29 юли 1888 г. – Ражда се...
Владимир Козмич Зворикин е руски изобретател и инженер, работил в САЩ, пионер в телевизионната техника. Той е създателят на приемо-предавателната телевизионна система, използваща електронно-лъчеви тръби, както и на кинескопа. Участва и в разработването на електронния микроскоп.
Роден е на 29 юли 1888 г. в семейството на заможен търговец. Израства спокойно и без проблеми. Учи в Санктпетербургския технически университет, където съвместно с Борис Росинг създава един от първите телевизори. През Първата световна война е радиоинженер в руската армия, а после работи в руския клон на Маркони върху военни радиопредаватели. По време на гражданската война Зворикин решава да емигрира в САЩ и през 1918 година напуска Русия през Сибир и после Арктика. След кратко завръщане за служба при белогвардейците през 1919 г. Зворикин отново заминава за САЩ и окончателно се установява там.
Започва работа в Уестингхаус Илектрик в Питсбърг, Пенсилвания, където усъвършенства и прилага на практика своите идеи. В края на 1929 година той създава кинескопа, който впоследствие се превръща в интегрална част от всички телевизионни апарати. В началото на 30-те г. на XX век съвместно с още няколко изобретатели Зворикин разработва и метод за предаване и приемане на сигнала, който се използва успешно на олимпийските игри в Берлин, когато камерите предават пряко сигнал на около 200 обществени кина. По-късно част от патентите на Зворикин се използват и в предаванията на Би Би Си. Когато е попитан кое е най-доброто нещо в изобретението му — телевизора, той казва: "Копчето. Копчето, с което това проклето нещо се изключва".
Зворикин се пенсионира през 1954 година. Умира на 29 юли 1982 в Принстън, Ню Джърси.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 626 г. — Започва десетдневната аварска обсада на Константинопол с участие на славяни, българи и други народи.
• 1014 г. — Българо-византийски войни: Българската войска претърпява поражение от войските на византийския император Василий II в Битката при Беласица; цар Самуил умира при вида на 15 000 осакатени военнопленници.
• 1586 г. — Основан е руския град Тюмен, нефтената столица на Сибир.
• 1588 г. — Англо-испанска война (1585-1604): Военният флот на испанският крал Филип II е изпратен, за да завладее Англия, но е разбит в протока Ла Манш от английската флота.
• 1830 г. — След избухването на Юлската революция във Франция е детрониран крал Шарл X.
• 1856 г. — Българските земи под османско владичество: В Търново Капитан Дядо Никола обявява въстание. (стар стил)
• 1858 г. — Подписана е първата търговска спогодба между САЩ и Япония, по силата на която Япония открива за посещения на чужденци Токио и Осака.
• 1877 г. — Главната щабквартира на руския император Александър II по време на Руско-турската освободителна война се премества в Бяла (Област Русе).
• 1885 г. — На заседание на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в село Дермендере (днес Първенец) се взима решение за обявяване на въстание за Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
• 1900 г. — Италианският крал Умберто I е убит от анархист.
• 1913 г. — След края на Междусъюзническата война с царски указ на Фердинанд I е обявена демобилизация на българската армия.
• 1921 г. — Адолф Хитлер е избран за ръководител на Националсоциалистическата германска работническа партия.
• 1946 г. — Започва Парижката мирна конференция с цел уреждане на проблемите в Европа след Втората световна война.
• 1948 г. — Олимпийски игри: След 12-годишно прекъсване поради Втората световна война се откриват Летни олимпийски игри 1948 в Лондон.
• 1957 г. — Основана е Международна агенция за атомна енергия (МААЕ).
• 1958 г. — В САЩ е създадено Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (НАСА).
• 1967 г. — Учредена е Задруга на майсторите на художествени занаяти.
• 1973 г. — Георгиос Пападопулос става временен президент на Гърция, след като е оглавил военния държавен преврат през април 1967 г., бил е министър-председател от 1967 до 1972 г. и от март 1972 г. е бил регент на Гърция.
• 1981 г. — Даяна Спенсър и английският престолонаследник и принц на Уелс Чарлз сключват брак в катедралата Свети Павел в Лондон.
• 1992 г. — Учредена е Българска асоциация на туристическите агенции (БАТА).
• 1994 г. — Бившият министър-председател на Италия Бетино Кракси е осъден на осем и половина години затвор заради злоупотреби.
• 2002 г. — Министър-председателят Симеон Сакскобургготски представя България на срещата на Пакта за стабилност в Залцбург, Австрия.
• 2005 г. — Астрономи обявяват откриването на планетата джудже Ерида в Слънчевата система.
Родени
• 1605 г. — Зимон Дах, германски поет († 1659 г.)
• 1805 г. — Алексис дьо Токвил, френски историк и политолог († 1859 г.)
• 1817 г. — Иван Айвазовски, руски художник († 1900 г.)
• 1860 г. — Виторио Ботего, италиански офицер († 1897)
• 1871 г. — Пиетро Бадолио, италиански политик († 1956 г.)
• 1883 г. — Бенито Мусолини, италиански фашистки диктатор († 1945 г.)
• 1884 г. — Борис Асафиев, руски композитор († 1949 г.)
• 1885 г. — Теда Бара, американска актриса († 1955 г.)
• 1900 г. — Ейвинд Юнсон, шведски писател, Нобелов лауреат през 1974 († 1976 г.)
• 1905 г. — Даг Хамаршелд, шведски дипломат, Нобелов лауреат († 1961 г.)
• 1918 г. — Емил Манов, български сценарист († 1982 г.)
• 1922 г. — Михаил Минин, руски войник († 2008 г.)
• 1925 г. — Микис Теодоракис, гръцки композитор
• 1930 г. — Васил Попов, български писател († 1980 г.)
• 1937 г. — Даниъл Макфадън, американски икономист, Нобелов лауреат през 2000 г.
• 1938 г. — Луис Арагонес, испански футболист († 2014 г.)
• 1940 г. — Иван Божилов, български историк
• 1941 г. — Розмари Стателова, български учен
• 1945 г. — Елена Райнова, българска актриса
• 1947 г. — Атанас Славов, български писател
• 1952 г. — Олга Махри, поетеса
• 1953 г. — Тереза Орловски, германска порно актриса
• 1957 г. — Виктор Гавриков, литовски шахматист
• 1959 г. — Джон Сайкс, британски рокмузикант
• 1956 г. — Васил Божков, български предприемач
• 1959 г. — Мартина Вачкова, българска актриса
• 1959 г. — Мирослав Цветанов, български актьор, сценограф и учен
• 1962 г. — Карл Кокс, британски диджей
• 1968 г. --- Йонко Йонков
• 1969 г. — Греъм Пол, английски футболен съдия
• 1972 г. — Метин Казак, български политик
• 1972 г. — Четин Казак, български политик
• 1973 г. — Стефания Колева, българска актриса
• 1980 г. — Фернандо Гонсалес, чилийски тенисист
• 1981 г. — Фернандо Алонсо, испански пилот от Формула 1
• 1984 г. — Джесика Мадисън, американска актриса († 2006 г.)
• 1984 г. — Уилсън Паласиос, хондураски футболист
Починали
• 238 г. — Пупиен, римски император (* ок. 178 г.)
• 1030 г. — Олаф II, крал на Норвегия (* 995 г.)
• 1032 г. — Матилда Швабска, херцогиня на Каринтия и Горна Лотарингия (* 988 г.)
• 1095 г. — Ласло I, крал на Унгария (* 1040 г.)
• 1099 г. — Урбан II, римски папа (* 1042 г.)
• 1108 г. — Филип I, крал на Франция (* 1052 г.)
• 1507 г. — Мартин Бехайм, германски учен (* 1459 г.)
• 1644 г. — Урбан VIII, римски папа (* 1568 г.)
• 1662 г. — Висарион Смоленски, православен светец (* ? г.)
• 1808 г. — Селим III, султан на Османската империя (* 1761 г.)
• 1844 г. — Франц Моцарт, австрийски композитор (* 1791 г.)
• 1856 г. — Карел Хавличек Боровски, чешки журналист (* 1821 г.)
• 1856 г. — Роберт Шуман, немски композитор (* 1810 г.)
• 1857 г. — Шарл Люсиен Бонапарт, френски зоолог (* 1803 г.)
• 1890 г. — Винсент ван Гог, холандски художник (* 1853 г.)
• 1900 г. — Умберто I, крал на Италия (* 1844 г.)
• 1913 г. — Тобиас Михаел Карел Асер, немски юрист, Нобелов лауреат (* 1838 г.)
• 1917 г. — Райна Княгиня, българска учителка и революционерка (* 1856 г.)
• 1917 г. — Иван Колев, български военен деец (* 1863 г.)
• 1918 г. — Мирон Бешков, български общественик (* 1837 г.)
• 1947 г. — Йордан Иванов, български учен (* 1872 г.)
• 1962 г. — Роналд Фишер, английски учен (* 1980 г.)
• 1974 г. — Ерих Кестнер, немски писател (* 1899 г.)
• 1974 г. — Петко Карлуковски, български актьор (* 1921 г.)
• 1975 г. — Джеймс Блиш, американски писател (* 1921 г.)
• 1980 г. — Филип Голиков, съветски маршал (* 1900 г.)
• 1982 г. — Владимир Зворикин, руско-американски изобретател (* 1889 г.)
• 1983 г. — Дейвид Нивън, британски актьор († 1910 г.)
• 1983 г. — Луис Бунюел, испански режисьор (* 1900 г.)
• 1986 г. — Емил Коралов, български писател (* 1906 г.)
• 1992 г. — Йован Рашкович, хърватски политик (* 1929 г.)
• 1995 г. — Георги Павлов, български художник (* 1913 г.)
• 2001 г. — Едвард Герек, полски политик и държавник (* 1913 г.)
• 2006 г. — Арсений Пловдивски, български духовник (* 1932 г.)
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
4
3
