21 ноември - Ден на християнското семейство
Подобно на пясъчен замък, издигнат на морския бряг по време на прилив, християнското семейство се намира в несигурно положение. Започнало с няколко леки пръски, усилило се през стените на семейните ценности, днес течението е прераснало в разрушителни вълни, които връхлитат върху обществото. И с всеки изминал ден вълните стават още по-високи и разрушителни.
Телевизията днес изобилства от предавания за слабохарактерни и безотговорни бащи, неспособни майки да гледат родените от тях деца , изоставящи ги по контейнери и в социални домове и непокорни деца. Рекламите на материализма, сексуалната свобода, егоизма и бунтарството ни призовават от афишите, филмите, вестниците и списания. Съвременници сме на разпадането на традиционното семейство. Рушат се основите, върху които е изградено то. Неразумни хора издигат глас, че бракът е остаряла форма на връзка между мъжа и жената. Предлагат ни свободен съюз на съжителство без да е необходимо тяхното обвързване в брачен съюз. Убеждават ни, че разрушаването на семейните норми щяло да доведе до по-голяма свобода на духа и на развитието на човешката личност.
Библията ни разкрива, че в този свят има две институции, които не са създадени от човеци, а от Бога. Това са църквата и семейството. Св. Писание показва, че човечеството произлиза от една двойка. Така е записано още в първата глава на Библията:
„И Бог сътвори човека по свой образ; по Божия образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и се множете, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби, над небесните птици и над всякакви животни, които пълзят по земята / Битие 1: 27,28/.
Светото Писание предава знаменателния факт на създаването жената от реброто на мъжа /2:21-25/. Когато Бог приспа първия човек, за да създаде подходящата за него другарка, Той не взе кост от крака на Адам, за да не бъде жената тъпкана от него. Не взе кост от и от главата му, за да не се почувства тя по-горна от мъжа си. Но я взе от реброто му, за да му бъде равна; изпод мишцата му, за да я закриля, и близо до сърцето му , за да я обича. Бл. Августин счита, че мъжът предал на жената чрез реброто си сила, а получавайки на негово място мека плът, той приел от нея нежност.
Първото име на втория човек бе „жена „. „А рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми: тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа /си/. На еврейски език „мъж” е „иш”, а жена „ишша”. А това потвърждава факта, че е взета от мъжа.
Второто име на жената е Ева. „ И даде Адам на жена си име Ева, защото тя стана майка на всички живеещи”/ 3:20/. Евр. дума „хавва” означава „живот.” Има се предвид, че тя е родителката на всички хора. В този случай Библията подчертава единоначалието на цялото човечество.
0
1
