21 септември 1937 г. – Книгата „Хобитът“ на Толкин е публикувана за първи път
1937 г. за първи път е публикувана книгата на Джон Роналд Руел Толкин „Хобитът”. Фентъзи-романът първоначално е написан като приказка.
В писмо от 1955 г. Толкин споменава, че още към края на 20-те, докато е бил професор по англо-саксонски език в колежа Пембрук, докато преглеждал една късна вечер работите на студентите, написва на гърба на една от тях: „В земята имаше дупка, и в нея живееше един хобит”. Отначало не продължил по-нататък, но през следващите години нарисувал картата на Трор, очертавайки географията на приказката. Самата приказка е написана в началото на 30-те.
Публикувана е благодарение на факта, че Толкин я дава като четиво на болна от грип монахиня от Черуъл Едж. Докато ръкописът бил у нея, го вижда Рейнър Ънуин - 10-годишният син на издателя сър Стенли Ънуин. Отзивът му за книгата е толкова ентусиазиран, че тя е публикувана по-късно от издателството „Алън и Ънуин”.
Книгата представлява прелюдия към историята, която се описва в книгите от „Властелинът на пръстените”.
Романът проследява приключенията на хобита Билбо Бегинс по време на неговото пътешествие през Средната земя. В пътуването той е придружаван от група джуджета, както и от магьосникът Гандалф. Пътешествието им има за цел да върне на джуджетата тяхното кралство и огромното им съкровище, които са откраднати от дракона Смог. В пътуването участват тринайсетте джуджета: Торин Дъбощит (Дъбовия щит), Оин, Глоин, Дуалин, Балин, Бифур, Кили, Фили, Бофур, Дори, Бомбур, Нори и Ори.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1378 г. — Цар Иван Шишман издава Рилската грамота, с която на Рилския манастир се дават 20 села, като феодални владения.
1551 г. — Основан е Кралският и папски университет на Мексико.
1719 г. — Състои се сватбата на пфалцграф Кристиан III фон Цвайбрюкен и Каролина фон Насау-Саарбрюкен.
1862 г. — Първата българска легия в Белград е разпусната по решение на военния министър на Сърбия.
1919 г. — Първи мач на ФК Янтра (Габрово) срещу тима на Горна Оряховица (1:0)
1933 г. — В Германия започва съдебен процес във връзка с подпалването на Райхстага, един от обвиняемите е Георги Димитров.
1938 г. — Ураган връхлита Ню Йорк, загиват около 600 души.
1940 г. - Празник на гр. Балчик. На тази дата градът е освободен от румънска окупация и е върнат в пределите на майка България.
1964 г. — Малта придобива независимост от Обединеното кралство.
1981 г. — Белиз придобива независимост от Обединеното кралство.
1991 г. — Армения получава независимост от Съветския съюз.
1993 г. — Президентът на Русия Борис Елцин прекратява дейността на парламента, в разрез с действащата по това време конституция, и така ускорява Руската конституционна криза от 1992-1993 г.
1999 г. — При земетресение в Централен Тайван загиват 2 400 души.
2001 г. — 39 Народно събрание приема декларация по повод терористичните актове в Ню Йорк и Вашингтон, с която обявява борбата с тероризма за дългосрочен приоритет.
2002 г. — Открит е в София универсалният парк София Ленд,който 4 години по-късно е закрит.
2003 г. — Програмата Галилео на НАСА приключва и космическият апарат е спуснат в атмосферата на Юпитер, където той се разпада със скорост от 50 km/s.
Родени
1415 г. — Фридрих III, император на Свещената Римска империя († 1493 г.)
1452 г. — Джироламо Савонарола, италиански свещеник († 1498 г.)
1640 г. — Филип I Орлеански, херцог на Орлеан († 1701 г.)
1726 г. — Йован Раич, сръбски историк († 1801 г.)
1760 г. — Иван Лепьохин, руски изследовател († 1802 г.)
1791 г. — Ищван Сечени, унгарски политик († 1860 г.)
1801 г. — Борис Якоби, руски физик († 1874 г.)
1812 г. — Ангел Кариотов, български хайдутин († ок. 1862 г.)
1840 г. — Мурад V, султан на Османската империя († 1904 г.)
1842 г. — Абдул Хамид II, султан на Османската империя († 1918 г.)
1843 г. — Георги Бенковски, български революционер († 1876 г.)
1846 г. — Светозар Маркович, сръбски журналист († 1875 г.)
1849 г. — Морис Баримор, американски актьор († 1905 г.)
1853 г. — Едмънд Лейтън, английски художник († 1922 г.)
1853 г. — Хейке Камерлинг Онес, холандски физик, Нобелов лауреат († 1926 г.)
1862 г. — Джеймз И. Талмадж, английски религиозен водач († 1933 г.)
1863 г. — Джон Бъни, американски актьор († 1915 г.)
1866 г. — Хърбърт Уелс, британски писател († 1946 г.)
1866 г. — Шарл Никол, френски бактериолог, Нобелов лауреат († 1936 г.)
1867 г. — Хенри Стимсън, министър на отбраната († 1950 г.)
1868 г. — Борис Михайлов, български художник († 1921 г.)
1872 г. — Нестор Байков, български революционер († 1955 г.)
1874 г. — Густав Холст, английски композитор († 1934 г.)
1887 г. — Йозеф Харп, немски генерал († 1968 г.)
1889 г. — Едуардо Вайс, италиански психоаналитик († 1970 г.)
1891 г. — Геза Рохайм, унгарски психоаналитик († 1953 г.)
1895 г. — Владимир Балан, български авиатор († 1944 г.)
1895 г. — Георги Цанев, български академик († 1986 г.)
1897 г. — Никола Генчев, български военен деец († ? г.)
1899 г. — Михаил Попов, български певец († 1978 г.)
1901 г. — Димитър Тодоров - Жарава, български художник († 1988 г.)
1901 г. — Димитър Хаджиев, български лекар († ? г.)
1902 г. — Луис Сернуда, испански поет († 1963 г.)
1904 г. — Стоян Венев, български художник († 1989 г.)
1909 г. — Кваме Нкрума, ганайски политик († 1972 г.)
1912 г. — Чък Джоунс, американски аниматор († 2005 г.)
1915 г. — Стоян Едрев, публицист и партизанин († 1944 г.)
1919 г. — Георги Григоров, деец на БКП († 1942 г.)
1919 г. — Димче Маленко, писател от СР Македония († 1990 г.)
1922 г. — Зако Хеския, български режисьор († 2006 г.)
1924 г. — Херман Бул, австрийски алпинист († 1957 г.)
1926 г. — Доналд Глейзър, американски физик, Нобелов лауреат († 2013 г.)
1926 г. — Радослав Маринов, български художник († 1987 г.)
1927 г. — Борислав Стоев, български художник
1931 г. — Лари Хагман, американски актьор († 2012 г.)
1934 г. — Леонард Коен, канадски певец
1935 г. — Джими Армфийлд, английски футболист
1936 г. — Юрий Лужков, руски политик
1941 г. — Джеймс Улси, американски политик
1943 г. — Клаус Кордон, немски писател
1943 г. — Христо Танев, български художник
1944 г. — Никола Любомиров, български актьор
1945 г. — Джери Брукхаймър, американски продуцент
1946 г. — Пол Дохърти, английски писател
1947 г. — Стивън Кинг, американски писател
1950 г. — Бил Мъри, американски киноактьор
1951 г. — Аслан Масхадов, чеченски революционер († 2005 г.)
1951 г. — Брус Арина, американски футболен треньор
1955 г. — Владимир Атанасов, български политик
1957 г. — Итън Коен, американски кинорежисьор
1959 г. — Юлиан Попов, български журналист и писател
1962 г. — Роб Мороу, американски актьор
1963 г. — Ангъс Макфейдън, шотландски актьор
1964 г. — Христо Колев, български футболист
1965 г. — Дейвид Уенъм, австралийски актьор
1965 г. — Роберт Зелчич, хърватски шахматист
1965 г. — Фредерик Бегбеде, френски писател
1967 г. — Фейт Хил, американска певица
1971 г. — Марко Хабер, германски футболист
1972 г. — Дейвид Силверия, американски барабанист (KoЯn)
1973 г. — Вирхиния Руано Паскуал, испанска тенисистка
1975 г. — Александър Панов, руски футболист
1979 г. — Кристина Арнаудова, певица от Република Македония
1979 г. — Мартина Глагов, германска биатлонистка
1980 г. — Отъм Рийсър, американска актриса
1980 г. — Томас Шектър, южноафрикански автомобилен състезател
1982 г. — Марат Измайлов, руски футболист
1983 г. — Маги Грейс, американска актриса
Починали
19 пр.н.е. — Вергилий, древноримски поет (* 70 пр.н.е.)
454 г. — Флавий Аеций, римски военачалник (* ок. 396)
1327 г. — Едуард II, крал на Англия (* 1284 г.)
1542 г. — Хуан Боскан, испански поет (* 1490 г.)
1558 г. — Карл V, германски император (* 1500 г.)
1576 г. — Джироламо Кардано, Известен италиански ренесансов математик, лекар, философ и астролог (* 1501 г.)
1832 г. — Уолтър Скот, шотландски романист и поет (* 1771 г.)
1860 г. — Артур Шопенхауер, немски философ (* 1788 г.)
1866 г. — Карл Лудвиг Хенке, немски астроном (* 1793 г.)
1881 г. — Кръстю Никифоров, български свещеник (* 1838 г.)
1891 г. — Александра Георгиевна, велика руска княгиня (* 1870 г.)
1903 г. — Александър Панайотов, български революционер (* 1878 г.)
1903 г. — Тодор Христов, български революционер (* 1878 г.)
1903 г. — Търпен Марков, български революционер (* 1878 г.)
1904 г. — Джоузеф, индиански вожд (* 1840 г.)
1905 г. — Николай Бенардос, руски учен (* 1842 г.)
1908 г. — Атанас Бадев, български композитор (* 1860 г.)
1911 г. — Араби-паша, египетски лидер (* 1842 г.)
1916 г. — Клавдий Лебедев, руски художник (* 1852 г.)
1921 г. — Карл Дюринг, немски философ (* 1833 г.)
1962 г. — Мари Бонапарт, френска авторка и психоаналитик (* 1882 г.)
1966 г. — Пол Рейнод, министър-председател на Франция (* 1878 г.)
1974 г. — Уолтър Бренан, американски актьор (* 1894 г.)
1974 г. — Джаклин Сюзан, американска актриса (* 1918 г.)
1979 г. — Дитер Зелер, германски футболист (* 1931 г.)
1982 г. — Иван Баграмян, съветски маршал от арменски произход (* 1897 г.)
1998 г. — Стоян Камбарев, български театрален режисьор (* 1953 г.)
1998 г. — Флорънс Грифит-Джойнър, американска лекоатлетка (* 1959 г.)
Празници
Ден на глобалното прекратяване на огъня и отказ от насилие - определен с резолюция на Общото събрание на ООН от 2001 г., призовават се всички държави и народи да спазват прекратяването на военните действия през този ден. До 2001 г. Международният ден на мира се отбелязва през третия вторник от м. септември съгласно резолюция 36/67 на Общото събрание на ООН от 1981 г., в която поддържането на мира на международно и на национално равнище се определя като главна цел на ООН в съответствие с Устава на ООН и се определя специален ден за отбелязване и укрепване сред всички нации и народи на идеалите на мира. За пръв път Международният ден на мира се чества през 1982 г.
Световна здравна организация — Световен ден на болестта на Алцхаймер - Отбелязва се ежегодно от 1994 г. по инициатива на Международната организация за борба с болестта на Алцхаймер
Армения — Ден на независимостта (от Съветски съюз, 1991 г., национален празник)
Белиз — Ден на независимостта (от Великобритания, 1981 г., национален празник)
България — Празник на град Тутракан - От 1993 г. с решение на Общинския съвет този ден е обявен за празник на града
Малта — Ден на независимостта (от Великобритания, 1964 г., национален празник)
Obekti.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
