21 декември - 105 години от публикуването на първата кръстословица в света
На днешната дата преди 104 години англичанинът Артър Уайн публикува първата кръстословица в света. Тя се появява в неделното издание на в. „Ню Йорк Уърлд”.
Уайн поддържал в изданието т.нар. забавна страница с гатанки, анаграми, картинки с разлики и други любопитни загадки. Идеята за кръстословицата зреела в главата му от месеци и в навечерието на Коледа Артър я поднесъл като подарък на читателите.
Уайн начертава фигура с квадратчета във формата на диамант, написва в средата думата „забавление” и започва да измисля слова, в които има букви от първата дума. За по-голяма яснота той номерира квадратчетата от началото до края и дава обяснителни бележки, които да насочат читателите за откриването на правилните думи в кръстословицата.
Придружаващите инструкции са кратки и ясни: „Попълнете малките квадратчета с думи, които отговарят на описаните по-долу обяснения”. С течение на времето се появяват ребуси в най-различни форми.
Любопитен факт е, че единствената слабост на кръстословиците се оказали грешките, допускани от печатарските машини. Тогавашните печатни средства много често размествали или припокривали квадратчетата. Отчитайки този съществен недостатък, издателите на „Ню Йорк уърлд” спрели да поместват кръстословици. Силното недоволство на читателите обаче ги принудило да възобновят страницата, съдържаща новия ребус, само… седмица по-късно.
Най-голямото признание за кръстословицата идва през 1924 г., когато американците Дик Саймън и Линкълн Шустър пускат на пазара книга, съдържаща всички кръстословици, публикувани в „Ню Йорк уърлд”. Изданието се превръща в хит на американския пазар и само за три месеца от него са продадени над 40 000 екземпляра.
Събития
1196 г. – Папа Целестин III дава на Тевтонския орден привилегии, подобни на другите ордени.
Знакът на Тевтонския норден
1266 г. – Английската кралска войска, след шестмесечна обсада влиза в замъка Кенилворт и разгромява първия парламент в историята на Англия.
1719 г. – Излиза от печат първият брой на американския вестник Boston Gazette.
1846 г. – Робърт Листън провежда първата хирургическа операция с анестезия в Европа.
1860 г. – Южна Каролина става първият щат, отделил се от САЩ – процесът на отделяне на 11 щата, несъгласни с премахването на робството става причина за избухването на гражданската война (1861-1865).
1881 г. – Остров Ман става първата политическа единица, която позволява на жените да гласуват.
1891 г. – Изиграна е първата игра по баскетбол в Спрингфилдския колеж (САЩ).
1894 г. – Съставено е седемнадесетото правителство на България, начело с Константин Стоилов.
1898 г. – Мари Кюри и Пиер Кюри откриват нов химичен елемент – радий.
1898 г. – САЩ установяват военно управление на Филипините.
1899 г. – В Русия излиза първият брой на списание Огонёк.
1901 г. – Италианският радиотехник Гулиелмо Маркони предава радиовълни от Великобритания до Нюфаундленд(Северна Америка). Така радиото за първи път е използвано като средство за връзка.
1901 г. – Съставено е правителство на Прогресивнолибералната партия с премиер Стоян Данев.
1923 г. – Непал от Британски протекторат става независима държава.
1923 г. – В София е създаден Македонски научен институт.
1935 г. – За първи път е прожектиран филмът Снежанка и седемте джуджета.
1958 г. – Шарл дьо Гол е избран за първи президент на Франция.
1967 г. – Състои се премиерата на филма "Абсолвентът" с Дъстин Хофман и Ан Банкрофт.
1968 г. – Програма Аполо: Изстрелян е Аполо 8, първият пилотиран космическият кораб, който достига друго космическо тяло.
1971 г. – Самолет на БГА Балкан Ил-18 катастрофира при излитането на летище София – загиват 30 души, сред които е естрадната певица Паша Христова, а оцеляват певците Мария Нейкова, Борис Годжунов и Янка Рупкина.
1972 г. – Двете германски републики – ГДР и ФРГ, подписват спогодба за взаимоотношения, с която взаимно се признават като отделни държави.
1974 г. – След държавен преврат в Етиопия Менгисту Хайле Мариам обявява, че държавата ще се развива по социалистически път.
1975 г. – Терористи нахлуват в седалището на ОПЕК във Виена и взимат за заложници 11 политици и висши чиновници.
1978 г. – Спускаемият модул на съветския космически апарат Венера 11 достига повърхността на Венера.
1988 г. – Атентатът над Локърби: Либийски терористи взривяват бомба на борда американския самолет Боинг 747, в резултат на което загиват 270 души, включително 11 на земята.
1991 г. – Към Общността на независимите държави, създадена между Русия, Украйна и Беларус, се присъединяват Азербайджан, Армения, Казахстан, Киргизия, Молдова, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан.
1991 г. – Парламентът на Южна Осетия обявява независимост от Грузия.
1996 г. – На 42 извънреден Конгрес на БСП Жан Виденов обявява, че подава оставка като Министър-председател на България.
2001 г. – В софийската дискотека Индиго загиват седем деца, вследствие на задушаване при влизане на тълпа в дискотеката.
2005 г. – Във Великобритания влиза в сила правото на брак между хора от един и същи пол, от което се възползва поп-звездата Елтън Джон, който сключва брак с дългогодишния си партньор Дейвид Фърниш.
2012 г. – Завършва поредният пълен цикъл на календара на маите.
Родени
1118 г. – Томас Бекет, лорд канцлер на Англия и Архиепископ на Кентърбъри († 1170 г.)
1401 г. – Мазачо, италиански художник († 1428 г.)
1639 г. – Жан Расин, френски драматург († 1699 г.)
1773 г. – Робърт Браун, шотландски ботаник († 1858 г.)
1795 г. – Леополд фон Ранке, германски историк († 1886 г.)
1800 г. – Луиза Сакс-Гота-Алтенбургска, херцогина на Сакс-Кобург и Гота († 1831 г.)
1804 г. – Бенджамин Дизраели, министър-председател на Великобритания († 1881 г.)
1805 г. – Томас Греъм, британски химик († 1869 г.)
1879 г. – Йосиф Сталин, ръководител на СССР († 1953 г.)
1880 г. – Донка Ушлинова, българска революционерка и подофицер († 1937 г.)
1886 г. – Райко Даскалов, български политик († 1923 г.)
1890 г. – Херман Малър, американски генетик, Нобелов лауреат през 1946 г. († 1967 г.)
1896 г. – Константин Рокосовски, съветски маршал от полски произход († 1968 г.)
1904 г. – Пьотър Кошевой, маршал на СССР († 1976 г.)
1917 г. – Хайнрих Бьол, германски писател и Нобелов лауреат († 1985 г.)
1918 г. – Курт Валдхайм, генерален секретар на ООН и президент на Австрия († 2007 г.)
1920 г. – Алисия Алонсо, кубинска балерина
1931 г. – Георги Найденов, български футболист († 1970 г.)
1935 г. – Лоренцо Бандини, италиански пилот от Ф1 († 1967 г.)
1937 г. – Джейн Фонда, американска актриса
1940 г. – Франк Запа, американски музикант († 1993 г.)
1942 г. – Ху Дзинтао, китайски политик
1945 г. – Мария Нейкова, българска естрадна певица и композиторка († 2002 г.)
1947 г. – Пако де Лусия, испански музикант († 2014 г.)
1948 г. – Самюъл Джаксън, американски актьор
1954 г. – Крис Евърт, американска тенисистка
1957 г. – Рей Романо, американски комик и актьор
1959 г. – Флорънс Грифит-Джойнър, американска лекоатлетка († 1998 г.)
1966 г. – Кийфър Съдърланд, англо-канадски актьор
1967 г. – Михаил Саакашвили, президент на Грузия
1969 г. – Жули Делпи, френска актриса
1970 г. – Георги Варадев, български футболист
1976 г. – Данаил Бачков, български футболист
1981 г. – Благой Георгиев, български футболист
1981 г. – Жюлиен Бенето, френски тенисист
1987 г. – Бойко Кръстанов, български актьор
Починали
1375 г. – Джовани Бокачо, флорентински писател (* 1313 г.)
1549 г. – Маргарита Наварска, кралица на Наварското кралство (* 1492 г.)
1579 г. – Хуан де Хуанес, испански художник
1581 г. – Жан дьо ла Касиер, велик магистър от малтийския орден (* 1502 г.)
1935 г. – Курт Тухолски, германски журналист (* 1890 г.)
1935 г. – Димитър Жостов, български офицер (* 1868 г.)
1937 г. – Франк Билингс Келог, американски политик, Нобелов лауреат през 1929 г. (* 1856 г.)
1939 г. – Иван Ачков, български революционер (* 1874 г.)
1940 г. – Франсис Скот Фицджералд, американски писател (* 1896 г.)
1942 г. – Франц Боас, американски антрополог (* 1858 г.)
1945 г. – Джордж Патън, американски генерал (* 1885 г.)
1958 г. – Лион Фойхтвангер, немски белетрист (* 1884 г.)
1971 г. – Паша Христова, българска певица (* 1946 г.)
1975 г. – Кирил Мирчев, български езиковед (* 1902 г.)
1992 г. – Албърт Кинг, американски музикант (* 1923 г.)
2005 г. – Антон Карастоянов, български актьор (* 1939 г.)
2006 г. – Сапармурад Ниязов, президент на Туркменистан (* 1940 г.)
2010 г. – Екатерина Костова, български журналист, сред основателите на в. "Аз Буки" (* 1959 г.)
Obekti.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
