3 август - Честваме Световния ден на динята
снимка: Пиксабей
На 3 август се чества Световният ден на динята. Празникът се празнува най-вече в Съединените щати. Сред най-популярните състезания по това време са замеряне с дини и надплюване със семки.
Любопитно е, че има над 1200 разновидности на сочния плод в над 96 държави по света. Динята съдържа над 92% вода, не съдържа холестерол и е важен източник на витамини А и С, фибри, калий и амино киселини. Диня (в зависимост от района в България наричана още карпуз или любеница) е наименованието на вид тиквови растения, както и на техните плодове. Според възприетата класификация на земеделските култури е плодов зеленчук. Плодът на динята е ягодовиден и има гладка кора (зелена или жълта) и сочна, сладка, обикновено червена вътрешност. Смята се, че произлиза от Южна Африка, където видът има най-голямо генетично разнообразие.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1492 г. — Христофор Колумб отплава от пристанището Палос де ла Фронтера в Испания на Първата си експедиция с корабите Санта Мария, Пинта и Ниня.
1529 г. — В Италия е подписан "Мирът на дамите" - мирен договор за прекратяване на военния конфликт между Испания и Франция.
1610 г. — Капитан Хенри Хъдсън, търсейки нов проход към Тихи океан, открива проток, кръстен на неговото име.
1692 г. — Деветгодишната война: Франция побеждава в Щайнкирк обединените холандски, немски и британски войски.
1778 г. — В Милано е открит оперният театър Ла Скала.
1804 г. — Състои се сватбата на Великия херцог Карл Фридрих Сакс-Ваймар-Айзенах и Мария Павловна.
1809 г. — Екатерина Павловна сключва брак с първия си братовчед херцог Георг фон Олденбург.
1887 г. — Разпуска се Третото Велико Народно събрание, след полагането на клетва на германския принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота, избран за български княз.
1889 г. — В Ница е открит астероида 285 Регина.
1902 г. — Основан е аржентинският футболен отбор КА Тигре.
1903 г. — Илинденско-Преображенско въстание: В град Крушево, Република Македония, българските въстаници обявяват създаването на Крушевска република, която съществува само 10 дни.
1904 г. — В Пловдив е основан Общият работнически синдикален съюз (ОРСС).
1911 г. — Италианските войски пускат със самолети бомби над турските позиции в Триполи, което е първото използване на самолети при военна операция.
1914 г. — Първа световна война: Германия обявява война на Франция.
1927 г. — Започва първата екуменическа църковна конференция в Лозана.
1934 г. — В Царство България е проведена общинска реформа, при която общините са лишени от автономия и броят им е намален повече от три пъти до около 800.
1940 г. — Литва е включена официално в територията на СССР.
1940 г. — Втората световна война: Италианската армия навлиза в Британска Сомалия.
1948 г. — Публикуван е указ за закриване на чуждите училища в Народна република България.
1950 г. — Политбюро на ЦК на БКП решава да се поощрява с всички средства изселването в Турция на турското население и преди всичко от родопските гранични райони.
1952 г. — Закрити са Летни олимпийски игри 1952 в Хелзинки, по време на които боксьора Борис Николов печели първия български олимпийски медал.
1960 г. — Нигер придобива независимост от Франция.
1977 г. — Избухва стачка на миньорите от въгледобивния басейн "Валя Жиулуй" в Румъния против режима на Николае Чаушеску. В нея участван около 35 000 човека.
1980 г. — В Москва са закрити XXII Олимпийски игри, бойкотирани от западните страни, в които Народна република България печели 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови медала и заема 3-то място в крайното класиране.
1994 г. — Състои се премиерата на американския филм Реална опасност.
2000 г. — Чилийският Върховен съд отнема съдебния имунитет на генерал Аугусто Пиночет.
2001 г. — Ражда се първото бебе в България, заченато по метода ин витро от замразен ембрион.
2004 г. — От военновъздушната база Кейп Канаверал, САЩ, е изстрелян към Меркурий космическият апарат МЕСИНДЖЪР на НАСА.
2004 г. — Пиедесталът на Статуята на свободата в Ню Йорк е открит за посещения след затварянето му при Атентатите от 11 септември 2001 г.
2006 г. — 40 Народно събрание ратифицира Конвенцията на ООН срещу корупцията.
2014 г. — Тежко наводнение в град Мизия с жертви и стотици евакуирани хора.Родени
1750 г. — Лудвиг Енгелберт, княз на Реклингхаузен († 1820 г.)
1770 г. — Фридрих Вилхелм III, крал на Прусия от 1797 г. († 1840 г.)
1811 г. — Илайша Отис, американец, изобретател на асансьора († 1861 г.)
1832 г. — Иван Зайц, хърватски композитор († 1914 г.)
1840 г. — Джеймс Елтън, английски пътешественик († 1877 г.)
1862 г. — Освалд Кюлпе, германски философ († 1915 г.)
1872 г. — Хокон VII, крал на Норвегия († 1957 г.)
1875 г. — Димитър Йоцов, български историк, дипломат и политик († 1969 г.)
1889 г. — Крум Дрончилов, български географ († 1925 г.)
1890 г. — Константин Константинов, български писател († 1970 г.)
1892 г. — Иван Болдин, съветски военачалник († 1976 г.)
1898 г. — Борис Тиков, български революционер († 1972 г.)
1898 г. — Калина Малина, българска писателка († 1979 г.)
1899 г. — Луи Широн, бивш пилот от Формула 1 († 1979 г.)
1901 г. — Стефан Вишински, полски кардинал († 1981 г.)
1904 г. — Клифърд Саймък, американски писател († 1988 г.)
1907 г. — Ернесту Гайзел, бразилски офицер († 1996 г.)
1910 г. — Лесли Талбът, английски футболист († 1983 г.)
1914 г. — Нада Богданова, югославска партизанка († 1987 г.)
1921 г. — Иван Пръмов, български политик († 2005 г.)
1925 г. — Ален Турен, френски социолог
1926 г. — Тони Бенет, американски певец и художник
1935 г. — Георгий Шонин, съветски космонавт († 1997 г.)
1936 г. — Ерих Хоф, австрийски футболист († 1995 г.)
1940 г. — Мартин Шийн, американски актьор
1946 г. — Джак Стро, британски политик
1946 г. — Петко Петков, български футболист
1948 г. — Жан-Пиер Рафарен, френски политик
1951 г. — Панайот Панайотов, български режисьор
1951 г. — Ханс Шлегел, немски физик
1952 г. — Освалдо Ардилес, аржентински футболист
1955 г. — Зигфрид Зелберхер, австрийски учен
1959 г. — Коичи Танака, японски химик, Нобелов лауреат през 2002 г.
1959 г. — Стоян Делчев, български гимнастик
1960 г. — Анна-Мария Равнополска-Дийн, българска музикантка
1960 г. — Ким Милтън Нилсен, датски футболен съдия
1960 г. — Татяна Янчева, българска гимнастичка
1961 г. — Борислав Кьосев, български волейболист
1963 г. — Джеймс Хетфийлд, американски музикант (Metallica)
1964 г. — Лъки Дубей, южноафрикански реге певец († 2004 г.)
1973 г. — Джей Кътлър, американски културист
1977 г. — Милен Йорданов Игнатов, български футболист
1978 г. — Колин Бенджамин, намибийски футболист
1979 г. — Еванджелин Лили, канадска актриса
1980 г. — Руши Видинлиев, български певец
1981 г. — Георги Даскалов, български футболист
1984 г. — Раян Локти, американски плувец
1985 г. — Марсел Цимер, германски футболист
1987 г. — Траян Траянов, български футболист
1989 г. — Сам Хътчисън, английски футболист
Починали
224 г. — Юлия Меса, знатна римлянка (* 165 г.)
1460 г. — Джеймс II , крал на Шотландия (* 1430 г.)
1780 г. — Етиен Боно де Кондияк, френски философ (* 1715 г.)
1797 г. — Джефри Амхърст, британски офицер (* 1717 г.)
1857 г. — Йожен Сю, френски писател (* 1804 г.)
1872 г. — Уилям Дейвис Евънс, английски шахматист (* 1790 г.)
1902 г. — Лазар Москов, български революционер (* 1877 г.)
1913 г. — Фридрих Пуцгер, немски картограф (* 1849 г.)
1924 г. — Джоузеф Конрад, английски писател от полски произход (* 1857 г.)
1927 г. — Стоян Михайловски, български поет и баснописец (* 1854 г.)
1929 г. — Емил Берлинер, американски изобретател от германски произход (* 1851 г.)
1929 г. — Торщайн Бунде Велбен, американски икономист институционалист (* 1857 г.)
1954 г. — Габриел Сидони Колет, френска писателка (* 1873 г.)
1955 г. — Марин Жеков български художник-маринист и сценограф (* 1898 г.)
1968 г. — Константин Рокосовски, съветски офицер, маршал на СССР (* 1896 г.)
1977 г. — Макариос III, кипърски духовник и първи президент на Кипър (* 1913 г.)
1979 г. — Бертил Олин, шведски икономист, Нобелов лауреат (* 1899 г.)
1979 г. — Васка Попова-Баларева, българска художничка (* 1902 г.)
1986 г. — Кирил Харалампиев, български фолклорист (* 1926 г.)
1998 г. — Алфред Шнитке, руски композитор (* 1934 г.)
2002 г. — Кармен Силвера, канадска актриса († 1922 г.)
2006 г. — Елизабет Шварцкопф, германска оперна певица (* 1915 г.)
2008 г. — Александър Солженицин, руски писател и историк, Нобелов лауреат (* 1918 г.)
Празници
Бразилия — Празник на град Жабоатау дус Гуарарапис
Венецуела — Ден на националния флаг (празнува се от 2006 г.)
Екваториална Гвинея — Ден на въоръжените сили
Кентъки (САЩ) — Ден на динята
Нигер — Ден на независимостта (1960 г., от Франция, национален празник)
За реклама в "Петел" на цена от 60 лв без ДДС/30,68€ на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
