25 ноември: Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените
25 ноември е Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените. За първи път този ден е отбелязан през 1999 година с резолюция на ООН. Според статистическите данни всяка втора жена в света е жертва на насилие от страна на партньора си, а всяка пета е подложена или заплашена от сексуално насилие. Жените по света са обект на насилие, като размерът и истинският характер на този проблем често остават скрити.
Неотдавна американски учени установиха, че жените, които са изложени на физически или психически тормоз от страна на своя съпруг или партньор, по-често страдат от здравословни проблеми.
Резултатите от изследването на специалистите от щатския университет в Охайо са публикувани в научното издание Archives of Internal Medicine.
Досега, голяма част от здравословните проблеми, регистрирани при жените- жертва на насилие не са се асоциирали пряко с насилието. Такива са болките в гръдния кош, в областта на корема, главоболие, гастроезафагиален рефлукс, инфекции на пикочните пътища и менструални нарушения.
Резултатите са базирани на проучване, проведено сред 3568 жени. Доброволките били подложени на медицински преглед и отговаряли на въпроси, свързани с нанесеното им физическо и психическо насилие. Експертите установили, че домашното насилие нанася трайни вреди върху здравословното, психическото и емоционалното състояние на жените.
Според авторите на изследването, голяма част от емоционално лабилните жени и тези в депресия са жертви на тормоз от страна на партньора си.
Освен върху жените, домашното насилие се отразява и върху децата, дори и когато те не са пряко засегнати. Скандалите между родителите, изблиците на агресия и насилие рефлектират върху емоционалното и психическото развитие на децата, оставяйки трайни негативни отпечатъци. Учените са установили, че голям процент от децата, станали жертви или свидетели на домашно насилие, отключват т.нар. „ разстройство с прояви на агресивно поведение “ в зряла възраст. Те несъзнателно копират модела на поведение на своите родители и на свой ред стават агресори.
Разстройство с прояви на агресивно поведение се характеризира със загуба на самоконтрол и склонност да проявяват ненужно насилие към хората около тях, нанасяйки не само материални но и тежки телесни и психически щети. Често, след изблик на агресия, страдащите от това разстройство изпитват силно чувство на вина, съжаление и неудобство за постъпката си.
Специалистите определят изблиците на агресия като импулсивни, неоснователни и обикновено са с продължителност между 10 и 20 минути. В тези периоди агресорите са неконтролируеми, често не осъзнават реално постъпките си и могат да причинят тежки физически наранявания и дори смърт на околните. Изблиците на агресия са епизодични и се появяват през седмици или дори месеци, но могат да се повтарят и ежедневно.
Освен с буйно и агресивно поведение, пристъпите са съпроводени със сърцебиене, изтръпване и загуба на чувствителността на крайниците, тремор, болки в гръдния кош, повишено кръвно налягане и напрежение в главата.
Психолозите са категорични, че основна роля за развитие и проява на подобно агресивно поведение е насилието в детска възраст.
Според учените, съществува и генетична предразположеност, която обаче не е напълно изяснена.
Критериите за диагностика на разстройство с прояви на агресия включват:
• Множество инцидентни, при които лицата не успяват да контролират импулсите си и унищожават имуществото, както и нападат други лица.
• Степенната на агресивност не е пропорционална на инцидента, предизвикал агресивното поведение.
• Агресивността не е резултат от друго психично разстройство или влияние на наркотични вещества.
• Хората с разстройство с агресивни прояви често имат дисбаланс на серотонина и тестостерона в мозъка.
Това разстройство настъпва най-често при млади хора. Лечението включва психотерапия, с помощта на която болния се учи да контролира поведението и емоциите си. В по-тежките случаи се налага и прилагането на медикаменти, които се изписват и приемат под лекарско наблюдение.
Важни събития от историята, случили се на днешната дата:
Събития
• 1120 г. — Белия кораб потъва близо до Нормандския бряг.
• 1667 г. — Опустошително земетресение в Кавказ причинява смъртта на 80 000 души.
• 1741 г. — С помощта на войската Елисавета Петровна — дъщеря на Петър I, сваля от престола на Русия малолетния Иван VI и става императрица.
• 1783 г. — Джордж Вашингтон превзема Ню Йорк и последните британски войски напускат САЩ.
• 1795 г. — Последният полски крал Станислав Понятовски абдикира след падането на Полша по руско робство.
• 1905 г. — Датският принц Карл пристига в Норвегия, за да стане Хаакон VII.
• 1917 г. — По време на първите и единствени демократични избори в историята на СССР болшевиките печелят 175 места, а есерите — 410 места; парламентът се събира само веднъж — на 5 януари 1918 г., след което е разпуснат.
• 1936 г. — В Берлин, Нацистка Германия и Япония подписват Антикоминтерновски пакт, с който се договарят да съгласуват действията си, "за да предпазят общите си интереси" при неочаквано нападение от страна на Съветски съюз срещу някоя от тях.
• 1940 г. — Уди Кълвача се появява за пръв път във филма "Чук-чук" (Knock Knock).
• 1941 г. — Финландия се присъединява към Тристранния пакт.
• 1965 г. — В Конго е извършен военен преврат и цялата власт е поета от Джоузеф Мобуту.
• 1969 г. — Джон Ленън връща получения по-рано от него „Орден на Британската империя“ в знак на протест срещу подкрепата на Великобритания за американската намеса във Виетнам.
• 1973 г. — Група офицери в Гърция извършва преврат, сваляйки от власт диктатора на страната Георгиос Пападопулос.
• 1975 г. — Суринам получава независимост от Нидерландия.
• 1975 г. — В Португалия е направен неуспешен опит за комунистически преврат.
• 1982 г. — Служителят на БГА "Балкан" в Рим - Сергей Антонов е арестуван от италианските власти по обвинение за участие в подготовката на Атентата срещу Йоан Павел II на 13 май 1981 г.
• 2007 г. — Тържествено са уволнени последните войници от наборна служба в българската армия, която става на 100 % професионална.
Родени
• 1562 г. — Лопе де Вега, испански поет, комедиограф
• 1738 г. — Томас Абт, немски философ
• 1814 г. — Юлиус Роберт фон Майер, германски физик
• 1828 г. — Франьо Рачки, хърватски историк и общественик
• 1835 г. — Андрю Карнеги, американски бизнесмен и филантроп
• 1844 г. — Карл Бенц, германски инженер и конструктор
• 1845 г. — Еса де Кейрош, португалски писател
• 1881 г. — Йоан XXIII, римски папа
• 1887 г. — Николай Вавилов, руски биолог
• 1895 г. — Анастас Микоян, съветски политик
• 1895 г. — Лудвик Свобода, президент на Чехословакия
• 1906 г. — Дмитрий Лихачов, руски филолог и културолог
• 1909 г. — Светослав Обретенов, български композитор и диригент
• 1915 г. — Аугусто Пиночет, чилийски политик
• 1915 г. — Георги Ангелов, български политик
• 1923 г. — Мауно Коивисто, министър-председател и президент на Финландия
• 1925 г. — Нона Мордюкова, руска киноактриса
• 1926 г. — Пол Андерсън, американски писател
• 1932 г. — Георги Струмски, български писател
• 1936 г. — Николай Кънчев, български поет и преводач
• 1941 г. — Риаз Ахмед Гохар Шахи, пакистански духовен водач
• 1941 г. — Стоян Стоев, български актьор
• 1944 г. — Тодор Балкански, професор, езиковед, писател, родолюбец
• 1947 г. — Джон Ларокет, американски актьор
• 1951 г. — Артуро Перес-Реверте, испански писател
• 1951 г. — Джони Реп, холандски футболист
• 1959 г. — Стийв Родъри, британски рок музикант
• 1960 г. — Джон Кенеди-младши, американски журналист, адвокат, син на президента Кенеди († 1999 г.)
• 1964 г. — Павлос Воскопулос, гръцки политик
• 1965 г. — Дъгрей Скот, шотландски актьор
• 1971 г. — Кристина Апългейт, американска актриса
• 1973 г. — Димитър Мутафов, български футболист
• 1981 г. — Иван Иванов, български певец
• 1981 г. — Шаби Алонсо, испански футболист
• 1988 г. — Лалонде Гордън, лекоатлет от Тринидад и Тобаго
Починали
• 1885 г. — Алфонсо XII, испански крал
• 1903 г. — Сабино Арана Гоири, испански писател
• 1910 г. — Иван Асиянчин, български духовник
• 1935 г. — Анастасия Петрович Негошина, велика руска княгиня
• 1935 г. — Иван Сарафов, български военен деец
• 1941 г. — Педро Агире Серда, президент на Чили
• 1949 г. — Димитър Маджаров, български революционер
• 1950 г. — Йоханес Йенсен, датски писател, Нобелов лауреат през 1944 г.
• 1957 г. — Александър Мутафов, български художник
• 1957 г. — Диего Ривера, мексикански живописец
• 1968 г. — Ъптон Синклер, американски писател
• 1970 г. — Юкио Мишима, японски писател
• 1973 г. — Лорънс Харви, британски актьор
• 1974 г. — У Тан, бирмански политик
• 1979 г. — Христо Вакарелски, български фолклорист
• 1981 г. — Иван Хаджирачев, български актьор
• 1993 г. — Антъни Бърджес, британски писател
• 2005 г. — Джордж Бест, северноирландски футболист
• 2005 г. — Ричард Бърнс, британски автомобилен състезател
Празници
• Българска православна църква — Ден на Свети Климент Охридски и Свети Климент Римски, имен ден на Климент, Климентина, Клементина и подобни
• Босна и Херцеговина — Ден на държавността (възстановяване на държавата от марионетната на Италия Независима държава Хърватска, 1943 г., национален празник)
• Индонезия — Ден на учителя (Хари Гуру)
• Канада — Ден на мъжете
• Суринам — Ден на независимостта (от Нидерландия, 1975, национален празник)
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
2
1
