24 август 1891 г. - Томас Едисън патентова кинокамерата
На тази дата през 1891 г. американският изобретател и бизнесмен Томас Едисън патентова кинокамерата.
“През 1887 г. ми хрумна идеята да конструирам апарат, който да бъде за зрението това, което е фонографът за слуха. Който да може да записва и възпроизвежда едновременно звук и движение”, пише в мемоарите си Едисън. Речено-сторено. Заедно със своя сътрудник Уилям Диксън Едисън обзавежда специална лаборатория, наречена „Стая № 5”, и след време на бял свят се появяват първата кинокамера и първия прожекционен апарат в историята на човешката цивилизация. Огромната крачка бива направена след покупката на произвежданата от Джордж Истман целулоидна лента. Диксън разполага от двете й страни по четири отверстия и тази перфорация прави революция в изобретяването на движещата се фотография. „Авторството на филма – признава историкът на киното Жорж Садул, – тази прозрачна перфорирана лента, несъмнено принадлежи на Едисън”. Едно от доказателствата за “почерка” на гения е фактът, че вече повече от век форматът на кадъра и летата, броят и разположението на перфорацията остават непроменени.
През 1889 г. Едисън посещава Световното изложение в Париж – същото, за което е построена Айфеловата кула. Посрещнат от Стария свят като цар, той открива павилиона на своята компания. На панаира американецът се запознава с електротахископа на Отомар Аншюц и с оптическия театър на Емил Рейно. Когато през октомври се завръща в Ню Джърси и посещава „Стая № 5”, той вижда през окуляра на конструирания от Диксън апарат движещото се изображение на своя асистент. Той му се покланя, сваля шапка и казва: „Здравейте, мистър Едисън. Щастлив съм да ви видя. Надявам се, че сте доволен от кинефонографа”. Първият филм в историята на световното кино току-що е бил прожектиран. И този филм е бил озвучен!
Така се ражда кинетоскопът (словосъчетанието кинефонограф не успява да се наложи) – неголяма кутия, в която лентата се задвижва след пускането на монета в отверстието. Така се поставя началото на филмовата индустрия.
През визьора на кинетоскопа обаче можел да гледа само един зрител. Диксън осъзнава този недостатък и подтиква Едисън да създаде прожекционна машина, която да позволи на повече хора да “участват” в сеансите. Едисън се противопоставя на идеята – за него прожекционният апарат бил безперспективен, а в кинетоскопа виждал само обикновена играчка (показваща няколкосекундните изпълнения на танцьори или подскачащи кучета), предназначена за децата, които обаче бързо щели да се отегчат (според него) от подобни постни зрелища.
Появилите се имитации на уреда, които нанасят сериозни загуби на компанията му, променят мнението на гения и той патентова витаскопа (vitascope). Но успехът на апарата поражда редица претенции относно собствеността върху патентите, използвани за неговата направа (някои купени, други придобити посредством “метода на убеждението”, трети просто откраднати). Вбесен, Едисън започва ожесточена съдебна война, настоявайки да бъде признат за единствения създател на киното, а и за въвеждането на забрана върху продажбата на всякаква снимачна техника, която не е произведена от неговата компания. През 1902 г. обаче Върховният съд на САЩ решава, че киното е създадено благодарение обединените усилия на неколцина изобретатели, а не е заслуга само на Едисън.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
79 г. — Изригва вулканът Везувий; градовете Помпей, Херкулан и Стабий са погребани под вулканична пепел и хиляди хора загиват. (някои учени смятат, че това става на 24 октомври)
410 г. — Аларих I крал на вестготи превзема и ограбва три дена Рим.
1185 г. — Солун е нападнат, ограбен, а голяма част от жителите му са избити от сицилиански нормани.
1215 г. — Папа Инокентий III обявява Магна харта за невалидна.
1349 г. — 6 хиляди евреи са убити в Майнц след обвинението, че са болни от чума.
1456 г. — Приключва отпечатването на Библията на Гутенберг.
1572 г. — Вартоломеева нощ: През нощта на празника на св. Вартоломей във Франция започва масово избиване на хугеноти (френски протестанти).
1690 г. — Основан е град Калкута в Индия.
1886 г. — Съставено е дванадесетото правителство на Княжество България, начело с Петко Каравелов.
1912 г. — Аляска става територия на САЩ.
1931 г. — Франция и СССР подписват договор за ненападение.
1944 г. — България във Втората световна война: Правителството на България издава нареждане войските на Нацистка Германия да напуснат територията на страната; в съответствие с нареждането започва обезоръжаване на германските войници и до 7 септември е отнето оръжието на 15 000 от тях.
1944 г. — Партизанско движение в България: Рило-Пиринския партизански отряд провежда Жабокрекската бойна операция.
1949 г. — Влиза в сила договорът, с който се учредява НАТО.
1954 г. — Президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер подписва закон, забраняващ комунистическата партия.
1960 г. — Най-ниската измерена температура от −88 °C (−127 °F) е отчетена във Восток, Антарктида.
1966 г. — В СССР е изстрелян космическия апарат Луна 11.
1968 г. — Франция взривява първата си водородна бомба в операция Операция Канопус и така става петата термоядрена сила в света.
1969 г. — Открит е курортният комплекс Албена.
1971 г. — Pink Floyd изпълняват най-известния си концерт на развалините на амфитеатъра в Помпей, като с това отбелязват 1892-ата годишнина от изчезването на града.
1981 г. — Марк Дейвид Чапман е осъден на доживотен затвор без право на замяна през първите 20 години за убийството на Джон Ленън.
1991 г. — Михаил Горбачов подава оставка, като водач на Комунистическата партия на Съветския съюз.
1991 г. — Украйна обявява своята независимост от СССР.
1992 г. — Установяват се дипломатически отношения между Китайска народна република и Южна Корея.
1994 г. — Израел и Организацията за освобождение на Палестина постигат съгласие за палестинска автономия на Западния бряг.
1995 г. — Излиза операционната система Windows 95 на Microsoft.
2006 г. — Международният астрономически съюз променя определението за "планета", съгласно което Плутон вече се смята за планета-джудже.
2008 г. — Закрити са Летните олимпийски игри в Пекин.
Родени
1198 г. — Александър II, крал на Шотландия († 1429 г.)
1753 г. — Александър Римски-Корсаков, руски генерал
1772 г. — Вилхелм I, крал на Нидерландия († 1840 г.)
1817 г. — Алексей Константинович Толстой, руски писател († 1875 г.)
1865 г. — Фердинанд I, крал на Румъния († 1927 г.)
1874 г. — Станое Станоевич, сръбски историк
1899 г. — Хорхе Луис Борхес, аржентински писател († 1986 г.)
1915 г. — Алис Брадли Шелдън, британска писателка († 1987 г.)
1916 г. — Хол Смит, американски актьор († 1994 г.)
1926 г. — Атанас Жеков, български художник († 2006 г.)
1927 г. — Хари Марковиц, американски икономист, Нобелов лауреат през 1990 г.
1929 г. — Ясер Арафат, палестински лидер, Нобелов лауреат през 1994 г. († 2004 г.)
1932 г. — Кирил Бъчваров, български писател
1936 г. — Любка Рондова, българска певица
1945 г. — Винс Макмеън, представител на Световна федерация по кеч
1945 г. — Кен Хенсли, британски рок музикант
1947 г. — Паулу Коелю, бразилски писател
1948 г. — Жан-Мишел Жар, френски музикант
1948 г. — Силвия Рангелова, българска актриса
1951 г. — Орсън Кард, американски писател
1954 г. — Константа Тимчева, български онколог
1955 г. — Петко Йовчев, български архитект († 2012 г.)
1961 г. — Настася Кински, американска актриса
1965 г. — Марли Матлин, американска актриса
1965 г. — Реджи Милър, американски баскетболист
1971 г. — Антоанета Френкева, българска плувкиня
1972 г. — Адриан Гънел, английски професионален играч на снукър
1977 г. — Ангелина Гаврилова, българска балерина
1977 г. — Юрген Махо, австрийски футболист
1977 г. — Роберт Енке, немски футболист, вратар († 2009 г.)
1979 г. — Елена Пеева, българска актриса
1980 г. — Рейчъл Карпани, австралийска актриса
1981 г. — Чад Майкъл Мъри, американски актьор
1982 г. — Ким Шелстрьом, шведски футболист
1983 г. — Марта Игареда, мексиканска актриса
1988 г. — Рупърт Гринт, британски актьор
Починали
79 г. — Плиний Стари, древноримски учен (* 23 г.)
1540 г. — Пармиджанино, италиански художник (* 1503 г.)
1572 г. — Гаспар дьо Колини, френски адмирал (* 1519 г.)
1832 г. — Никола Леонар Сади Карно, френски физик (* 1796 г.)
1846 г. — Иван Крузенщерн, руски мореплавател († 1770 г.)
1888 г. — Рудолф Клаузиус, германски физик (* 1822 г.)
1889 г. — Александър фон Коцебу, руски художник (* 1815 г.)
1899 г. — Екатерина Симидчиева, българска героиня (* 1872 г.)
1906 г. — Константинос Гарефис, гръцки капитан (* 1874 г.)
1907 г. — Иван Наумов Алябака, български революционер (* ок. 1870 г.)
1940 г. — Паул Нипков, германски инженер (* 1860 г.)
1949 г. — Маргарет Мичел, американска писателка (* 1900 г.)
1950 г. — Григорий Кулик, съветски маршал (* 1890 г.)
1954 г. — Жетулиу Варгас, президент на Бразилия (* 1882 г.)
1966 г. — Борис Ангелушев, български художник (* 1902 г.)
1978 г. — Луи Прима, американски певец († 1910 г.)
1991 г. — Сергей Ахромеев, съветски маршал (* 1923 г.)
2005 г. — Чудомир Начев, български лекар (* 1936 г.)
2014 г. — Ричард Атънбъро, британски режисьор и актьор (* 1923 г.)
Празници
България — Празник на Гълъбово (за 2012 г.) — Регламентиран с Наредба за символиката, приета с Решение на Общински съвет от 9 декември 2005 г. Чества се през последния петък, събота и неделя на м. август
Украйна — Ден на независимостта (от Съветски съюз, 1991 г., национален празник)
Казахстан и Либерия — Ден на националния флаг
Сиера Леоне — Рожден ден на президента Сиака Стивънс
Източници: Wikipedia, Novinar.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
