3 февруари 1468 г. - Умира "бащата" на печатната преса
Йоханес Генсфлайш цур Ладен цум Гутенберг е германски златар и печатар, основоположник на съвременното книгопечатане. Няма много сведения за живота му. Едно от малкото неща, които се знаят за него, е това, че учи университета Ерфурт.
Гутенберг започва да експериментира с металната типография, след като се премества от Майнц в Страсбург през 1430 г. Знаейки, че изготвянето на букви от дърво е трудоемка и времеемка задача, той стига до извода, че изготвянето на метални букви ще отнеме по-малко време, тъй като единствено трябва да се направи по един шаблон за всяка. Този шаблон след това се ползва за изготвянето на всички нужни букви.
През 1438 г. Гутенберг сключва споразумение с Андреас Дритзен, който финансира опитите му в сферата на печатното дело. През 1450 г. в начинанието му се включва и немския бизнесмен Йохан Фуст. Фуст му заема 800 гулдена, с които Гутенберг стартира бизнеса си. Работилницата на Гутенберг поглъща всичките заети пари и той е принуден да вземе още 800 гулдена.
Най-значителната печатна книга, дело на Гутенберг, е 42-редовата Библия, отпечатана през 1452 г. Това е първата в света отпечатана Библия. Освен нея в работилницата се печатат различни документи, свързани с индулгенциите на църквата, както и няколко бройки на латинската граматика.
Още същата година Фуст иска от Гутенберг да му върне вложените 1600 гулдена. Стига се до съд, който се произнася в полза на Фуст. Съдърт решава да предаде пълния контрол на работилницата и права на половината напечатани библии. Съкрушен, Гутенберг напуска работилницата.
Много скоро отново се връща в бизнеса с малка работилница, в която печата различни църковни текстове.Принуден да остане анонимен, Гутенберг не слага нито своето име, нито името на работилницата върху напечатаните книги.
Изобретеният от Гутенберг машинен печат с подвижен набор поставя началото на революция в печатането и често е определяно като едно от най-важните събития на Новото време. Изобретението му оказва силно влияние върху развитието на Ренесанса, Реформацията и Научната революция и поставя материалните основи на съвременната икономика на знанието и демократизация на образованието.
Гутенберг за пръв път в Европа използва подвижен набор за печатане около 1439 година и пръв в света конструира механично задвижвана печатна преса.
Сред многобройните му приноси към печатането са създаването на технология за масово производство на елементи за подвижен набор, използването на мастило на маслена основа и въвеждането на дървена печатна преса, подобна на винтовите преси, използвани в земеделието по това време.
Най-значимото му изобретение е съчетаването на тези елементи в практична система, която дава възможност за масово производство на печатни книги и която се оказва икономически изгодна както за печатарите, така и за читателите.
През 2001 година, според анкета на американското издание "Сънди таймс", Гутенберг е посочен за личност на хилядолетието. Втори в класацията е английският драматург Уилям Шекспир. След него се нареждат издателят на първата печатна книга на английски Уилям Какстън, Леонардо да Винчи, британската кралица Елизабет І, Исак Нютон, Ейбрахам Линкълн и Галилео Галилей.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1451 г. — Мехмед II става султан на Османската империя.
• 1690 г. — Колонията в Масачузетс издава първите банкноти в САЩ.
• 1718 г. — Петър I лишава своя син Алексей от правото да наследи руския престол.
• 1754 г. — Търговци от Санкт Петербург и Москва подаряват на императрица Елисавета 76-каратовдиамант в знак на благодарност за митническите облекчения в Русия.
• 1809 г. — Илинойс е формиран като отделна територия на САЩ.
• 1815 г. — В Швейцария започва промишлено производство на кашкавал.
• 1830 г. — Гърция получава независимост след турското робство.
• 1916 г. — При пожар изгаря зданието на канадския парламент в Отава.
• 1919 г. — В Париж се състои първото заседание на Обществото на народите.
• 1921 г. — Харалампи Джамджиев патентова в Прага модел самолет под името Бързолет.
• 1931 г. — В Нова Зеландия е регистрирано най-опустошителното в историята на страната природно бедствие — земетресение с 258 жертви.
• 1947 г. — В Аляска е измерена най-ниската температура на въздуха в цялаСеверна Америка (-63 °С).
• 1954 г. — Елизабет II става първият британски монарх, посетил Австралия.
• 1957 г. — Френският химик от виетнамски произход Нгуен Бу Хои обявява за откриването на причинител на рак в тютюневия дим.
• 1958 г. — Белгия, Нидерландия и Люксембург създават митническия съюз Бенелюкс.
• 1959 г. — В самолетна катастрофа близо до езерото Клиър Лейк загиват музикантите Бъди Холи,Ричи Валънс и Биг Бупър.
• 1966 г. — Съветският непилотиран космически апарат Луна 9 става първият апарат в света, осъществил меко кацане и предал снимки от повърхността на Луната.
• 1967 г. — В Австралия е извършена последната екзекуция на осъден на смърт.
• 1969 г. — Ясер Арафат е избран за лидер на ООП.
• 1981 г. — Гру Харлем Брундтланд става първата жена — министър-председател на Норвегия.
• 1989 г. — В Парагвай, след 35-годишна диктатура, е свален генерал Алфредо Стреснер.
• 1994 г. — САЩ прекратяват икономическото ембарго над Демократична република Виетнам, наложено през 1964 г.
• 1998 г. — Американски военен самолет прелита ниско и прерязва кабела на лифт в курорта Кавалезе (Италия), една от кабините и пада и загиват 20 души.
Родени
• 1795 г. — Антонио Хосе де Сукре, латиноамерикански революционер († 1830 г.)
• 1809 г. — Феликс Менделсон Бартолди, германски композитор († 1847 г.)
• 1821 г. — Елизабет Блекуел, британско-американска лекарка († 1910 г.)
• 1830 г. — Роберт Гаскойн-Сесил, британски политик (* 1903 г.)
• 1845 г. — Григор Начович, български политик († 1920 г.)
• 1857 г. — Вилхелм Йохансен, датски биолог († 1927 г.)
• 1859 г. — Хуго Юнкерс, германски авиоконструктор († 1935 г.)
• 1874 г. — Никола Стоянов, български икономист († 1967 г.)
• 1881 г. — Петър Тодоров, български политик († 1955 г.)
• 1882 г. — Добри Немиров, български писател († 1945 г.)
• 1883 г. — Стоян Дринов, български детски поет и преводач († 1922 г.)
• 1887 г. — Георг Тракл, австрийски поет († 1914 г.)
• 1889 г. — Карл Теодор Драйер, датски кинорежисьор († 1968 г.)
• 1893 г. — Гастон Жюлиа, френски математик († 1978 г.)
• 1898 г. — Алвар Аалто, финландски архитект († 1976 г.)
• 1909 г. — Андре Каят, френски сценарист и режисьор († 1989 г.)
• 1916 г. — Емил Карастойчев, български шахматист († 1997 г.)
• 1920 г. — Джордж Милър, американски психолог
• 1922 г. — Светослав Лучников, български политик († 2002 г.)
• 1926 г. — Ханс Йохен Фогел, германски политик
• 1930 г. — Петко Иванов, български аграрен учен, професор
• 1930 г. — Христо Черняев, български поет
• 1934 г. — Петър Чернев, български актьор († 1993 г.)
• 1941 г. — Едуард Володарски, руски писател († 2012 г.)
• 1941 г. — Михаел Шаранг, австрийски поет
• 1946 г. — Живко Янкуловски, политик от Република Македония
• 1947 г. — Ангел Ценов, български футболист († 2006 г.)
• 1947 г. — Георги Каменски, български футболист
• 1947 г. — Пол Остър, американски писател
• 1947 г. — Христо Бонев, български футболист и треньор
• 1948 г. — Карлош Фелипе Шименеш Бело, източнотиморски духовник
• 1948 г. — Карлуш Фелипе Хименес Белу, източнотиморски духовник, Нобелов лауреат през 1996 г.
• 1948 г. — Хенинг Манкел, шведски писател
• 1951 г. — Таня Шелхорн, българска писателка
• 1954 г. — Савас Цитуридис, гръцки политик
• 1955 г. — Бруно Пецей, австрийски футболист († 1994 г.)
• 1965 г. — Валентин Захариев , български треньор
• 1972 г. — Маурисио Почетино , испански треньор
• 1973 г. — Чавдар Атанасов, български футболист
• 1976 г. — Стоян Колев, български футболен вратар
• 1983 г. — Габриел Саргисян, арменски шахматист
• 1983 г. — Хилари Скот, американска порнографска актриса
• 1984 г. — Данаил Милушев, български волейболист
• 1985 г. — Александър Алиев, украински футболист
• 1990 г. — Шон Кингстън, ямайско-американски изпълнител
Починали
• 1014 г. — Свен I, крал на Дания (* ок. 960)
• 1116 г. — Калман, крал на Унгария (* 1070 г.)
• 1252 г. — Светослав III, велик княз на Владимирско-Суздалското княжество (*1196 г.)
• 1451 г. — Мурад II, султан на Османската империя (* 1404 г.)
• 1735 г. — Кристиан III фон Цвайбрюкен, Пфалцграф на Цвайбрюкен-Биркенфелд (* 1674 г.)
• 1862 г. — Жан-Батист Био, френски физик (* 1774 г.)
• 1924 г. — Удроу Уилсън, 28-и президент на САЩ, Нобелов лауреат (* 1856 г.)
• 1925 г. — Оливър Хевисайд, английски електроинженер, математик и физик (*1925 г.)
• 1956 г. — Емил Борел, френски математик (* 1871 г.)
• 1959 г. — Ричи Валънс, американски рок музикант (* 1941 г.)
• 1959 г. — Бъди Холи, американски музикант (* 1936 г.)
• 1964 г. — Албърт Ричардсън, британски архитект (* 1880 г.)
• 1975 г. — Ум Кулсум, египетска певица и актриса (* ок. 1898 г.)
• 1978 г. — Ласло Наги, унгарски поет (* 1925 г.)
• 1985 г. — Франк Опънхаймър, американски физик от еврейски произход (* 1912 г.)
• 1989 г. — Джон Касавитис, американски актьор и режисьор (* 1929 г.)
• 1997 г. — Бохумил Храбал, чешки писател (* 1914 г.)
• 1999 г. — Люк Борели, френски футболист (* 1965 г.)
• 2011 г. — Мария Шнайдер, френска актриса (* 1952 г.)
Празници
obekti.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
