28 юни 1878 г. - Създадена е Болградската гимназия

28.06.2018 / 00:12 0

На тази дата в Болград, Бесарабия е създадена първата българска гимназия от Възраждането — Болградската гимназия.

Идеята за създаване на българско средно училище в българските колонии в Бесарабия принадлежи на българофила украинец Юрий Венелин, който през 1832 г. предлага в Болград да се открие Централно училище и Национален български музей. Проектът му получава развитие едва през 1857 г., когато турският султан назначава за управник на Молдова княз Никола Богориди - българин от Котел.

През месец януари 1858 г. българските първенци в Молдавия изпращат писмо с молба от името на 39 села и град Болград до княз Богориди за създаването на гимназията. С инициативата се ангажира лично и Георги Раковски, който е приятел на княза от детските си години и активно ходатайства пред него в полза на тази кауза. Болградската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ е учредена на 28 юни 1858 г. с хрисовул (грамота) от княз Никола Богориди.

Училището е достъпно както за българските преселници, така и за всички други желаещи да учат там. Всички предмети се преподават на български и румънски език.

Гимназията е тържествено открита на 1 май 1859 г. с първи и втори гимназиален клас. Александър Теодоров-Балан пише в една своя мемоарна книга за младите си години:

„През устройственото повремие на Болградската гимназия нейният живот е текъл твърде спокойно както в учебно, така и в обществено отношение. Тогава нейните учители са радили повече и книжевно, а нейната печатница е изкарала важни български издания. През следното повремие, от 1870 г. до Руско-турската война, се чувствува все по-осезателно да тупти един национализъм, вече не устройствен, но политически, тласкав, без устойност.

Случи се да дойдат за учение в гимназията неколцина юноши из България, следвали на сръбски стипендии в Белградски училища и напуснали поради някакви неприязни спрямо тяхната българска народност: Димитър Йосифов от Прилеп, друг от Видин, а трети, Атанас Хитов от Сливен... Тяхното дохождане в Болград съвпадна и с учителството на Василь Стоянов. Разкази на тия юноши за видено и патено в сръбската столица и другаде или за преживяно в техните родни места, занимаваха живо умовете и въображението на местните болградски ученици... Между нас затече една нова струя: тя се насочваше към самообразование и българщина.“

След възстановяването на руската власт в Южна Бесарабия през 1878 година в гимназията се засилват процесите на русификация.

Като правило възпитаниците на гимназията постъпват да продължат образованието си във висше в най-близкия Императорски новорусийски университет.

През 2001 г. се подписва протокол между България и Украйна, съгласно който преподаването в гимназията преминава на български език.

Събития от датата

1098 г. — Рицарите от Първия кръстоносен поход разбиват селджукския военачалник Карбука при Антиохия.
1243 г. — Започва понтификата на папа Инокентий IV.
1519 г. — Карл V е избран за император на Свещената Римска империя.
1635 г. — Гваделупа става френска колония.
1838 г. — Състои се коронацията на кралицата на Англия Виктория.
1858 г. — В Болград, Бесарабия е създадена първата българска гимназия от Възраждането — Болградската гимназия
1903 г. — Провежда се Конгресът на ВМОРО (Одрински окръг) на Петрова нива - „Странджанското Оборище“
1914 г. — Австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд и неговата жена са убити в Сараево от сръбския националист Гаврило Принцип, което дава повод за началото на Първата световна война.
1919 г. — Подписан е Версайския договор, който официално слага край на Първата световна война.
1921 г. — В кралството на сърби, хървати и словенци е приета Видовденската конституция.
1927 г. — Създадена е авиокомпания Иберия със седалище в Мадрид, Испания.
1940 г. — Румъния отстъпва Бесарабия (днешна Молдова) на Съветския съюз.
1942 г. — Втора световна война: Нацистка Германия започва стратегическа лятна офанзива срещу Съветския съюз, под кодовото име Операция Блау.
1948 г. — Югославската комунистическа партия е изключена от Коминформбюро.
1956 г. — В Познан (Полша) започва антикомунистически бунт, известен като Познанският юни, който продължава 3 дни; потушен е с участие на 10 000 войници и полицаи, и 400 танка, при което загиват над 60 души, стотици са ранени.
1967 г. — Израел анексира източен Йерусалим.
1969 г. — Стоунуолските бунтове в Ню Йорк бележат начало на съвременните гей-права движения; празник на ЛГБТ.
1989 г. — По случай 600-годишнината от Битката при Косово поле сръбският политик Слободан Милошевич изнася речта на Газиместан на мястото на битката.
1991 г. — Съветът за икономическа взаимопомощ е разпуснат.
1992 г. — Влиза в сила новата конституция на Естония.
1996 г. — Влиза в сила новата Конституция на Украйна.
1997 г. — Във втория мач между Майк Тайсън и Ивендър Холифийлд, Тайсън е дисквалифициран в третия рунд, защото отхапва парче от ухото на Холифийлд.
2005 г. — Канада става третата държава в света, която легализира еднополовите бракове.
2006 г. — Черна гора е приета за 192-ри член на ООН, съгласно резолюция 60/264 на Общото събрание на ООН.

Родени

1476 г. — Павел IV, римски папа († 1559 г.)
1491 г. — Хенри VIII, крал на Англия († 1547 г.)
1577 г. — Петер Паул Рубенс, фламандски художник († 1640 г.)
1712 г. — Жан-Жак Русо, френски философ от швейцарски произход († 1778 г.)
1819 г. — Карлота Гризи, италианска балерина († 1899 г.)
1824 г. — Пол Брока, френски антрополог († 1880 г.)
1839 г. — Васил Стоянов, български филолог († 1910 г.)
1840 г. — Димитър Горов, български търговец и революционер († 1881 г.)
1854 г. — Иван Андонов, български революционер († 1937 г.)
1867 г. — Луиджи Пирандело, италиански писател, Нобелов лауреат през 1934 г. († 1936 г.)
1873 г. — Алексис Карел, френски и американски хирург, Нобелов лауреат през 1912 г. († 1944 г.)
1883 г. — Пиер Лавал, министър-председател на Франция († 1945 г.)
1885 г. — Бертолд Фиртел, австрийски поет, драматург и режисьор († 1953 г.)
1900 г. — Леон Кручковски, полски писател († 1962 г.)
1904 г. — Зина Юрданова, българска художничка († 1998 г.)
1906 г. — Мария Гьоперт-Майер, германска физичка, Нобелов лауреат († 1972 г.)
1908 г. — Асен Пейков, български скулптор († 1973 г.)
1909 г. — Ерик Амблър, английски писател († 1998 г.)
1912 г. — Серджу Челибидаке, румънски диригент († 1996 г.)
1914 г. — Ариберт Хайм, германски офицер († 1992 г.)
1916 г. — Георги Димчев, български революционер († 1980 г.)
1926 г. — Мел Брукс, американски писател, композитор и актьор
1927 г. — Христо Контев, български ентомолог
1930 г. — Итамар Франку, бразилски политик, 33-ти президент на Бразилия († 2011 г.)
1934 г. — Петър Пенков, български актьор († 1974 г.)
1940 г. — Мухамад Юнус, бангладешки банкер и икономист, Нобелов лауреат за 2006
1941 г. — Олга Борисова, българска народна певица
1943 г. — Клоус-Олаф фон Клицинг, германски физик, Нобелов лауреат
1944 г. — Георги Христакиев, български футболист
1944 г. — Александар Ристич, босненски футболист
1945 г. — Божидар Григоров, български футболист
1945 г. — Тюркян Шорай, турска киноактриса
1946 г. — Робърт Асприн, американски писател († 2008 г.)
1948 г. — Иван Забунов, български историк от Молдова
1948 г. — Кати Бейтс, американска актриса
1953 г. — Христо Харалампиев, български скулптор
1955 г. — Хериберт Вебер, австрийски футболист
1957 г. — Георги Първанов, президент на България
1959 г. — Ламбрин Сотиров, български журналист и издател
1966 г. — Джон Кюзак, американски актьор
1967 г. — Николай Теллалов, български писател
1971 г. — Фабиен Бартез, френски футболист
1973 г. — Глория, българска фолк певица
1979 г. — Тим Маккорд, американски музикант
1983 г. — Георги Андонов, български футболист
1984 г. — Рамазан Йозджан, австрийски футболист
1988 г. — Николай Михайлов, български футболист
1996 г. — Валентин Петков, български футболист

Починали

548 г. — Теодора, византийска императрица (* ок. 500)
572 г. — Албоин, крал на лангобардите (* преди 526)
683 г. — Лъв II, римски папа (* неизв.)
767 г. — Павел I, римски папа (* неизв.)
928 г. — Лудвиг III Слепи, император на Свещената Римска империя (* ок. 880)
1175 г. — Андрей I, велик княз на Владимиро-Суздалското княжество (* ок. 111)
1385 г. — Андроник IV Палеолог, византийски император (* 1348 г.)
1389 г. — Мурад I, султан на Османската империя (* 1319 г./1326)
1598 г. — Абрахам Ортелий, фламандски картограф (* 1527)
1757 г. — София-Доротея фон Брауншвайг-Люнебург, кралица на Прусия (* ок. 1687)
1836 г. — Джеймс Мадисън, 4-ти президент на САЩ (* 1751 г.)
1877 г. — Йорданка Горова, българска революционерка (* 1956 г.)
1904 г. — Никола Каранджулов, български революционер (* ок. 1880)
1906 г. — Йованче Попантов, български революционер (* 1882)
1914 г. — Франц Фердинанд, ерцхерцог на Австрия (* 1863 г.)
1921 г. — Гьорче Петров, български революционер (* ок. 1865)
1922 г. — Владимир Хлебников, руски поет (* 1885 г.)
1930 г. — Борис Илиев, български революционер (* ок. 1882)
1942 г. — Янка Купала, беларуски поет (* 1882 г.)
1967 г. — Оскар Мария Граф, германски писател (* 1894 г.)
1977 г. — Ганчо Краев, български писател-хуморист (* 1909 г.)
1981 г. — Тери Фокс, канадски атлет с един крак (* 1958 г.
1986 г. — Васил Богданов Василев, окръжен началник наМВР
1992 г. — Михаил Тал, латвийски шахматист (* 1936 г.)
1993 г. — Борис Христов, български оперен певец (* 1914 г.)
2000 г. — Виторио Гасман, италиански актьор и режисьор (* 1922 г.)
2001 г. — Мортимър Адлър, американски философ (* 1902 г.)

Празници

Видовден, православен религиозен празник, а също така народен празник в Западна България, Западните покрайнини и Сърбия
Полша — Ден в памет на работническия бунт в Познан, 1956 г.
Украйна — Ден на конституцията (1996 г.)

Източник: Уикипедия

Obekti,bg

За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!

Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!