23 март - Световен ден на метеорологията
Днес по целия свят се отбелязва Денят на метеорологията. Датата е свързана с основаването на Световната метеорологична организация през 1950 г. Българските метеоролози традиционно се включват в отбелязването му като нейни членове.
Историята започва много преди 1950 г. На 14 ноември 1854 г., едно непредвидимо събитие нанася тежко поражение на англо-френския флот в разгара на Кримската война. Разразява се една от най-силните бури, регистрирани в Черно море, която потопява флотилията на съюзниците до град Балаклава, днес квартал на гр. Севастопол. Направеният извод е, че ако е съществувала служба, която да събира ежедневно и своевременно метеорологични сведения от различните страни, движението на бурята би могло да се проследи и да се избегнат огромните загуби на флота. Така, през 1856 г. се заражда идеята за създаването на служби за времето, които да организират постоянни наблюдения и разпространение на метеорологичните данни.
Днес, Световната метеорологична организация (СМО) е междуправителствен съюз на 193 държави-членки и територии и е една от специализираните агенции на ООН в областта на метеорологията, климата и хидрологията. Всяка година СМО и членуващите в нея държави и територии отбелязват Световния ден на метеорологията с различни теми и послания.
Официална тема на Световния ден на метеорологията за 2024 година е „На предната линия с действия за климата“. Тя е свързана с възможността да се подчертае ролята на метеорологията в челните редици на действията в областта на климата.
Българските метеоролози традиционно се включват в отбелязването му като членове на Световната метеорологична организация. По този повод Националният институт за метеорология и хидрология обявява ден на отворените врати, предава Дебати бг.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1227 г. — В Аахен Маргарет фон Бабенберг официално е коронована за кралица на Германия.
1568 г. — Катерина Медичи признава правата на френските хугеноти, с което настъпва края на Втората хугенотска война.
1775 г. — За първи път е използван израза "Свобода или смърт" от Патрик Хенри, произнесен във Вирджиния по време на Американската война за независимост.
1801 г. — Александър I става император на Русия, след като баща му Павел I e убит.
1806 г. — В Англия е забранена търговията с роби.
1839 г. — В бостънския вестник „Morning Post“ за първи път се появява изразът „O.K.“
1869 г. — Към Българското читалище в Цариград Петко Славейков основава Българско благодетелно братство „Просвещение“.
1869 г. — Лайпцигският университет присъжда на професор Фридрих Ницше докторска степен.
1903 г. — Братята Райт получават патент за построения от тях в САЩ самолет.
1918 г. — Германското 210 мм супероръдие „Кайзер Вилхелм“ („Парижкото оръдие“) обстрелва Париж от разстояние 120 километра. Оръдието често се бърка с „Голямата Берта“, което е друго оръжие, 406 мм полева гаубица.
1919 г. — В Милано Бенито Мусолини създава първата фашистка организация — „Fasci di Combattimento“.
1919 г. — Образувана е Башкирска автономна съветска социалистическа република, на основата на северните уездове на Оренбургската губерния, първата автономна съветска република в състава на РСФСР.
1923 г. — Нишката спогодба — споразумение между България и Кралството на сърби, хървати и словенци за "обезопасяване на границата" между двете държави.
1924 г. — Създадено е археологическото сдружение Българска старина по инициатива на Карел Шкорпил във Варна.
1933 г. — В България е приет Закон за ограничаване престъпленията против личната и обществена безопасност, насочен против политическите убийства.
1933 г. — Германският Райхстаг издава декрет, с който предава цялата власт в ръцете на новия канцлер Адолф Хитлер.
1942 г. — Генерал Владимир Заимов е арестуван с обвинение за шпионаж в полза на СССР.
1953 г. — Айони в щата Калифорния е обявен за град.
1956 г. — Пакистан става първата ислямска република в света.
1962 г. — Установени са дипломатическите Отношения между Русия и Алжир.
1976 г. — Официално влиза в сила Международният пакт за гражданските и политическите права, приет от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966 г.
1983 г. — Стратегическа отбранителна инициатива: Президентът на САЩ Роналд Рейгън оповестява своето намерение да се изгради технология, която да прихваща вражески ракети.
1987 г. — Започва излъчването на американския сериал Дързост и красота в САЩ.
1989 г. — В университета в Юта е обявен студения термоядрен синтез.
1990 г. — Състои се премиерата на филма Хубава жена в САЩ и Канада.
1990 г. — Официално се регистрира ПК „Екогласност“.
2001 г. — Руската орбитална станция Мир е извадена от употреба и се разпада в атмосферата преди да потъне в южата част на Тихия океан, близо до Фиджи.
2002 г. — За първи път се състои церемонията по награждаването в специално посветения на това "Дом на Оскарите" - кинотеатъра Кодак в Холивуд, недалеч от Рузвелт Хотел.
2007 г. — Основано е Училище „Българче“ на българската общност в град Дубай, Обединени арабски емирства.
2011 г. — Терористичен акт в Йерусалим, погубва 1 човек и ранява 35.
Родени
1732 г. — Мари-Аделаид, френска благородничка († 1800 г.)
1749 г. — Пиер-Симон Лаплас, френски математик († 1827 г.)
1856 г. — Иван Сарафов, български военен деец († 1935 г.)
1858 г. — Лудвиг Квиде, германски политик († 1941 г.)
1867 г. — Благой Даскалов, български революционер († 1956 г.)
1869 г. — Калуст Гулбенкян, британски предприемач († 1955 г.)
1871 г. — Дейвид Карнеги, британски изследовател († 1900 г.)
1874 г. — Христо Попвасилев, български революционер († ? г.)
1879 г. — Никола Казанджиев, български революционер († 1971 г.)
1880 г. — Никола Лазаров, български революционер († 1900 г.)
1881 г. — Роже Мартен дю Гар, френски писател, Нобелов лауреат († 1958)
1882 г. — Еми Ньотер, немска математичка († 1935 г.)
1892 г. — Валтер Крюгер, немски офицер († 1973 г.)
1900 г. — Ерих Фром, германски психолог († 1980 г.)
1905 г. — Джоан Крофорд, американска актриса († 1977 г.)
1910 г. — Акира Куросава, японски кинорежисьор († 1998 г.)
1912 г. — Вернер фон Браун, германски учен († 1977 г.)
1915 г. — Василий Зайцев, съветски войник († 1991 г.)
1919 г. — Борис Ганев, български футболист († 1982 г.)
1927 г. — Васил Мирчев, български режисьор († 2003 г.)
1931 г. — Виктор Корчной, руски шахматист
1931 г. — Иван Димитров Иванов, български инженер и учен
1940 г. — Ристо Шишков, югославски актьор († 1986 г.)
1949 г. — Ириней Константинов, български актьор
1952 г. — Ким Робинсън, американски писател
1952 г. — Панайот Карагьозов, български славист
1954 г. — Катрин Алрик, френска актриса
1955 г. — Каръл Ашби, британска актриса
1955 г. — Моузис Малоун, американски баскетболист
1955 г. — Сюзън Шваб, американски политик
1956 г. — Алексей Улюкаев, руски банкер
1956 г. — Жозе Мануел Барозо, министър-председател на Португалия
1956 г. — Талат Булут, турски киноартист
1958 г. — Пека Хаависто, финландски политик
1964 г. — Пламен Тотев, български критик
1968 г. — Деймън Олбърн, английски певец
1968 г. — Фернандо Йеро, испански футболист
1971 г. — Павел Цветков, български поет
1972 г. — Жюдит Годреш, френска актриса
1972 г. — Йонас Бьоркман, шведски тенисист
1973 г. — Йежи Дудек, полски футболист
1976 г. — Мишел Монахан, американска актриса
1978 г. — Валтер Самуел, аржентински футболист
1980 г. — Дмитрий Лукашенко, беларуски политик
1980 г. — Райън Дей, уелски професионален снукър играч
1982 г. — Джон Лойд Тейлър, американски музикант
1983 г. — Владислав Златинов, български футболист
1989 г. — Ерик Максим Чупо-Мотинг, германски футболист
1990 г. — Хайме Алгерсуари, испански автомобилен състезател
Починали
1237 г. — Йоан дьо Бриен, латински император (* ок. 1148 г.)
1555 г. — Юлий III, римски папа (* 1487 г.)
1748 г. — Йохан Готфрид Валтер, немски музикален теоретик (* 1684 г.)
1781 г. — Йохан Антон Гюлденщед, немски естественик (* 1745 г.)
1801 г. — Павел I, император на Русия (* 1754 г.)
1819 г. — Аугуст фон Коцебу, немски драматург (* 1761 г.)
1842 г. — Стендал, френски писател (* 1783 г.)
1866 г. — Захар Аркас, руски офицер (* 1793 г.)
1899 г. — Луи Мизон, френски офицер (* 1853 г.)
1901 г. — Константин Стоилов, Министър-председател на България (* 1853 г.)
1905 г. — Валери Еляш Радзиковски, полски художник (* 1841 г.)
1906 г. — Георги Сугарев, български революционер (* 1876 г.)
1907 г. — Константин Победоносцев, руски политик (* 1827 г.)
1907 г. — Филип Тотю, български революционер (* 1830 г.)
1913 г. — Стамен Панчев, български поет (* 1879 г.)
1924 г. — Шевкет Тургут паша, османски държавник (* 1857 г.)
1937 г. — Джон Рокфелер, американски предприемач (* 1839 г.)
1938 г. — Никола Бобчев, български филолог (* 1863 г.)
1940 г. — Димитър Станчов, български дипломат (* 1863 г.)
1942 г. — Лудвиг фон Хьонел, английски офицер (* 1857 г.)
1942 г. — Фриц Саразин, швейцарски зоолог (* 1859 г.)
1943 г. — Александър Стефанов, български революционер (* 1880 г.)
1945 г. — Георги Радков, български офицер (* 1889 г.)
1948 г. — Георги Сучев, български революционер (* 1928 г.)
1948 г. — Николай Бердяев, руски философ (* 1874 г.)
1954 г. — Христо Несторов, български анархист (* 1903 г.)
1958 г. — Хенри Брайлсфорд, британски журналист (* 1873 г.)
1960 г. — Саид Нурси, ислямски мислител (* 1878 г.)
1980 г. — Артър Оукън, американски икономист (* 1928 г.)
1981 г. — Клод Окинлек, английски офицер (* 1884 г.)
1991 г. — Елисавета Багряна, българска поетеса (* 1893 г.)
1992 г. — Фридрих Хайек, австрийски икономист, Нобелов лауреат през 1974 (* 1899 г.)
1994 г. — Джулиета Мазина, италианска актриса (* 1921 г.)
2004 г. — Чавдар Кюранов, български политик (* 1921 г.)
2005 г. — Кирил Борисов, български политик (* ? г.)
2006 г. — Дезмънд Дос, американски войник (* 1919 г.)
2011 г. — Елизабет Тейлър, британско-американска актриса (* 1932 г.)
2012 г. — Абдула Юсуф Ахмед, Президент на Сомалия (* 1934 г.)
2013 г. — Борис Березовски, руски предприемач (* 1946 г.)
Празници
Българска православна църква — Св. мъченица Лидия
ООН — Световен ден на метеорологията
Пакистан — Ден на ислямската република (1956 г., национален празник)
Унгария и Полша — Ден на унгаро-полското приятелство (2007 г.)
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
