25 май 1977 г. – Състои се премиерата на филма „Междузвездни войни”
Obekti.bg
Впоследствие, през 1981 г., епизодът е преименуван на „Междузвездни войни: Епизод IV - Нова надежда”. Забележителен със своите специални ефекти, нестандартна режисура и научнофантастична история, филмът е един от най-успешните и значими продукции за всички времена. Режисьор и сценарист на американската космическа опера е Джордж Лукас.
Действието се развива „преди много години в една далечна галактика...”, когато група борци за свобода, известни като Бунтовническия съюз, планират да разрушат могъщата космическа станция „Звездата на смъртта” - унищожително оръжие създадено от злата Галактическа империя. Тези събития нарушават спокойния живот на младия фермер Люк Скайуокър, когато той получава тайните планове на „Звездата на смъртта” пренасяни от два дроида.
След като Империята започва жестоко и унищожително издирване на дроидите, Скайуокър решава да придружи рицаря джедай Оби-Уан Кеноби в рискованото му начинание да освободи собственика на дроидите - бунтовническия лидер принцеса Лея Органа - и да спаси галактиката.
Продуциран с 11 млн. долара и пуснат на 25 май 1977 г. филмът печели 460 млн. долара в САЩ и 337 млн. долара отвъд океана, с което побеждава предишния рекордьор „Челюсти”, като най-печеливш филм за всички времена. Сред многото награди, които получава, са и шест номинации за „Оскар”, в това число за Най-добра поддържаща мъжка роля на Алек Гинес и Най-добър филм.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1572 г. — Григорий XIII е избран за папа.
1659 г. — Ричард Кромуел се отказва от титлата си Лорд-протектор (държавен глава) на Англия, което е начало на едногодишен републикански период в държавното управление.
1787 г. — Във Филаделфия от 55 представителя на щатите е приета и подписана Конституцията на САЩ.
1848 г. — Открит е първият в САЩ и в света универсален магазин.
1865 г. — При експлозия на склад за боеприпаси в Алабама (САЩ) загиват 300 души.
1869 г. — Тържествено е открита сградата на Виенската държавна опера с "Дон Жуан" на Моцарт.
1872 г. — Иларион Макариополски е избран за търновски митрополит.
1895 г. — Писателят Оскар Уайлд е осъден от лондонския съд на две години каторжен труд за "крайно непристойно поведение с други лица от мъжки пол".
1905 г. — Основан е италианския АС Лукезе-Либертас.
1907 г. — Във Финландия за първи път в света жени вземат участие в заседание на парламента.
1908 г. — В България се провеждат избори за 14 Народно събрание, спечелени от Демократическата партия.
1915 г. — Първата световна война: Приключва втората битка за Ипр, в която загиват 105 000 души.
1919 г. — По време на XXII си конгрес БРСДП (т.с.) се преименува на БКП (т.с.) и приема курс към болшевизация.
1926 г. — Ръководителят на украинското правителство в изгнание на Украинската народна република, Симон Петлюра, е застрелян демонстративно на улица в Париж.
1933 г. — Осъществен е първият полет на чехословашки изтребител-биплан Avia B-534.
1946 г. — Йордания официално провъзгласява независимостта си от Великобритания и за крал е провъзгласен Абдула I.
1953 г. — От университета в Хюстън започва излъчване на първия телевизионен канал в САЩ.
1953 г. — САЩ извършва първият си и единствен опит с артилерийски атомен снаряд.
1961 г. — Програма Аполо: Президентът на САЩ Джон Кенеди излага пред Конгреса идеята за космическата програма Аполо — Човек на Луната.
1961 г. — Кралят на Йордания Хюсеин се жени за втори път — с англичанката Антоанет Арвил Гардинър, която приема исляма и името Муна ал-Хюсеин (майка на сегашния крал Абдула II).
1963 г. — В Адис Абеба (Етиопия) е учредена Организацията за африканско единство.
1963 г. — Открит е язовир "Тополница".
1972 г. — В Москва е подписан Съветско-американски договор за ограничаване на системите за противоракетна отбрана (ПРО).
1978 г. — Започва строежът на Народния дворец на културата в София.
1979 г. — Самолет МакДонъл Дъглас на американските авиолинии катастрофира по време на излитане на летището в Чикаго, загиват 271 пътници на борда и двама души на земята.
1985 г. — Бангладеш попада под ударите на тропически циклон, който отнема живота на около 10 000 души.
1986 г. — Близо 7 милиона души участват в инициативата Ръце около Америка за набиране на средства за гладните и бездомни хора в САЩ, образувайки линия през страната.
1994 г. — В Русия след 18-годишно изгнание се завръща писателят Александър Солженицин.
1995 г. — В Босна и Херцеговина армията на автономната Република Сръбска обстрелва струпали се младежи — загиват 72 и са ранени 200 души.
1997 г. — В Сиера Леоне с военен преврат е отстранен президента Ахмад Тежан Кабах и властта е взета от майор Джони Пол Коромах.
2001 г. — Американците Шерман Бул (64 г.) и Ерик Вайхенмайър (32 г.) стават най-възрастният човек и първият сляп човек, покорили връх Еверест.
2002 г. — Самолет Боинг 747-200 на Китайските авиолинии се разбива в Тайванския пролив, загиват 225 души.
2005 г. — Българска народна банка пуска разменна монета от 50 стотинки.
2008 г. — Космическият апарат на НАСА "Феникс" каца успешно близо до северния полюс на Марс.
2009 г. — Северна Корея провежда втори ядрен опит, с което създава напрежение в международната общност.
2014 г. - Се провеждат 8-те подред Избори за Европейски парламент (в 21 страни членки, останалите страни членки вече са гласували в предходните дни между 22 и 24 май). На 25 май България също участва в изборите за 3-ти подред път.
Родени
1802 г. — Йохан Фридрих фон Брант, германски зоолог († 1879 г.)
1803 г. — Ралф Уолдо Емерсън, американски писател († 1882 г.)
1818 г. — Якоб Буркхарт, швейцарски историк († 1897 г.)
1845 г. — Марин Поплуканов, български революционер († 1913 г.)
1848 г. — Хелмут фон Молтке, германски военачалник († 1916 г.)
1852 г. — Данаил Юруков, български общественик(† 1926 г.)
1852 г. — Филип Симидов, български книжовник († 1925 г.)
1856 г. — Луи Франше д'Еспере, френски маршал († 1942 г.)
1863 г. — Хайнрих Рикерт, германски философ († 1936 г.)
1865 г. — Джон Мот, американски общественик, Нобелов лауреат през 1946 г. († 1955 г.)
1865 г. — Питер Зееман, холандски физик, Нобелов лауреат през 1902 г. († 1943 г.)
1869 г. — Георги Стаматов, български писател († 1942 г.)
1870 г. — Иван Коюмджиев, български революционер († 1923 г.)
1870 г. — Иван Куюмджиев, български революционер († 1927 г.)
1875 г. — Петър Дървингов, български офицер († 1958 г.)
1876 г. — Иван Кирилов, български писател († 1936 г.)
1884 г. — Жан-Ришар Блок, френски писател († 1947 г.)
1887 г. — Отец Пио, италиански свещеник († 1968 г.)
1895 г. — Игор Сикорски, руски авиоинженер († 1972 г.)
1901 г. — Васил Беязов, български архитект († 1980 г.)
1902 г. — Стале Попов, писател от Република Македония († 1965 г.)
1918 г. — Гриша Островски, български режисьор († 2007 г.)
1921 г. — Джак Стайнбъргър, американски физик, Нобелов лауреат
1926 г. — Макс фон дер Грюн, германски писател
1927 г. — Робърт Лъдлъм, американски писател († 2001 г.)
1932 г. — Елка Константинова, български критик
1938 г. — Реймънд Карвър, американски писател († 1988 г.)
1948 г. — Клаус Майне, германски музикант (Scorpions)
1952 г. — Петър Стоянов, 3-и президент на България
1953 г. — Гаетано Ширеа, италиански футболист († 1989 г.)
1953 г. — Ева Енслър, американска драматуржка
1958 г. — Геновева Димитрова, български журналист
1963 г. — Игор Марковски, български актьор
1973 г. — Моли Симс, американска актриса
1976 г. — Сандра Насич, германска певица
1989 г. — Наум Асенов, създател на първия в света светлинен двигател
1995 г. — Галин Петров, български медик
Починали
230 г. — Урбан I, римски папа (* неизв.)
615 г. — Бонифаций IV, римски папа (* ок. 550)
735 г. — Беда Достопочтени, англосаксонски историк (* ок. 672)
992 г. — Мешко I, основател и първи владетел на Полша (* 935 г.)
1085 г. — Григорий VII, римски папа (* 1020 г.-1025)
1261 г. — Александър IV, римски папа (* 1199 г.)
1555 г. — Анри II, крал на Навара (* 1503 г.)
1840 г. — Александър Римски-Корсаков, руски генерал (* 1753 г.)
1876 г. — Георги Бенковски, български революционер (* 1843 г.)
1900 г. — Константин Доганов, български политик (* 1841 г.)
1906 г. — Манол Иванов, български езиковед (* 1867 г.)
1907 г. — Петър Радев, български революционер (* 1875 г.)
1924 г. — Любов Попова, руска художничка (* 1889 г.)
1926 г. — Симон Петлюра, президент на Украйна (* 1879 г.)
1928 г. — Търпо Поповски, български свещеник от Македония (* 1848 г.)
1934 г. — Анани Явашов, български учен — археолог и ботаник (* 1855 г.)
1934 г. — Густав Холст, английски композитор (* 1874 г.)
1936 г. — Марко Вачков, основател на модерното пчеларство в България (* 1866 г.)
1945 г. — Демян Бедни, руски писател († 1883 г.)
1945 г. — Иван Кинкел, руски и български икономист (* 1883 г.)
1968 г. — Георг фон Кюхлер, германски фелдмаршал (* 1881 г.)
1969 г. — Райна Касабова, българска медицинска сестра (* 1897 г.)
1983 г. — Идрис, крал на Либия (* 1890 г.)
1996 г. — Димитър Йорданов, български футболист (* 1929 г.)
2001 г. — Алберто Корда, кубински фотограф (* 1928 г.)
2014 г. — Войчех Ярузелски, президент на Полша (* 1923 г.)
Празници
Ден на безследно изчезналите деца (от 2003 г.)
Аржентина — Ден на Майската революция (срещу испанската колонизация, 1810 г.) — национален празник
Йордания — Ден на независимостта (от Великобритания, 1946 г., национален празник)
Ливан — Ден на освобождението на Южен Ливан (от 2000 г.)
Чад, Либерия, Мали, Мавритания, Намибия, Замбия и Зимбабве — Ден на свободата в Африка (от 1963 г.)
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
