22 август - 98 години от рождението на Рей Бредбъри
Рей Бредбъри е роден в Уокиган, щат Илинойс. Той не получава висше образование и след 1943 г. започва да се занимава с професионална писателска работа. Неговото първо произведение - разказът "Pendulum" е публикуван през 1941 г. в съавторство с Хенри Хъс. Първият му сборник с разкази излиза през 1947 г., но истинска популярност авторът постига при излизането на сборника "Марсиански хроники" (1950). Тази известност продължава и със следващите му книги.
За себе си той казва „Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Улстънкрафт, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.“
Рей Бредбъри е носител на наградите „О'Хенри“, награда „Бенджамин Франклин“, награда на Американската академия, премията „Гандалф“. Той е удостоен с титлата „гранд-мастер“ през 1988.
При Бредбъри често се наблюдава размиване между категориите, и категоризирането на някои негови произведения понякога е субективно. Например, той често пише няколко разказа за определен набор герои или пък тема, прави дребни редакции или добавя още материал, и нарича резултатите роман. Често бива описван като автор на научна фантастика, но той самият не се причислява към никоя литературна категория.
„Като начало, не пиша научна фантастика. Написал съм само една научнофантастична книга, и това е „451 градуса по Фаренхайт“, която е базирана на реалността. Научната фантастика е изобразяване на реалното. Фентъзито е изобразяване на нереалното. Така че „Марсиански хроники“ не са научна фантастика, а фентъзи. Те са невъзможни, не разбирате ли? Това е причината, че ще се четат още дълго време - всъщност са гръцки мит, а митовете имат качеството да остават за дълго.“ (английският оригинал).
Освен литературните си творби, Бредбъри е написал и много есета на тема изкуства и култура, привличайки вниманието на критиците в тези области. Бил е консултант на американския павилион в Ню-йоркския световен панаир през 1964 г, и на изложбата, показана в геосферата „Космически кораб Земя“ в парка EPCOT, намиращ се в Уолт Дисни Уърлд.
Рей Бредбъри умира на 91-годишна възраст на 5 юни 2012 г.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
565 г. — За първи път се съобщава за чудовище в Лох Нес, Шотландия.
1642 г. — Английския крал Чарлз I изпраща армията си срещу пуританските сили на Парламента на Англия, с което започва Английската революция.
1770 г. — Експедицията на Джеймс Кук достига източния бряг на Австралия.
1780 г. — Корабът на Джеймс Кук Resolution се завръща в Англия (Кук е убит на Хаваите по време на пътуването).
1788 г. — Великобритания основава колонията Сиера Леоне.
1849 г. — За първи път в историята са хвърлени бомби от въздуха — австрийските войски бомбардират от безпилотни балони жителите на Венеция по време н аВенецианското въстание за независимост.
1849 г. — Във Видин пристига като емигрант унгарския революционер Лайош Кошут.
1851 г. — Около остров Уайт (САЩ) се провежда първата официална международна регата за яхти.
1864 г. — Дванадесет нации подписват първата Женевска конвенция — учредени са Червеният кръст и Червеният полумесец.
1867 г. — В периода 22-26 август Васил Левски пребивава заедно с войводата Панайот Хитов и Иван Кършовски (писар на четата на Хитов) в Белград в “Хайдут Велковото кафене” (където вероятно е имало и хан).
1879 г. — От 22 до 31 август се състои събор на митрополитите и духовенството в София по уредба на църквата в Княжество България.
1886 г. — Срещу Преврата в България от 21 август започва контрапреват, оглавяван от Стефан Стамболов и подполковник Сава Муткуров.
1902 г. — General Motors създава компанията Cadillac за производство на луксозни автомобили.
1910 г. — Япония анексира Корея и я управлява до края на Втората световна война.
1911 г. — Открита е откраднатата картина Мона Лиза.
1916 г. — Първата световна война: Първа армия разгромява Дунавската сръбска дивизия.
1919 г. — Първата световна война: Командването на Антантата разрешава на румънската армия да се установи по южнодобруджанската граница. През декември войските на Антантата се изтеглят от Добруджа.
1922 г. — Тодор Александров нарежда да се създаде Помощна организация на ВМРО в Пиринския край начело с Алеко Василев (Алеко паша).
1926 г. — В Йоханесбург, ЮАР, е открито злато.
1941 г. — Втора световна война: Нацистките войски достигат до Ленинград и по-късно започват Блокадата на Ленинград.
1941 г. — Втора световна война: Бойна група на БКП взривява във Варна влакова композиция на Вермахта, предназначена за Източния фронт.
1942 г. — Втора световна война: Бразилия обявява война на силите на Оста (Германия, Италия и Япония).
1944 г. — На две заседания на германската Главна квартира, състояли се на 22 и 24 август, Хитлер се изказва за организиране на "вътрешен преврат" в България.
1955 г. — Народна република България подписва спогодба за разширено икономическо сътрудничество с ГДР.
1962 г. — Извършен е неуспешен опит за убийство на президента на Франция Шарл дьо Гол.
1966 г. — Създадена е Азиатската банка за развитие.
1968 г. — Папа Павел VI пристига в Колумбия на първото посещение на глава на Римокатолическата църква в Латинска Америка.
1969 г. — Открита е ТЕЦ Варна.
1989 г. — Открит е първият пръстен на планетата Нептун.
2006 г. — На 45 км от Донецк (Украйна) катастрофира руски пътнически самолет Ту-154, загиват всичките 170 души на борда.
Родени
1647 г. — Дени Папен, френски физик и изобретател († 1712 г.)
1760 г. — Лъв XII, римски папа († 1829 г.)
1818 г. — Рудолф фон Йеринг, германски юрист († 1892 г.)
1821 г. — Александър Баранов, руски офицер († 1888 г.)
1854 г. — Милан I, крал на Сърбия († 1901 г.)
1860 г. — Елеонора фон Ройс-Кьостриц, царица на българите († 1917 г.)
1860 г. — Паул Нипков, германски инженер († 1940 г.)
1862 г. — Клод Дебюси, френски композитор († 1918 г.)
1871 г. — Иван Луков, български висш офицер и дипломат († 1926 г.)
1874 г. — Макс Шелер, немски философ и социолог († 1928 г.)
1879 г. — Павел Груев, български юрист († 1945 г.)
1890 г. — Флойд Олпорт, професор († 1978 г.)
1892 г. — Страшимир Димитров, български геолог († 1960 г.)
1897 г. — Елизабет Бергнер, немска артистка († 1986 г.)
1902 г. — Лени Рифенщал, немска кинорежисьорка († 2003 г.)
1903 г. — Александър Обретенов, български изкуствовед († 1990 г.)
1904 г. — Дън Сяопин, ръководител на Китайска народна република († 1997 г.)
1906 г. — Анастас Тотев, български икономист († 2000 г.)
1909 г. — Стоян Ц. Даскалов, български писател († 1985 г.)
1917 г. — Джон Лий Хукър, американски блус музикант († 2001 г.)
1922 г. — Борислав Шаралиев, български режисьор († 2002 г.)
1922 г. — Милош Копецки, чешки актьор († 1996 г.)
1922 г. — Мишлин Прел, френска актриса
1926 г. — Зденка Дойчева, българска аниматорка и режисьорка
1926 г. — Иван Златев, български физик († 2006 г.)
1926 г. — Леда Тасева, българска актриса († 1989 г.)
1928 г. — Карлхайнц Щокхаузен, германски композитор († 2007 г.)
1936 г. — Петър Младенов, президент на Република България († 2000 г.)
1945 г. — Панайот Денев, български журналист
1946 г. — Васил Тоциновски, писател от Република Македония
1950 г. — Георги Гугалов, български футболист
1954 г. — Владимир Кюрчев, български художник от Украйна
1957 г. — Стийв Дейвис, професионален английски играч на снукър
1963 г. — Тори Еймъс, американска певица и пианистка
1964 г. — Матс Виландер, шведски тенисист
1967 г. — Адеуале Акинуйе-Агбайе, английски актьор
1967 г. — Лейн Стейли, американски музикант († 2002 г.)
1968 г. — Александър Мостовой, руски футболист
1975 г. — Родриго Санторо, бразилски актьор
1985 г. — Костадин Дяков, български футболист
1991 г. — Федерико Македа, италиански футболист
Починали
408 г. — Стилихон, римски военачалник (* 359 г.)
634 г. — Абу Бакр, ислямски халиф (* ок. 572)
1241 г. — Григорий IX, римски папа (* 1732 г.)
1350 г. — Филип VI, крал на Франция (* 1328 г.)
1358 г. — Изабела Френска, кралица на Англия(* 1295 г.)
1485 г. — Ричард III, крал на Англия (* 1452 г.)
1553 г. — Джон Дъдли, английски държавник (* 1504 г.)
1584 г. — Ян Кохановски, полски поет (* 1530 г.)
1711 г. — Луи-Франсоа дьо Буфлер, френски офицер (* 1644 г.)
1752 г. — Уилям Уистън, английски учен (* 1667 г.)
1806 г. — Жан-Оноре Фрагонар, френски художник (* 1732 г.)
1823 г. — Лазар Карно, френски политик (* 1753 г.)
1828 г. — Франц Йозеф Гал, немски лекар (* 1758 г.)
1850 г. — Николаус Ленау, австрийски поет (* 1802 г.)
1877 г. — Александър Кусов, руски офицер (* 1827 г.)
1878 г. — Мария-Кристина Бурбонска, кралица на Испания (* 1806 г.)
1891 г. — Ян Неруда, чешки писател (* 1834 г.)
1903 г. — Йордан Пиперката, български революционер (* 1870 г.)
1903 г. — Роберт Гаскойн-Сесил, британски политик (* 1830 г.)
1922 г. — Майкъл Колинс, ирландски революционер (* 1890 г.)
1942 г. — Михаил Фокин, руски балетист и хореограф (* 1880 г.)
1958 г. — Роже Мартен дю Гар, френски писател, Нобелов лауреат през 1937 г. (* 1881 г.)
1980 г. — Джейм Макдонъл, американски авиационен пионер (* 1899 г.)
1989 г. — Александър Сергеевич Яковлев, съветски авиоконструктор (* 1906 г.)
2001 г. — Стефан Кънчев, български художник — график (* 1915 г.)
2005 г. — Люк Ферари, френски композитор (* 1929 г.)
2008 г. — Васил Александров, български алпинист (* 1980 г.)
2012 г. — Стоян Коцев, български футболист и треньор (* 1945 г.)
Празници
Русия — Ден на националното знаме на Руската федерация
Obekti.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
