23 септември 1846 г. – Йохан Гал потвърждава съществуването на Нептун
Немският астроном Йохан Гал потвърждава съществуването на осма планета в Слънчевата система – Нептун. Тя е четвъртата по размери и третата по маса.
Нептун е най-отдалечената от Слънцето планета. Носи името на римския бог на морето Нептун. Символът й е стилизирано изображение на тризъбеца на Нептун.
Това е и първата планета, чието съществуване е доказано чрез математически изчисления, а не от емпирични наблюдения. Неочаквани промени в орбитата на Уран навеждат астронома Алексис Бувар на мисълта, че урановата орбита е подложена на гравитационни смущения от друга, неизвестна дотогава планета. Нептун впоследствие бива открита от Йохан Гал на позиция, прогнозирана от Юрбен Льоверие, а най-големият спътник, Тритон, бива открит скоро след това.
Атмосферата на Нептун е съставена основно от водород и хелий със следи от метан. Метанът в атмосферата е причината за синия цвят на планетата, но понеже цветът на Нептун е много по-ярък от този на Уран, който има същото количество метан се смята, че има друга съставка, която му придава такъв наситен цвят.[4] Нептун има най-силните ветрове в Слънчевата система достигащи до скорост от 2 100 км/ч.
Единственият апарат посетил Нептун е Вояджър 2 който се сближи максимално с планетата на 25 август 1989 г. При преминаването си е заснел в южното полукълбо Голямото тъмно петно, подобно на Голямото червено петно на Юпитер. Температурата на високите му облаци достига до −218 °C, една от най-ниските в Слънчевата система, заради отдалечеността на планетата от Слънцето. Температурата в центъра на Нептун е около 7 000 °C, което може да се сравни с тази на повърхността на Слънцето
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
867 г. — Василий I Македонец извършва преврат, като убива император Михаил III и заема византийския императорски трон.
1122 г. — Папа Каликст II и император Хайнрих V сключват Вормски конкордат, с което се прекратява Борбата за инвеститурата.
1821 г. — Град Триполица в Гърция е превзет и около 30 000 мюсюлмани са избити по време на Гръцката война за независимост.
1868 г. — Пуерто Рико обявява независимост.
1875 г. — 15-годишният Уилям Бони (Били Хлапето) — легендарен американски престъпник, е арестуван за първи път.
1902 г. — Избухва Горноджумайското въстание.
1912 г. — Балканската война: С указ на цар Фердинанд I е формирано Македоно-одринско опълчение начело с генерал Никола Генев и с началник-щаб майор Петър Дървингов.
1923 г. — В България започва Септемврийското въстание.
1932 г. — Създадено е Кралство Саудитска Арабия.
1932 г. — Излиза първият брой на списание Пламък.
1943 г. — Втора световна война: Създадена е т.нар. Република Сало.
1944 г. — Към РМС е създадена детско-юношеска организация, наречена по-късно Димитровска пионерска организация "Септемврийче".
1947 г. — В Софийския централен затвор е изпълнена смъртната присъда на земеделския лидер Никола Петков.
1948 г. — България отправя молба до ООН за членство в организацията.
1955 г. — В Лондон е подписана спогодба за уреждане финансовите задължения на Народна република България към Великобритания.
1963 г. — Куба се присъединява към ЦАОП (Централноамерикански общ пазар).
1973 г. — Хуан Перон е избран за втори път за президент на Аржентина, след като през 1955 г. е свален чрез държавен преврат.
1975 г. — В курортният комплекс "Албена" започва XX конгрес на Международната асоциация на кинопрегледите и кинохрониките.
1982 г. — Завършва посещението на генералния секретар на ЦК на ЧКП и президент на Чехословакия Густав Хусак в Народна република България. Подписани са основни насоки за задълбочаване на икономическото и научно-техническото сътрудничество между двете страни.
1983 г. — Държавата Сент Китс и Невис става член на ООН.
1996 г. — С решение на Управителния съвет на БНБ девет банки с ликвидни проблеми са поставени под особен надзор. Това са ТС Банк, Балканбанк, Стопанска банка, Бизнес банка, Елит Банка, ТБ "Славяни", ТБ "Моллов", Ямболска и Добруджанска банка.
1999 г. — По време на 6-часовото си посещение в България германският канцлер Герхард Шрьодер заявява, че България може да бъде поканена за присъединяване към ЕС.
2002 г. — Излиза първата публична версия на уеб-браузъра Mozilla Firefox ("Phoenix 0.1").
2003 г. — В резултат на енергиен срив няколко милиона граждани на Дания и Швеция остават за 2 часа без електрически ток.
2006 г. — Ежегодният Парад на любовта се провежда в Сан Франциско.
Родени
480 пр.н.е. — Еврипид, гръцки драматург († 406 пр.н.е.)
63 пр.н.е. — Октавиан Август, римски император († 14 г.)
1713 г. — Фернандо VI, испански крал († 1759 г.)
1759 г. — Клотилд Френска, френска принцеса († 1802 г.)
1781 г. — Анна Фьодоровна, велика руска княгиня († 1860 г.)
1783 г. — Петер фон Корнелиус, немски художник
1791 г. — Йохан Енке, немски астроном († 1865 г.)
1861 г. — Роберт Бош, немски индустриалец († 1942 г.)
1865 г. — Сюзан Валодон, френска художничка († 1938 г.)
1869 г. — Христо Бурмов, български военен деец († 1936 г.)
1870 г. — Крум Прокопов, български революционер († 1950 г.)
1880 г. — Джон Бойд Ор, британски политик, Нобелов лауреат († 1971 г.)
1885 г. — Иван Илиев, български революционер († 1923 г.)
1885 г. — Чудомир Кантарджиев, български революционер († 1924 г.)
1890 г. — Пандо Киселинчев, български скулптор († 1980 г.)
1890 г. — Фридрих Паулус, немски генерал († 1957 г.)
1892 г. — Георги Дамянов, деец на БКП († 1958 г.)
1897 г. — Пол Делво, белгийски художник († 1994 г.)
1901 г. — Ярослав Сейферт, чешки писател, Нобелов лауреат († 1986 г.)
1904 г. — Зорка Йорданова, българска артистка († 1970 г.)
1915 г. — Клифърд Шул, американски физик, Нобелов лауреат († 2001 г.)
1916 г. — Алдо Моро, министър-председател на Италия († 1978 г.)
1920 г. — Мики Руни, американски актьор († 2014 г.)
1925 г. — Николай Кауфман, български музиковед
1926 г. — Джон Колтрейн, американски саксофонист († 1967 г.)
1930 г. — Рей Чарлс, американски музикант († 2004 г.)
1933 г. — Иван Иконописов - Бебето, български плувец
1933 г. — Кольо Севов, български писател († 1991 г.)
1934 г. — Пер Улув Енквист, шведски писател
1936 г. — Валентин Паниагуа, перуански политик († 2006 г.)
1938 г. — Роми Шнайдер, австрийска актриса († 1982 г.)
1943 г. — Тануджа, индийска актриса
1943 г. — Хулио Иглесиас, испански певец
1946 г. — Валентин Александров, български министър († 2008 г.)
1946 г. — Енрико Катуци, италиански треньор († 2006 г.)
1946 г. — Франц Фишлер, австрийски политик
1949 г. — Брус Спрингстийн, американски певец
1950 г. — Сашка Братанова, българска актриса
1951 г. — Милко Калайджиев, български певец
1953 г. — Димитър Атанасов, български писател
1954 г. — Иван Сосков, български математик († 2013 г.)
1956 г. — Паоло Роси, италиански футболист
1957 г. — Христо Гърбов, български актьор
1957 г. — Валентин Делиминков, български футболист
1958 г. — Лита Форд, американска певица
1959 г. — Наталия Пушкарьова, руска историчка
1960 г. — Джейсън Картър, британски актьор
1972 г. — Рейчъл Ямагата, американска актриса
1973 г. — Артим Шакири, македонски футболист
1977 г. — Диджей Балтазар, български диджей
1978 г. — Кристиян Добрев, български футболист
1979 г. — Росен Каптиев, български футболист
1982 г. — Венелина Хаджиева, българска актриса
1983 г. — Магда, българска поп-фолк певица
1984 г. — Матей Казийски, български волейболист
1985 г. — Еви Ван Акер, белгийска ветроходка
1985 г. — Маки Гото, японска певица
1988 г. — Хуан Мартин дел Потро, аржентински тенисист
1990 г. — Чаатай Улусой, турски актьор и модел
Починали
877 г. — Игнатий, патриарх на Константинопол (* 799 г.)
1253 г. — Венцеслав I, крал на Бохемия (* 1205 г.)
1813 г. — Софроний Врачански, български духовник и писател (* 1739 г.)
1835 г. — Винченцо Белини, италиански композитор (* 1801 г.)
1836 г. — Мария Малибран, испанска оперна певица (* 1808 г.)
1853 г. — Иван Шопов, български библиограф (* 1826 г.)
1869 г. — Йохан Георг фон Хан, австрийски дипломат и учен (* 1811 г.)
1870 г. — Проспер Мериме, френски писател и драматург (* 1803 г.)
1877 г. — Юрбен Льоверие, френски математик (* 1811 г.)
1882 г. — Карл Шпицвег, немски художник (* 1808 г.)
1882 г. — Фридрих Вьолер, немски химик (* 1800 г.)
1888 г. — Франсоа Аший Базен, френски генерал (* 1811 г.)
1889 г. — Уилки Колинс, британски писател (* 1884 г.)
1903 г. — Аце Трайчев, български революционер (* ? г.)
1903 г. — Стерьо Наку, български революционер (* ? г.)
1904 г. — Гюрчин Наумов, български революционер (* 1851 г.)
1904 г. — Емил Гале, френски художник, работил със стъкло (* 1846 г.)
1923 г. — Георги Казепов, български революционер и учител (* 1880 г.)
1923 г. — Димитър Кондов, деец на БКП (* 1880 г.)
1939 г. — Зигмунд Фройд, австрийски психиатър и психолог (* 1856 г.)
1943 г. — Александър Вутимски, български поет (* 1919 г.)
1947 г. — Никола Петков, български политик (* 1893 г.)
1953 г. — Гончигийн Бумценд, монголски политик (* 1881 г.)
1970 г. — Бурвил, френски актьор (* 1917 г.)
1973 г. — Пабло Неруда, чилийски писател, Нобелов лауреат (* 1904 г.)
1994 г. — Робърт Блох, американски писател (* 1917 г.)
2004 г. — Раджа Рамана, индийски ядрен физик (* 1925 г.)
Празници
В старославянските традиции — Празник на плодородието и равноденствието
Начало на астрономическата есен
Киргизстан — Ден на държавния език
Литва — Ден на загиналите във войните
Саудитска Арабия — Празник на обединението на кралството (1923 г., национален празник)
Япония — Празник на есенното равноденствие
Obekti.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
