29 юни - 118 години от рождението на Антоан дьо Сент-Екзюпери
На днешната дата се навършват 118 години от рождението на автора на една от най-любимите книги в света - Антоан дьо Сент-Екзюпери, "бащата" на Малкия принц.
Антоан дьо Сент-Екзюпери е роден на 29 юни 1900 г. в старо френско благородническо семейство. Баща му умира от мозъчен кръвоизлив през 1904 г. По-голяма част от младостта си Антоан прекарва при леля си по майчина линия. Обитавайки последователно Лион и Санкт Мориц дьо Реманс, бъдещият автор на „Малкият принц“ живее в среда, която представлява за него източник на литературно вдъхновение. Именно в Санкт Мориц той открива другата голяма страст на живота си — авиацията. Там през юли 1912 г. се запознава с Габриел Вроблевски-Салвез, който го „кръщава“ във въздуха.
При постъпването си като войник е назначен в първи авиационен полк в Страсбург, където със свои средства завършва гражданското авиационно дружество, което дели летището с военното. След много перипетии Екзюпери получава разрешение от командира на своята част да започне интензивна летателна подготовка, след което е преназначен в 37-ми авиополк в Рабат и през 1921 г. получава пилотски диплом. Преместен е в Бурже, където катастрофира и получава много тежки черепни увреждания.
След краткото си присъствие във военната авиация започва да лети в обществения транспорт. През 1926 г. Дидие Дора му поверява един „Бреге-14“ по линията Тулуза — Казабланка. Малко по-късно Екзюпери е прехвърлен по маршрута Казабланка — Дакар. Става шеф на авиобазата Кап Жюби — труден пост, атакуван едновременно от злонамереността на испанската власт в Рио де Оре и враждебността на мавританските племена, които са в пълно разцепление. През 16-те месеца, прекарани в Кап Жюби, Екзюпери 14 пъти оказва съдействие при много деликатни обстоятелства на екипажи, кацнали с повредени самолети в пустинята. За това на 7 април 1930 г. става Кавалер на Почетния легион.
При избухването на Втората световна война започват непрестанните му опити да се върне като действащ пилот във военната авиация. Успява наполовина и не без трудности — назначен е в разузнавателна авиогрупа и изпълнява 7 разузнавателни мисии между март и юни 1940 г. Получава военен кръст и е демобилизиран малко след примирието. Когато неговата авиогрупа е разположена в Северна Африка през 1943 г., Екзюпери успява с много усилия да се включи в нея. Станал командир, на 21 юли същата година той извършва първия си полет над окупирана Франция. По-късно му забраняват да лети поради възрастта му, но след задействане на старите си връзки с командването Екзюпери успява да си издейства още няколко разузнавателни полета. След един от тях на 31 юли 1944 г. над Югоизточна Франция, Антоан дьо Сент-Екзюпери не се завръща в базата си.
Мистериозно изчезване
И досега продължават споровете за мястото на гибелта на пилота-писател. В последния си полет той изчезва някъде между Корсика и френската Ривиера над Средиземно море. Версиите са три. Според първата "Лайтнингът" на Екзюпери е свален над морето от немски изтребители. Втората е подозрителна — някой е предизвикал катастрофата. Третата версия твърди, че от старите си рани Екзюпери е загубил съзнание над морето, а не е изключено и сам да е посегнал на живота си.
През 1992 г. предполагаемото място на морското дъно е проверено, но водолазите не успяват да открият останки от изтребителя-разузнавач на знаменития френски писател. През април 2004 г. останките от „Лайтнинга“ на Екзюпери са намерени от водолази край Марсилия шест десетилетия, след като на 31 юли 1944 г. неговият самолет изчезва безследно в Средиземно море.
Неговите романи, без да са напълно автобиографични, са вдъхновени от жизнения му път на пилот. Най-значителният му литературен успех е философско-поетичната приказка „Малкият принц“ (1943) — разказ с изключителна хуманност, която и в наши дни не е изгубила своята актуалност.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
922 г. — Робер I става гегенкрал на Западното франкско кралство.
1128 г. — Конрад III е коронован за лангобардски крал на Италия.
1312 г. — Хайнрих VII е коронован за римско-немски император.
1613 г. — Театър Глобус в Лондон изгаря до основи, след като сценично оръдие гръмва непредвидено по време на пиеса и подпалва покрива на театъра.
1617 г. — Фердинанд II Хабсбург е коронован в Прага за крал на Бохемия.
1797 г. — Наполеон Бонапарт прокламира в Северна Италия Цизалпинската република.
1850 г. — Цариградската патриаршия предоставя автокефалност на Църквата на Гърция.
1880 г. — Франция анексира Таити.
1882 г. — Издигнат е Руския паметник в София.
1913 г. — Основан е бразилския футболен клуб Ешпорте Клубе Жувентуде.
1929 г. — Открита е първата отсечка от Автомагистрала А3 в Италия, свързваща Неапол и Помпей.
1931 г. — Съставено е Правителство на България, начело с Александър Малинов.
1944 г. — Червената армия превзема Бобруйск, избивайки над 20 000 германски войници.
1947 г. — Открита е първата редовна линия за въздушен транспорт София - Бургас от Дирекция въздушни съобщения.
1976 г. — Държавата Сейшели става независима от Обединеното кралство.
1986 г. — Националният отбор по футбол на Аржентина побеждава Националния отбор по футбол на Германия с 3:2 и спечелва световното първенство по футбол.
1995 г. — Програма Мир-Шатъл: Космическата совалка на НАСА Атлантис се скачва с руската орбитална станция Мир за първи път.
2007 г. — Открит е Музей на киселото мляко в с. Студен извор.
Родени
1475 г. — Беатриче д’Есте, херцогиня на Милано († 1497 г.), мецен на Леонардо да Винчи.
1482 г. — Мария Арагонска, кралица на Португалия († 1517 г.)
1798 г. — Джакомо Леопарди, италиански поет († 1837 г.)
1828 г. — Желю войвода, български революционер († 1893 г.)
1844 г. — Петър I, крал на сърби, хървати и словенци († 1921 г.)
1847 г. — Шарл Жид, френски икономист († 1932 г.)
1849 г. — Педро Монт Монт, чилийски политик († 1910 г.)
1849 г. — Сергей Вите, руски финансист и държавник († 1915 г.)
1852 г. — Олимпий Панов, български революционер († 1887 г.)
1864 г. — Наум Тюфекчиев, български революционер († 1916 г.)
1865 г. — Петко Клисуров, български художник († 1933 г.)
1874 г. — Христо Шаламанов, български революционер († ? г.)
1875 г. — Кирил Христов, български поет и писател († 1944 г.)
1879 г. — Александър Цанков, министър-председател на България († 1959 г.)
1879 г. — Петко Наумов, български композитор и музикален педагог († 1933 г.)
1881 г. — Курт Закс, немски музиколог († 1959 г.)
1882 г. — Марку Беза, румънски писател и дипломат († 1949 г.)
1884 г. — Александър Огнянов, български политик († 1953 г.)
1886 г. — Робер Шуман, министър-председател на Франция († 1963 г.)
1887 г. — Димитър Бъров, български политик († 1961 г.)
1900 г. — Васил Евтимов, български художник († 1986 г.)
1903 г. — Борис Милев, български журналист и актьор († 1983 г.)
1903 г. — Петър Иванов, български футболист († 1968 г.)
1911 г. — Бернхард Нидерландски, принц на Холандия († 2004 г.)
1911 г. — Бърнард Хърман, американски композитор († 1975 г.)
1921 г. — Фредерик Дар, френски писател († 2000 г.)
1925 г. — Джорджо Наполитано, президент на Италия
1926 г. — Джабер III ал-Ахмед ал-Джабер ал-Сабах, емир на Кувейт († 2006 г.)
1940 г. — Иън Пейс, английски барабанист (Deep Purple)
1942 г. — Леа Коен, български писател и политик
1942 г. — Румен Янков, български юрист
1948 г. — Емил Чакъров, български диригент († 1991 г.)
1948 г. — Иън Пейс, британски барабанист
1956 г. — Ник Фрай, британски спортен директор
1957 г. — Курбангули Бердимухамедов, президент на Туркменистан
1957 г. — Майкъл Нутер, кмет на Филаделфия
1958 г. — Дитер Алтхаус, германски политик
1960 г. — Кевин Ширли, музикален продуцент
1971 г. — Антъни Хамилтън, английски снукър играч
1972 г. — Науал Ал Зогби, ливанска певица
1972 г. — Саманта Смит, американска ученичка († 1985 г.)
1977 г. — Зулийка Робинсън, британска актриса
1978 г. — Никол Шерцингер, американска актриса, фотомодел и певица
1979 г. — Цанко Цанков, български волейболист
1982 г. — Джюд Стърлинг, английски футболист
1984 г. — Томаш Иршак, чешки футболист
1986 г. — Хосе Мануел Хурадо, испански футболист
Починали
1315 г. — Реймонд Лули, каталонски философ (* 1232 г.)
1761 г. — Елизабета Албертина фон Сакс-Хилдбургхаузен, германска принцеса (* 1713 г.)
1831 г. — Хайнрих Фридрих Карл, пруски държавник (* 1757 г.)
1875 г. — Фердинанд I, император на Австрия (* 1793 г.)
1890 г. — Отон Раух, руски офицер (* 1834 г.)
1895 г. — Петър Начев, български революционер (* 1869 г.)
1895 г. — Томас Хъксли, английски биолог (* 1825 г.)
1909 г. — Пантелей Урумов, български общественик (* ? г.)
1933 г. — Фати Арбакъл, американски комик (* 1887 г.)
1933 г. — Филип Главеев, български революционер (* 1860 г.)
1940 г. — Паул Клее, швейцарски художник (* 1879 г.)
1941 г. — Игнаци Падеревски, полски пианист (* 1860 г.)
1945 г. — Чеде Филиповски, югославски партизанин (* 1923 г.)
1965 г. — Ернст Бернхард, немски лекар (* 1896 г.)
1967 г. — Примо Карнера, италиански боксьор (* 1906 г.)
1969 г. — Веселин Стоянов, български композитор (* 1902 г.)
1973 г. — Атанас Дачев, български революционер (* 1883 г.)
1981 г. — Васила Вълчева, добруджанска народна певица (* 1906 г.)
1982 г. — Хенри Кинг, американски филмов режисьор (р. 1886 г.)
1985 г. — Тодор Атанасов, български художник (* 1928 г.)
1993 г. — Илия Йосифов, български певец (* 1912 г.)
1995 г. — Лана Търнър, американска актриса (* 1921 г.)
2001 г. — Пеко Таков, български политик (* 1909 г.)
2003 г. — Катрин Хепбърн, американска актриса (* 1907 г.)
2008 г. — Димитър Екимов, български музикант (* 1970 г.)
Празници
Честване на Светите апостоли Петър и Павел (Петровден)
Ден на река Дунав — Отбелязва се от 2004 г. по инициатива на Международната комисия за опазване на р. Дунав
България — Празник на градовете Белоградчик, Етрополе, Лясковец, Павликени и Своге
България — Ден на занаятите — Чества се от българските занаятчии на Петровден
Италия — Празник на градовете Аляна, Ардеа и Рим
Сейшели — Ден на независимостта (от Великобритания - 1976 г.)
Източник: Wikipedia
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
