мартин Ландау, американски актьор
•    1931 г. — Олимпия Дукакис, американска актриса от гръцки произход
•    1933 г. — Дани Айело, американски актьор
•    1934 г. — Живко Гарванов, български актьор († 1998 г.)
•    1934 г. — Юрий Визбор, съветски киноактьор († 1984 г.)
•    1940 г. — Джон Махони, американски актьор от английски произход
•    1941 г. — Алберт Шестерньов, руски футболист († 1994 г.)
•    1941 г. — Улф Мерболд, немски астронавт
•    1942 г. — Браян Уилсън, американски музикант
•    1944 г. — Ангел Сотиров, български психолог
•    1944 г. — Джон Маккук, американски актьор
•    1944 г. — Иван Григоров, български актьор
•    1945 г. — Ан Мъри, канадска певица
•    1949 г. — Лайнъл Ричи, американски музикант
•    1952 г. — Джон Гудман, американски актьор
•    1967 г. — Никол Кидман, австралийска актриса
•    1970 г. — Андреа Налес, немски политик
•    1971 г. — Джош Лукас, американски актьор
•    1973 г. — Чино Морено, американски музикант
•    1977 г. — Йорданка Белева, българска поетеса и писателка
•    1978 г. — Франк Лампард, английски футболист

Починали

•    537 г. — Силверий, римски папа (* неизв.)
•    840 г. — Людовик Благочестиви, франкски крал (* 778 г.)
•    1176 г. — Михаил I, велик княз на Владимир-Суздал (* неизв.)
•    1597 г. — Вилем Баренц, холандски мореплавател и изследовател (* 1550 г.)
•    1787 г. — Карл Фридрих Абел, немски композитор (* 1723 г.)
•    1837 г. — Уилям IV, крал на Великобритания (* 1765 г.)
•    1866 г. — Бернхард Риман, немски математик (* 1826 г.)
•    1883 г. — Гюстав Емар, френски писател (* 1818 г.)
•    1888 г. — Йохан Цукерторт, германски шахматист (* 1842 г.)
•    1912 г. — Добри Даскалов, български революционер (* 1882 г.)
•    1913 г. — Владимир Попанастасов, български поет (* 1883 г.)
•    1915 г. — Йосиф I, български екзарх (* 1840 г.)
•    1925 г. — Васил Икономов, български анархист (* 1898 г.)
•    1925 г. — Йозеф Бройер, австрийски психиатър (* 1842 г.)
•    1927 г. — Алексей Апостол, финландски диригент (* 1866 г.)
•    1933 г. — Клара Цеткин, германска социалистка (* 1857 г.)
•    1945 г. — Бруно Франк, немски автор, поет, драматург и хуманист (* 1878 г.)
•    1947 г. — Бъгси Сийгъл, американски гангстер (* 1906 г.)
•    1959 г. — Хитоши Ашида, министър-председател на Япония (* 1887 г.)
•    1962 г. — Христо Настев, български революционер (* 1876 г.)
•    1975 г. — Михаил Егоров, съветски сержант (* 1923 г.)
•    1990 г. — Алфред Хейдок, руски писател (* 1892 г.)
•    1995 г. — Емил Чоран, френски писател и философ от румънски произход (* 1911 г.)
•    2000 г. — Карл Микел, немски писател (* 1935 г.)
•    2002 г. — Ервин Чаргаф, австрийски химик (* 1905 г.)
•    2002 г. — Тинус Озендарп, холандски атлет (* 1916 г.)
•    2004 г. — Ханс Цибулка, немски поет и белетрист (* 1920 г.)
•    2005 г. — Джак Килби, американски инженер, Нобелов лауреат през 2000 г. (* 1923 г.)
•    2005 г. — Никола Тодориев, български учен (* 1928 г.)

Празници

•    ООН — Международен ден на бежанците (отбелязва се от 2001 г.)
•    Аржентина — Ден на националния флаг
•    САЩ — Ден на Западна Вирджиния
•    Сенегал — Ден на независимостта (1960 г., от Франция)
•    Узбекистан — Ден на суверенитета

 

Obekti.bg


 


За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!


Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!


Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

 

 


Коментари
Коментирай чрез Facebook

Последни новини

 
Всички права запазени © 2011 - 2024 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа
затвори X
реклама