28 юли – На днешната дата светът губи двама велики композитори

28.07.2018 / 00:25 0

28 юли 1741 г. – 63-годишният Антонио Вивалди умира във Виена, Австрия.
28 юли 1750 г. – 65-годишният Йохан Себастиан Бах умира в Лайпциг, Саксония.

Светът губи двама музикални гении.

Вивалди е италиански композитор от късния венециански бароков период, диригент, католически свещеник и цигулар, широко известен със своите виртуозни и мелодични концерти. Считан е за един от водещите представители на италианското цигулково изкуство от XVIII век и още приживе е признат в цяла Европа. Най-известен е с инструменталните си концерти, предимно за цигулка. Получава изключителна популярност с творбата си „Годишните времена“.

Бах е немски композитор и клавирен майстор, признат за един от най-великите гении в световната музикална история. Представител е на немската музикална школа и музикалното изкуство в периода и стила барок. До днес са оцелели и каталогизирани над хиляда негови произведения, а друга, навярно по-малка, част е изгубена. Приживе е почитан най-вече като виртуозен изпълнител на орган и клавесин. В творчеството му са представени всички значими тогавашни жанрове освен операта и е признат майстор на полифонията. След смъртта на Бах музиката му бързо излиза от мода и се изпълнява все по-рядко, но през XIX век интересът към нея се засилва благодарение на някои ентусиасти, сред които най-известен днес е Феликс Менделсон Бартолди. Творчеството на Бах оказва силно влияние върху музиката на поколения композитори и изпълнители след него, включително и през XX век. Педагогическите произведения на Бах се използват по предназначение и до ден-днешен.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1330 г. — В Битката при Велбъжд цар Михаил III Шишман търпи поражение от сръбската войска. Начело на 300 каталани, Стефан Душан разгромява царската татарска гвардия, а Михаил Шишман умира три дни по-късно (31 юли 1330) от раните си и в плен.
•    1402 г. — В Битката при Ангора (дн. Анкара) Тимур разгромява завоевателя на Търново Баязид I и го взима в плен.
•    1540 г. — Томас Кромуел е обезглавен със заповед на крал Хенри VIII по обвинение в измяна; в същия ден кралят се венчава с петата си жена - Катрин Хауърд.
•    1609 г. — На Бермудските острови се установяват първите заселници от Англия.
•    1794 г. — Максимилиан Робеспиер, един от лидерите на Френската революция, е екзекутиран с гилотина в Париж.
•    1821 г. — Хосе де Сан Мартин декларира независимостта на Перу от Испания.
•    1868 г. — В САЩ влиза в сила 14-та поправка на Конституцията, която дава определение на американското гражданство.
•    1879 г. — Излиза първият брой на Държавен вестник.
•    1913 г. — Сключен е Букурещки мирен договор, с който приключва Междусъюзническата война от 1913 г.
•    1914 г. — Първата световна война: Австро-Унгария обявява война на Сърбия точно един месец след убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево, което е начало на войната.
•    1942 г. — Втората световна война: Съветският ръководител Сталин подписва известния Указ №227, съгласно който всяко отстъпление от позицията се наказва с разстрел.
•    1943 г. — Втората световна война: В рамките на Операция Гомора Британската авиация извършва масирана бомбардировка над Хамбург, по време на която загиват 42 000 цивилни граждани.
•    1945 г. — При сблъсък на американски бомбардировач B-25 в една от най-високите сгради на Ню Йорк - Емпайър Стейт Билдинг - загиват 14 души и са ранени 26 души.
•    1976 г. — Таншанското земетресение, което изравнява със земята град Таншан в Китайската народна република, взима 242 769 жертви и ранява 164 851 души, и става най-смъртоносното природно бедствие на 20 век.
•    1986 г. — Михаил Горбачов обявява началото на изтеглянето на съветските войски от Афганистан.
•    2005 г. — Ирландската републиканска армия (ИРА) официално обявява пълно и окончателно прекратяване на въоръжените действия срещу британската власт в Северна Ирландия.

Родени

•    1165 г. — Ибн Араби, арабски суфи-мистик († 1240 г.)
•    1790 г. — Иван Липранди, руски генерал-майор († 1880 г.)
•    1804 г. — Лудвиг Фойербах, германски философ († 1872 г.)
•    1806 г. — Александър Иванов, руски художник († 1858)
•    1812 г. — Юзеф Крашевски, полски писател († 1887)
•    1816 г. — Стефан Дуньов, първият български полковник († 1889 г.)
•    1820 г. — Фьодор Радецки, руски генерал († 1890 г.)
•    1828 г. — Йосиф Гурко, руски генерал († 1901 г.)
•    1851 г. — Теодор Липс, немски философ († 1914 г.)
•    1866 г. — Беатрикс Потър, английска писателка († 1943)
•    1871 г. — Едуард Хичман, австрийски психоаналитик († 1957)
•    1871 г. — Ралф Нелсън Елиът, американски икономист († 1948)
•    1874 г. — Ернст Касирер, германски философ († 1945)
•    1877 г. — Васил Коларов, министър-председател на България († 1950 г.)
•    1887 г. — Марсел Дюшан, френски художник († 1968)
•    1887 г. — Тецу Катаяма, Министър-председател на Япония († 1978)
•    1896 г. — Димитър Цолов, български архитект, професор, член кореспондент на БАН († 1970 г.)
•    1898 г. — Исидор Айзък Раби, американски физик, Нобелов лауреат през 1944 г. († 1988 г.)
•    1902 г. — Карл Попър, британски философ († 1994 г.)
•    1904 г. — Павел Черенков, руски физик, Нобелов лауреат през 1958 г. († 1990 г.)
•    1915 г. — Чарлз Хард Таунс, американски физик, Нобелов лауреат
•    1923 г. — Владимир Басов, руски режисьор († 1987 г.)
•    1924 г. — Георги Раданов, български актьор († 1991 г.)
•    1925 г. — Андрей Букурещлиев, български композитор († 1997 г.)
•    1925 г. — Хуан Скиафино, уругвайски футболист († 2008 г.)
•    1927 г. — Джон Ашбъри, американски поет
•    1929 г. — Жаклин Кенеди Онасис, първа дама на САЩ († 1994 г.)
•    1935 г. — Владимир Башев, български поет († 1967)
•    1937 г. — Франсис Вебер, френски сценарист и режисьор
•    1938 г. — Алберто Фухимори, президент на Перу
•    1941 г. — Колин Хигинс, американски сценарист, продуцент и режисьор († 1988)
•    1943 г. — Ричард Райт, британски рок музикант (Пинк Флойд) († 2008)
•    1946 г. — Иванка Гръбчева, български режисьор
•    1946 г. — Илия Филипче, политик от Република Македония
•    1951 г. — Сантяго Калатрава, испански архитект
•    1952 г. — Константин Андреев, български дипломат
•    1954 г. — Стийв Морз, американски китарист
•    1954 г. — Уго Чавес, президент на Венецуела († 2013)
•    1961 г. — Яник Далмас, френски пилот от Формула 1
•    1966 г. — Илия Балинов, български и австрийски шахматист
•    1966 г. — Мигел Анхел Надал, испански футболист
•    1971 г. — Иан МакКълох, английски играч на снукър
•    1977 г. — Искрен Маринов, български автомобилен състезател
•    1981 г. — Майкъл Карик, английски футболист
•    1982 г. — Кейн Веласкес, американски MMA борец
•    1983 г. — Михаил Венков, български футболист
•    1987 г. — Арман Пашикян, арменски шахматист
•    1987 г. — Педро Ледесма, испански футболист
•    1989 г. — Албин Екдал, шведски футболист

Починали

•    450 г. — Теодосий II, византийски император (* 401 г.)
•    1057 г. — папа Виктор I (* 2 век)
•    1330 г. — Михаил III Шишман Асен, цар на България (* 13 век)
•    1540 г. — Томас Кромуел, английски държавник — реформатор и диктатор (* 1485 г.)
•    1655 г. — Сирано дьо Бержерак, френски драматург (* 1619 г.)
•    1794 г. — Максимилиан Робеспиер, водач на Френската революция (* 1758 г.)
•    1794 г. — Сен Жюст, френски революционер (* 1767 г.)
•    1818 г. — Гаспар Монж, френски геометър и общественик (* 1746 г.)
•    1842 г. — Клеменс Брентано, немски поет
•    1898 г. — Василий Аргамаков, руски офицер (* 1840 г.)
•    1923 г. — Найчо Цанов, български политик (* 1857 г.)
•    1927 г. — Никола Минцев, български революционер (* 1880 г.)
•    1928 г. — Пандо Струмишки, български революционер (* 1898 г.)
•    1934 г. — Мари Дреслър, канадска актриса (* 1868 г.)
•    1954 г. — Шарл Одие, швейцарски психоаналитик (* 1886 г.)
•    1960 г. — Етел Лилиан Войнич, британска писателка (* 1864 г.)
•    1964 г. — Христо Филипов, български революционер (* 1880 г.)
•    1968 г. — Ото Хан, германски химик, Нобелов лауреат (* 1879 г.)
•    1980 г. — Димо Казасов, български политик (* 1886 г.)
•    1998 г. — Збигнев Херберт, полски поет (* 1924 г.)
•    1999 г. — Артър Шолоу, американски физика, Нобелов лауреат (* 1921 г.)
•    2004 г. — Франсис Крик, британски физик и биохимик, Нобелов лауреат (* 1916 г.)
•    2006 г. — Дейвид Гемел, британски писател (* 1948 г.)

Празници

•    Перу — Ден на независимостта (1821 г., от Испания, национален празник)
•    Сан Марино — Ден на победата над фашизма (1943 г.)

 

Obekti.bg



За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!


Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!


Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

 

 


Коментари
Коментирай чрез Facebook

Последни новини

 
Всички права запазени © 2011 - 2024 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа
затвори X
реклама