27 септември в историята

1529 г. — Започва Обсадата на Виена, след като Сюлейман I напада града.

1540 г. — Папа Павел III узаконява създадения шест години по-рано от Игнаций Лойола Общество на Исус (Йезуитите).

1821 г. — Мексико получава независимостта си от Испания.

1822 г. — Жан-Франсоа Шамполион обявява, че е разшифровал Розетския камък.

1825 г. — Пусната е в експлоатация първата в света пътническа железопътна линия между английските градове Стоктън он Тийс и Дарлингтън (40 km).

1854 г. — Параходът Арктик с 300 души на борда потъва. Това е първото голямо бедствие в Атлантическия океан.

1864 г. — Хаджи Димитър се прехвърля във Влашко след неуспешен опит да бъде ликвидиран търновския гръцки митрополит.

1877 г. — Руско-турската война (1877-1878): В щаба на руската армия пристига генерал Едуард Тотлебен, който е определен да поеме ръководството на военните действия край Плевен.

1885 г. — В Харков е открит Южноруският технологически институт - първото висше техническо учебно заведение в Русия.

1898 г. — Открита е жп линията Гебедже (днес Белослав) - Варна (15 км).

1918 г. — Владайското въстание: Въстаниците обявяват, че монархията е свалена и България става република (т.нар. Радомирска република) с председател Александър Стамболийски.

1922 г. — Гръцкият крал Константинос I абдикира от трона в полза на най-възрастния си син Георгиос II.

1937 г. — Балийският тигър е обявен за изчезнал животински вид.

1940 г. — Втора световна война: В Берлин е подписан Тристранния пакт — съюзен договор между Нацистка Германия, Фашистка Италия и Японската империя.

1946 г. — 26 Обикновено народно събрание приема Закон за кинокултурата, според който грижата за "правилното ѝ развитие" принадлежи на държавата.

1959 г. — Около 5 000 души умират на главния японски остров Хоншу след преминаването на тайфун.

1962 г. — С Постановление №162 в Търново е основан Висш педагогически институт „Братя Кирил и Методий“, който по-късно прераства във Великотърновски университет "Св. Кирил и Методий".

1964 г. — Комисията "Уорън" решава, че единствено Ли Харви Осуалд е виновен за убийството на президента на САЩ Джон Кенеди, извършено на 22 ноември 1963 година.

1972 г. — На двудневно посещение в Народна република България пристига генералният секретар на Румънската комунистическа партия и председател на Държавния съвет на Социалистическа република Румъния Николае Чаушеску.

1983 г. — Ричард Столман представя проекта GNU за разработване на свободна операционна система, подобна на UNIX.

1996 г. — В обръщение по БНТ президентът д-р Желю Желев обявява, че е изпратил лична молба до МВФ за финансова помощ за България.

1998 г. — Интернет търсачката на Google обявява, че това е нейният рожден ден.

2000 г. — Съдът официално реабилитира д-р Г. М. Димитров, осъден задочно през 40-те години за "антидържавна дейност".

2003 г. — Изстрелян е апаратът на Европейската космическа агенция СМАРТ-1, предназначен за изследване на Луната от лунна орбита.

Родени

1389 г. — Козимо Медичи, основател на династията Медичи († 1464 г.)

1271 г. — Вацлав II, Крал на Бохемия († 1305 г.)

1601 г. — Луи XIII, крал на Франция († 1643 г.)

1783 г. — Агустин де Итурбиде, първи император на Мексико († 1824 г.)

1805 г. — Георг Мюлер, немски мисионер († 1898 г.)

1871 г. — Грация Деледа, италианска писателка, Нобелов лауреат († 1936 г.)

1878 г. — Яни Попов, български революционер († 1954 г.)

1879 г. — Михаил Джеров, български революционер († 1944 г.)

1882 г. — Апостол Дограмаджиев, български революционер († 1935 г.)

1888 г. — Николай Бухарин, съветски политик († 1938 г.)

1894 г. — Ото Нагел, немски художник и график († 1967 г.)

1904 г. — Димитър Ангелов, български учител († 1977 г.)

1904 г. — Едвард Коцбек, словенски поет, писател и публицист († 1981 г.)

1912 г. — Илия Йосифов, български оперен певец († 1993 г.)

1913 г. — Албърт Елис, американски психолог († 2007 г.)

1918 г. — Мартин Райл, британски радио астроном, Нобелов лауреат († 1984 г.)

1920 г. — Таки Хрисик, югославски композитор († 1983 г.)

1921 г. — Миклош Янчо, унгарски филмов режисьор († 2014 г.)

1922 г. — Богомил Симеонов, български актьор († 1991 г.); Артър Пен, американски режисьор († 2010 г.)

1923 г. — Пенчо Богданов, български актьор и режисьор

1933 г. — Стефан Димитров, български актьор († 1990 г.)

1951 г. — Мийт Лоуф, американски певец и актьор

1952 г. — Думитру Прунариу, румънски космонавт

1953 г. — Клаудио Джентиле, италиански футболист

1955 г. — Спас Джевизов, български футболист

1956 г. — Боряна Пунчева, българска актриса и режисьор

1958 г. — Ървин Уелш, шотландски романист

1961 г. — Иван Станчев, български полицай

1964 г. — Владо Стоянов, български футболист

1965 г. — Мария Шрадер, германска актриса

1965 г. — Рошди Зем, френски киноактьор

1972 г. — Гуинет Полтроу, американска актриса

1974 г. — Георги Владимиров, български историк

1982 г. — Лил Уейн, американски рапър

1982 г. — Маркус Русенбери, шведски футболист

1984 г. — Аврил Лавин, канадска певица