22 септември 1908 г. - България е обявена за независима!
На 22 септември 1908 г. във Велико Търново, с манифест, княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя.
Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България - една от най-старите държави в Европа, отново се появява на световната карта след петвековно османско владичество.
Условията за обявяване
на Независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били изключително благоприятни: през лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили наложили Берлинският договор, се готвела да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина - т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват действията си.
Изпълнение
Междувременно, българските власти завземат източните железници в Южна България и това поражда "известни" икономически противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Дори за кратко стресва Фердинанд, който се уплашва да обяви независимостта. Но правителството вече било решило това да стане на 22 септември 1908 г. в черквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата “Св. 40 мъченици” княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Провъзгласяването на независимостта не само е голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулувал - цар.
Международно признаване
Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието - да започнат преговори между българското правителство и Високата порта (Турция). Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях, Високата порта иска България да плаща голям данък. В качеството си на министър-председател Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мобилизация на българската армия.
Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1499 г. — Между Австрия и Швейцария е сключен мирен договор, с което се слага край на Австрийско-швейцарската война и е призната независимостта на Швейцария.
• 1792 г. — Франция е обявена за република.
• 1862 г. — Ото фон Бисмарк става канцлер на Прусия.
• 1862 г. — Американският президент Ейбрахам Линкълн обявява всички роби в разбунтувалите се щати за свободни от 1 януари1863 г.
• 1872 г. — Извършен е Арабаконашкият обир.
• 1887 г. — Основан е град Акрън, окръг Уошингтън, щата Колорадо, САЩ.
• 1908 г. — Обявена е Независимостта на България, с което страната отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от Берлинския договор. (стар стил)
• 1923 г. — Съставено е четиридесет и второто правителство на България, начело с Александър Цанков.
• 1934 г. — В резултат на взрив и последвал пожар в мина в Уелс загиват 260 миньори.
• 1944 г. — Военният министър Дамян Велчев издава заповед за назначаване на политически заместник командири в Българската армия.
• 1949 г. — Английското, канадското и американското правителство обявяват, че наскоро са регистрирали атомна експлозия в Съветския съюз, която Москва първоначално отрича, но по-късно става ясно, че опита e извършен на 29 август.
• 1959 г. — Открита е телефонна връзка между САЩ и Европа.
• 1960 г. — Мали получава независимост от Франция.
• 1973 г. — България скъсва дипломатически отношения с Чили, като протест срещу военния преврат на генерал Пиночет от 11 септември, който сваля от власт президента-социалист Салвадор Алиенде.
• 1974 г. — ООН признава Организацията за освобождение на Палестина и нейния лидер Ясер Арафат като официални пълномощници на палестинското население.
• 1975 г. — Извършва се неуспешен опит за убийство на президента на САЩ Джералд Форд в Сан Франциско.
• 1980 г. — Ирак напада Иран и започва Ирано-иракската война продължила 8 години.
• 1981 г. — Открит е Паметникът на незнайния войн в София.
Родени
• 1601 г. — Ана Австрийска , съпруга на френския крал Луи XIII († 1666 г. г.)
• 1741 г. — Петер Зимон Палас, германски биолог († 1811 г.)
• 1764 г. — Карл-Фридрих Фален, шведски учен († 1830 г.)
• 1791 г. — Майкъл Фарадей, английски учен († 1867 г.)
• 1802 г. — Юрий Венелин, украински българист, фолклорист и етнограф († 1839 г.)
• 1875 г. — Васил Моллов, български хирург и общественик († 1938 г.)
• 1882 г. — Вилхелм Кайтел, немски фелдмаршал († 1946 г.)
• 1885 г. — Ерих фон Щрохайм, австрийски режисьор и актьор († 1957 г.)
• 1893 г. — Алексей Лосев, руски философ († 1988 г.)
• 1895 г. — Пол Муни, американски актьор († 1967 г.)
• 1897 г. — Борис Спиров,български политик († 1974 г.)
• 1901 г. — Чарлз Хъгинз, американски лекар, Нобелов лауреат през 1966 г.(† 1997 г.)
• 1918 г. — Хенрик Шеринг, цигулар († 1988 г.)
• 1924 г. — Роузамънд Пилчър, британска писателка
• 1932 г. — Алгирдас Бразаускас, литовски политик († 2010 г.)
• 1933 г. — Светозар Неделчев, български актьор
• 1938 г. — Дийн Рийд, американски певец и киноактьор († 1986 г.)
• 1940 г. — Ана Карина, френска актриса от датски произход
• 1941 г. — Здравко Чолаков, литературовед, професор, университетски преподавател (СУ) († 2014 г.)
• 1944 г. — Анна Томова-Синтова, българска оперна певица
• 1951 г. — Дейвид Ковърдейл, британски музикант (Whitesnake)
• 1953 г. — Сеголен Роаял, френски политик
• 1957 г. — Димитър Костов, български политик
• 1957 г. — Ник Кейв, австралийски музикант
• 1958 г. — Андреа Бочели, италиански тенор
• 1966 г. — Ердоган Аталай, немски актьор
• 1969 г. — Явор Русинов, български музикант (Vox,Bulgaro,Yaku)
• 1976 г. — Роналдо, бразилски футболист
• 1978 г. — Хари Кюъл, австралийски футболист
• 1979 г. — Емили Отъм, американска певица и цигуларка
• 1984 г. — Лора Вандервурт, канадска актриса
• 1989 г. — Сабине Лисицки, немска тенисистка
• 1989 г. — Хюйон, корейска певица
• 1990 г. — Абдул Меджид ал-Фузан, саудитски актьор и певец
• 1992 г. — Габриел Ферейра, бразилски футболист
Починали
• 1520 г. — Селим I, султан на Османската империя (* 1465 г.)
• 1703 г. — Винченцо Вивиани, италиански учен (* 1622 г.)
• 1774 г. — Климент XIV, римски папа (* 1705 г.)
• 1828 г. — Шака Зулу, зулуски предводител (* ok. 1781)
• 1838 г. — Салих Ага, войвода (* 1758 г.)
• 1921 г. — Иван Вазов, български поет и писател (* 1850 г.)
• 1949 г. — Ким Чен Сук, Съпруга на Ким Ир Сен (* 1917 г.)
• 1956 г. — Фредерик Соди, английски радиохимик, Нобелов лауреат за 1921 г. (* 1877 г.)
• 1960 г. — Мелани Клайн, австрийско-британска психоаналитичка (* 1882 г.)
• 1972 г. — Борис Ливанов, руски актьор (* 1904 г.)
• 1989 г. — Ървинг Бърлин, американски композитор (* 1888 г.)
• 1999 г. — Джордж Скот, американски актьор и режисьор (* 1927 г.)
• 2000 г. — Йехуда Амихай, израелски писател (* 1924 г.)
• 2006 г. — Пепа Николова, българска актриса (* 1946 г.)
• 2007 г. — Марсел Марсо, френски мим (* 1923 г.)
Празници
• Европейски ден без автомобили
• Световен ден за защита на слоновете
• България — Празник на град Костенец (за 2012 г.) - Чества се четвъртата събота на м. септември. Обявен с Решение на Общински съвет от 1998 г.
• Италия — Празник на град Йези и на община Лампедуза и Линоза
• Казахстан — Ден на народния език
• Латвия, Литва и Естония — Ден на единството
• Мали — Ден на независимостта (от Франция, 1960 г., национален празник)
• САЩ — Ден на бизнесдамите
• Украйна — Ден на партизанската слава
• Швейцария — Ден на независимостта
В литературата
• Ден на хобита, рожден ден на Билбо и Фродо Бегинс, герои от романите на Дж. Р. Р. Толкин "Хобитът" и "Властелинът на пръстените".
Obekti.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
