23 юли - 76 години от смъртта на Никола Вапцаров
Българският поет Никола Вапцаров е осъден на смърт и още същата вечер – разстрелян.
Роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско, тогава все още в Османската империя. Негов баща е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка Елена Везева, протестантска учителка в струмишките села. От друга страна като юноша той попада под силното влияние на д-р Борис Майлер, който живее от 1919 г. в къщата на Йонко Вапцаров като белогвардейски емигрант, оказал се (според по-късни улики) болшевишки агент на НКВД. Майлер дори успява да се сближи с Ванчо Михайлов, но бяга обратно в СССР след провала на Септемврийското въстание през 1923 г. Предполага се, че е внедрен да реализира проекта за създаване на ляво крило на ВМРО, т.н. ВМРО (обединена). Неговият образ и влияние върху възпитанието на юношата Никола в духа на комунистическата вяра ентусиазирано се изтъква във всички мемоари на Вапцаровата фамилия, издадени след 9 септември 1944 г. От друга страна къщата в Банско е била местната резиденция на царствени особи, като цар Фердинанд, Вилхелм II, Цар Борис III и видни интелектуалци като поетите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и др. От своя страна фамилията Вапцарови през 20-те и 30-те години на миналия век има достъп в двореца, запазени са групови снимки на юношата с цар Борис ІІІ и обкръжението му. Учи в гимназията в Разлог (1924-1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Той е на практика първо на кораба „Дръзки“, а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.
Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в село Кочериново — като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време остава без работа; тогава умира баща му Йонко. В периода 1936-1938 работи като техник във фабриката на братя Бугарчеви за кратко, след това като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж. Успоредно издава стихотворения в различни вестници, спечелва литературния конкурс на сп. „Летец“ със стихотворението „Романтика“.
Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок в София. През 1939 подготвя единствената си стихосбирка „Моторни песни“, излязла от печат 1940 г. Публикува и други стихотворения; както и разкази и драма, които обаче не придобиват популярността на поезията му. Същата година събира из Пиринска Македония подписи, в подкрепа на т. нар. Соболева акция. Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП, която се занимава с антифашистка дейност. Организира снабдяването на нелегалните с оръжие, документи и квартири, за което е арестуван през март 1942 г. На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер — разстрелян, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов и др. (общо 12 души) на Гарнизонното стрелбище в София. Молбата на Вапцаров за помилване е представена на Борис III, но тя е отклонена. След смъртта си бива амнистиран, поради което ВКС отклонява искането за отмяна на присъдата му.
На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 г. са учредени международни награди на мира, които да се раздават на изтъкнати радетели и борци за мир срещу войната. Вапцаров е удостоен с тази престижна международна награда измежду десетки предложения от десетки страни. На 3 декември 1953 г. по време на Втория конгрес на мира почетният знак на наградата и грамотата са предадени на майката на поета Елена Вапцарова.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1881 г. — Учредена е Международната федерация по гимнастика — първата международна спортна федерация.
1914 г. — България в Първата световна война: Предложението на Русия до Царство България за съюз в избухналата на 15 юли война е отхвърлено с мотив за неутралитет.
1929 г. — Фашисткото правителство на Италия забранява употребата на чужди думи в италианския език.
1942 г. — Холокост: Открит е концентрационния лагер Треблинка.
1942 г. — Втората световна война: Хитлер подписва заповед за провеждането на Операция Еделвайс, целяща превземането на петролните полета на Баку.
1942 г. — Процес срещу ЦК на БРП: Изпълнени са смъртните присъди на шест ръководители и сътрудници на Централния комитет на БРП — Антон Иванов,Никола Вапцаров, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов.
1952 г. — Създадена е Европейската общност за въглища и стомана.
1952 г. — Под ръководството на генерал Мохамед Нагиб и Гамал Абдел Насър е извършен държавен преврат в Египет, при който е детрониран крал Фарук.
1974 г. — В Гърция е свалена от власт военната хунта на черните полковници.
1979 г. — Аятоллах Хомейни, духовен водач на Иран, забранява излъчването на музика по радиото и телевизията с мотива, че тя развращава младежта.
1990 г. — С многохилядно шествие Георги Димитров е препогребан в Централните софийски гробища.
1991 г. — Тридесет и деветте протестиращи депутати, с изключение на Стоян Ганев, се завръщат във 7 Велико народно събрание.
1992 г. — Абхазия провъзгласява независимост от Грузия.
1995 г. — Двама американски любители на астрономия откриват една от най-наблюдаваните комети на 20 век - Хейл-Боп.
2002 г. - На 50-годишнината от основаването си Европейската общност за въглища и стомана е разпусната, а нейните активи са погълнати от Европейската общност.
2008 г. — Кабо Верде се присъединява към Световната търговска организация, като неин 153-ти член.
2010 г. - Създаване на Британската бой-банда One Direction от Хари Стайлс, Лиам Пейн, Луи Томлинсън, Найл Хоран и Зейн Малик
2010 г. - Излъчен е хилядният епизод на шоуто Първична сила на Световна федерация по кеч.
Родени
1503 г. — Анна Ягелонина, кралица на Унгария и Бохемия († 1547 г.)
1649 г. — Климент XI, римски папа († 1721 г.)
1806 г. — Феликс Арвер, френски поет († 1850 г.)
1864 г. — Аполинарио Мабини, филипински идеолог († 1903 г.)
1876 г. — Айно Акте, финландска певица († 1944 г.)
1888 г. — Реймънд Чандлър, американски писател († 1959 г.)
1892 г. — Хайле Селасие, император на Етиопия († 1975 г.)
1899 г. — Густав Хайнеман, президент на ФРГ († 1976 г.)
1906 г. — Владимир Прелог, хърватски химик, Нобелов лауреат през 1975 г. († 1998 г.)
1912 г. — Алън Тюринг, aнглииски математик, логик и криптограф. († 1954 г.)
1914 г. — Борис Велчев, български политик († 1995 г.)
1923 г. — Ливиу Чулей, румънски режисьор († 2004 г.)
1933 г. — Ричард Роджърс, английски архитект
1946 г. — Александър Кайдановски, руски актьор († 1995 г.)
1951 г. — Иван Славов, български драматург († 2009 г.)
1957 г. — Тео ван Гог, холандски режисьор († 2004 г.)
1961 г. — Мартин Гор, британски музикант (Депеш Мод)
1961 г. — Уди Харелсън, американски актьор
1962 г. — Ерик Ла Сал, американски актьор
1965 г. — Слаш, американски китарист
1967 г. — Титию, шведска певица
1967 г. — Филип Хофман, американски актьор († 2014 г.)
1972 г. — Джоване Елбер, бразилски футболист
1973 г. — Дани Филт, британски певец
1973 г. — Моника Люински, американска стажантка в Белия дом
1975 г. — Алесио Такинарди, италиански футболист
1976 г. — Юдит Полгар, унгарска шахматистка
1979 г. — Живко Желев, български футболист
1979 г. — Сотирис Кирякос, гръцки футболист
1980 г. — Мишел Уилямс, американска певица
1981 г. — Дарио Дамянович, босненски футболист
1987 г. — Артър Напионтек, американски актьор
1988 г. — Пол Андерсън, английски футболист
1989 г. — Кристоф Бухнер, германски футболист
1989 г. — Даниел Радклиф, британски актьор
Починали
1373 г. — Света Бригита, основателка на Ордена на бригитките (* 1303 г.)
1645 г. — Михаил, цар на Русия (* 1596 г.)
1674 г. — Петър Парчевич, български католически епископ (* 1612 г.)
1757 г. — Доменико Скарлати, италиански композитор (* 1685 г.)
1859 г. — Марселин Деборд-Валмор, френска поетеса (* 1786 г.)
1868 г. — Иван Попхристов, български революционер (* 1843 г.)
1885 г. — Юлисис Грант, 18-и президент на САЩ (* 1822 г.)
1901 г. — Васил Друмев, български духовник (* ок. 1840 г.)
1904 г. — Рудолф Амандус Филипи, немски учен (* 1808 г.)
1916 г. — Уилям Рамзи, шотландски химик, Нобелов лауреат през 1904 г. (* 1852 г.)
1942 г. — Антон Иванов, български партизанин (* 1884 г.)
1942 г. — Антон Попов, български журналист (* 1915 г.)
1942 г. — Атанас Романов, деец на БРП (к) (* 1911 г.)
1942 г. — Георги Минчев, български комунист (* 1907 г.)
1942 г. — Петър Богданов, деец на БРП (к) (* 1908 г.)
1948 г. — Дейвид Уорк Грифит, американски режисьор (* 1875 г.)
1951 г. — Филип Петен, френски политик (* 1856 г.)
1955 г. — Кордел Хъл, държавен секретар на САЩ, Нобелов лауреат през 1945 г. (* 1871 г.)
1966 г. — Монтгомъри Клифт, американски актьор (* 1920 г.)
1968 г. — Хенри Дейл, британски неврофизиолог, Нобелов лауреат през 1936 г. (* 1875 г.)
1986 г. — Адолфо Балончиери, италиански футболист и треньор (* 1897 г.)
1999 г. — Хасан II, крал на Мароко (* 1929 г.)
2002 г. — Катя Паскалева, българска актриса (* 1945 г.)
2002 г. — Уилям Пиърс, американски политик (* 1933 г.)
2006 г. — Агоп Мелконян, български писател (* 1949 г.)
2011 г. — Ейми Уайнхаус, английска певица (* 1983 г.)
Празници
Египет — Ден на революцията (1952 г., национален празник)
Люксембург — Рожден ден на Великия херцог (празнува се като национален празник от 1947 г. и от 1961 г. няма връзка с истинския рожден ден на херцога)
Италия — Празник на град Равена
Obekti.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
