22 април: Денят на Земята
Денят на Земята - 22 април - е най-големият нерелигиозен празник в света, отбелязван от над половин милиард души.
Всяка година Международната мрежа за Деня на Земята координира действията на повече от 12 000 партньори в 174 държави насочени към опазване на планетата Земя и съхраняване на живота върху нея. Мрежата се стреми да създаде широка гражданска подкрепа за устойчиви и ефективни екологични политики за развитие по целия свят.
За първи път Ден на Земята се отбелязва на 22 април 1970 г. в САЩ и Канада. Милиони северно американци участват в демонстрация и настояват политици, държавници, бизнессреди да включат в своите приоритети опазването на околната среда. През 1990 г. празникът на нашата планета е обявен за международен, като България се включва в отбелязването му през 1993 г. Целта е да се обединят хората на планетата в защита на околната среда.
Първото честване на Деня на Земята се организира от Гейлорд Нелсън - бивш губернатор и сенатор от Уисконсин, който издига каузата за опазване на природата, и Денис Хейес - изявен студентски лидер. В проявите на Първия Ден на Земята се включват повече от 20 милиона американци от всички краища на страната. Като резултат от това събитие се оформя мощно движение в защита на околната среда и са приети законите за чист въздух и чиста вода на САЩ.
България е една от първите страни, присъединили се към международното отбелязване на Деня на Земята, започнало от 1990 г. На призива за отбелязването на Деня на Земята се отзовават хиляди българи и денят се чества с разнообразни прояви, посветени на опазването на околната среда.
На 22 април 1992 г. президентът на Република България Желю Желев подписва клетвата в името на Земята. Над 30 000 български деца се подписват под Декларацията за пълномощие за живот на Земята. Декларацията е връчена на Конференцията на ООН за околната среда и развитието, проведена в Рио де Жанейро през юни 1992 г. Оттогава всяка година България участва в отбелязването на Деня на Земята и дава своя принос за по-чиста и здравословна околна среда, за съхраняване на живота на планетата.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
238 г. — Годината на шестимата императори: Римският сенат обявява за незаконен императора Максимин Трак, заради неговите кръвожадни методи при управлението на Рим и избира чрез гласуване двама нови императори - Пупиен и Балбин.
1378 г. — Започва строителството на Бастилията.
1500 г. — Португалският мореплавател Педро Кабрал достига Бразилия и я обявява за португалска колония.
1529 г. — Испания и Португалия подписват в Сарагоса договор за подялба на откритите и неоткритите още територии в източното полукълбо.
1713 г. — Състои се сватбата на граф Карл Лудвиг фон Насау-Саарбрюкен и немската аристократка Кристиана Шарлота фон Насау-Отвайлер.
1838 г. — Английският кораб Сириус пресича за пръв път Атлантическия океан, използвайки единствено своята парна машина.
1876 г. — В Панагюрище е осветено въстаническото знаме за Априлското въстание, изработено от Райна Княгиня.
1880 г. — Владивосток получава статут на град.
1913 г. — В Атина е подписан предварителен сръбско-гръцки протокол за обща война против България, потвърден чрез официалните тайни договори на 1 май и на 19 май с.г.
1915 г. — Първата световна война: В битката при Ипр германците за първи път използват като оръжие отровен газ — поразени са 15 хил. войници, от които 5 хил. умират.
1915 г. — Яне Сандански е убит от засада край Мелник.
1925 г. — След Атентатa в църквата „Света Неделя“ в София, Христо Ясенов е арестуван.
1945 г. — Втора световна война: Фюрербункер: След като научава, че съветските войски са превзели Еберсвалд без бой, Адолф Хитлер признава поражението във своя подземен бункер и обявява, че самоубийството е единственият изход.
1964 г. — Танганика и Занзибар обявяват, че се съединяват в една държава – Танзания.
1969 г. — Мореплавателят Робин Нокс-Джонстън извършва за 312 дни първото околосветско пътешествие, без да спира на суша.
1969 г. — В Хюстън (САЩ) е извършена първата трансплантация на човешко око.
1970 г. — За първи път в САЩ е отбелязан Ден на Земята.
1972 г. — Англичаните Джон Файерфакс и Силвия Кук след 361 дни плаване с гребна лодка пресичат Тихия океан и достигат бреговете на Австралия.
1978 г. — В Афганистан комунистите извършват преврат с помощта на СССР.
1980 г. — Канада обявява решението си за бойкотиране на Московските Олимпийски игри.
1993 г. — Във Вашингтон е открит музей в памет на жертвите от Холокоста.
Родени
1451 г. — Исабела Кастилска, кралица на Кастилия и Леон, кралица на Арагон († 1504 г.)
1518 г. — Антоан Наварски, Крал на Навара († 1562 г.)
1592 г. — Вилхелм Шикард, немски астроном и математик († 1635 г.)
1610 г. — Александър VIII, римски папа († 1691 г.)
1658 г. — Джузепе Торели, италиански композитор († 1709 г.)
1692 г. — Джеймс Стирлинг, шотландски математик († 1770 г.)
1724 г. — Имануел Кант, немски философ († 1804 г.)
1766 г. — Ана Стал, френска писателка († 1817 г.)
1815 г. — Вилхелм Петерс, германски естественик († 1883 г.)
1838 г. — Аритомо Ямагата, японски офицер и политик († 1922 г.)
1854 г. — Анри Лафонтен, белгийски правист, Нобелов лауреат през 1913 г. († 1936 г.)
1870 г. — Владимир Илич Ленин, руски философ — марксист, революционер — създател на СССР († 1924 г.)
1881 г. — Александър Керенски, руски политик и държавник († 1970 г.)
1884 г. — Ото Ранк, австрийски психоаналитик († 1934 г.)
1894 г. — Максимилиан Фелцман, офицер († 1962 г.)
1899 г. — Владимир Набоков, руски писател († 1977 г.)
1904 г. — Робърт Опенхаймер, американски ядрен физик († 1967 г.)
1907 г. — Иван Ефремов, руски палеонтолог и писател († 1972 г.)
1909 г. — Рита Леви-Монталчини, италианска невроложка, Нобелова лауреатка през 1986 г. († 2012 г.)
1914 г. — Михаел Витман, германски командир († 1944 г.)
1916 г. — Йехуди Менухин, американски цигулар и диригент, ексцентрик († 1999 г.)
1919 г. — Доналд Крам, американски химик, Нобелов лауреат през 1987 г. († 2001 г.)
1920 г. — Валери Петров, български поет († 2014 г.)
1923 г. — Радой Ралин, български поет и сатирик († 2004 г.)
1926 г. — Джеймс Стърлинг, британски архитект († 1992 г.)
1927 г. — Христо Пелитев, български писател и журналист
1932 г. — Никола Анастасов, български актьор
1932 г. — Добра Савова, българска народна певица
1933 г. — Константин Димчев, български актьор († 1984 г.)
1937 г. — Джак Никълсън, американски актьор
1938 г. — Любен Петров, български политик и генерал
1944 г. — Джеймс Стивън Фосет, околосветски пътешественик († 2007 г.)
1949 г. — Вилхелм Краус, български политик
1955 г. — Артър Бейкър, български политик
1960 г. — Март Лаар, министър-председател на Естония
1960 г. — Владимир Чуков, арабист, университетски преподавател
1968 г. — Ивайло Йорданов, български футболист
1969 г. — Ани Салич, българска тв водеща
1971 г. — Ерик Мабиус, американски актьор
1971 г. — Яне Янев, български политик
1972 г. — Ана Фалки, италианско-финландски модел и актриса
1974 г. — Денис Пошвата, немски барабанист
1974 г. — Николай Найденов, български волейболист
1975 г. — Карлос Састре, испански колоездач
1976 г. — Николай Чавдаров, български футболист
1977 г. — Марк ван Бомел, холандски футболист
1977 г. — Теодора Недева, българска тенисистка
1979 г. — Золтан Гера, унгарски футболист
1982 г. — Кака, бразилски футболист
1984 г. — Мишел Райън, английска актриса
1985 г. — Ксения Симонова, украинска художничка
1987 г. — Давид Луис , бразилски футболист
1987 г. — Джон Оби Микел, нигерийски футболист
1988 г. — Даниел Павлович, швейцарски футболист от хърватски произход
1995 г. — Валентин Миланов, български футболист
Починали
296 г. — Кай, римски папа (* неизв.)
455 г. — Петроний Максим, римски император (* ок. 396)
536 г. — Агапет I, римски папа (* неизв.)
1806 г. — Пиер-Шарл Вилньов, френски адмирал (* 1763 г.)
1833 г. — Ричард Тревитик, английски минен инженер и изобретател (* 1833 г.)
1839 г. — Денис Давидов, руски поет и генерал (* 1784 г.)
1867 г. — Александър Петров, руски шахматист (* 1794 г.)
1884 г. — Мария Тальони, италианска балерина (* 1804 г.)
1892 г. — Павел Карцов, руски офицер (* 1821 г.)
1915 г. — Яне Сандански, български революционер (* 1872 г.)
1920 г. — Стоян Мълчанков, български революционер (* 1887 г.)
1933 г. — Шандор Ференци, унгарски психоаналитик (* 1873 г.)
1933 г. — Хенри Ройс, британски предприемач (* 1863 г.)
1953 г. — Ян Чохралски, полски химик (* 1885 г.)
1956 г. — Уолт Фулкнер, американски автомобилен състезател (* 1920 г.)
1969 г. — Маркиан Попов, съветски офицер (* 1902 г.)
1984 г. — Христо Проданов, български алпинист (* 1943)
1986 г. — Мирча Елиаде, румънски писател, историк на религиите (* 1907 г.)
1989 г. — Емилио Сегре, италиански физик, Нобелов лауреат (* 1905 г.)
1994 г. — Ричард Никсън, президент на САЩ (* 1913 г.)
1996 г. — Асен Хаджиолов, български политик († 1930 г.)
2005 г. — Леонид Шамкович, американски шахматист (* 1923 г.)
Празници
Бразилия — Ден на откриването
България — Празник на община Тунджа
Испания — Ден на почит към кралица Изабела I (1451 - 1504)
Русия — Ден на програмиста
САЩ — Ден на Оклахома
obekti.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
