30 август 1987 г.: Стефка Костадинова записва световния си рекорд

30.08.2018 / 00:46 1

Днешната дата е паметна в историята на българския спорт. Преди 30 години великата ни лекоатлетка Стефка Костадинова постави световен рекорд в скока на височина — 209 см. Този рекорд още не е подобрен.

Стефка Костадинова е родена на 25 март 1965 г. в Пловдив. Кариерата си започва с гимнастика и плуване. Учи в Средно спортно училище „Васил Левски“ в град Пловдив. В 7-ми клас вече е „майстор на спорта“, а в 10-и клас скача 190 см. Първият си скок над 2 метра прави на 25 август 1984 г. в София. След спортното училище, завършва спортен педагогически профил в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

На 30 август 1987 г. на Световното първенство по лека атлетика в Рим, Италия, Стефка Костадинова поставя ненадминатите и до днес 209 см. Без да трепне от колосалния шум по трибуните заради рекорда на Бен Джонсън на 100 м, отбелязан преди минути, Костадинова подобри с 1 см собствения си световен рекорд. И до днес това постижение остава мираж за останалите атлетки. Музеят на олимпизма в Лозана пък отбелязва рекорда, като и до днес на входа има летва с постижението на Костадинова и това на Хавиер Сотомайор при мъжете от 245 см.

Костадинова има седем златни медала от световни първенства и е европейски шампион в зала и на открито. През 1996 г. става олимпийски шампион в Атланта, САЩ. През 1998 г. печели сребърен медал от игрите в Сеул.

През 1989 г. се омъжва за своя треньор Николай Петров, но по-късно се разделя с него. През 1995 г. става майка на син на име Николай. На 9 юни 2007 г. в курорта „Елените“ се омъжва за дългогодишния си приятел Николай Попвасилев.

През 1999 г. Стефка Костадинова става вицепрезидент на Българската федерация по лека атлетика. През 2002 г. е избрана за заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта. На 11 ноември 2005 г. е избрана за председател на Българския олимпийски комитет, а четири години по-късно е преизбрана за втори мандат. На 9 май 2013 г. Стефка Костадинова е избрана за трети път като председател на Българския олимпийски комитет.

Събития от датата

1040 г. — България под Византийско робство: Избухва въстанието на Петър Делян.
1721 г. — С подписването на Нищадския мирен договор межу Русия и Швеция завършва Северната война.
1787 г. — Кралят на Франция Луи XVI разпуска парламента.
1881 г. — В София са раздадени първите бойни знамена на части на Българската армия.
1907 г. — В София е открит Паметникът на Цар Освободител.
1914 г. — Първата световна война: Германски военни самолети започват бомбардировки на Париж.
1924 г. — В София е осветен православния Храм-паметник Свети Александър Невски.
1933 г. — Създадена е френската авиокомпания Ер Франс.
1945 г. — Британските сили освобождават Хонконг от японска окупация.
1952 г. — Осъществен е първият полет на британски бомбардировач Авро Вулкан, използван от Кралските военно-въздушни сили в периода от 1953 до 1984 година.
1956 г. — България установява дипломатически отношения с Тунис.
1963 г. — Влиза в употреба гореща линия между президентите на СССР и САЩ.
1973 г. — В Кения е забранен ловът на слонове.
1974 г. — Експресът Белград-Дортмунд дерайлира в Загреб, при което загиват 153 пътника.
1984 г. — При бомбен атентат на жп гара в Пловдив загива една жена, а 42-ма души са ранени.
1987 г. — Стефка Костадинова поставя световен рекорд в скока на височина — 209 см.
1991 г. — Азербайджан обявява независимостта си от СССР.
1992 г. — Състои се историческата пресконференция на президента Жельо Желев, известна като Боянски ливади, на която той критикува правителството на България с министър-председател Филип Димитров.
1995 г. — НАТО стартира Операция "Преднамерена сила" срещу армията на Република Сръбска, която заплашва да атакува обозначените от ООН "безопасни зони" в Босна и Херцеговина.
1999 г. — В Източен Тимор се провежда референдум, в който огромното мнозинство подкрепя обявяването на независимост от Индонезия (което е е постигнато едва на 20 май 2002 г.).

Родени

1401 г. — Георгий Сфранцес, византийски историк и Велик логотет († след 1478 г.)
1705 г. — Дейвид Хартли, британски мислител († 1757 г.)
1748 г. — Жак-Луи Давид, френски художник († 1825 г.)
1794 г. — Стивън У. Киърни, американски военачалник († 1848 г.)
1797 г. — Мери Шели, английска писателка († 1851 г.)
1842 г. — Александра Александровна, руска княгиня († 1849 г.)
1844 г. — Фридрих Рацел, германски географ († 1904 г.)
1852 г. — Якоб Вант Хоф, холандски химик, Нобелов лауреат през 1901 г.) († 1911 г.)
1860 г. — Исак Левитан, руски художник († 1900 г.)
1861 г. — Чарлс Хемлин, американски юрист († 1938 г.)
1870 г. — Александра Георгиевна, велика руска княгиня († 1891 г.)
1871 г. — Ърнест Ръдърфорд, британски физик, Нобелов лауреат през 1908 г. († 1937 г.)
1884 г. — Теодор Сведберг, шведски физикохимик, Нобелов лауреат през 1926 г. († 1971 г.)
1892 г. — Любомир Весов, български поет († 1922 г.)
1898 г. — Цола Драгойчева, български политик († 1993 г.)
1898 г. — Шърли Бут, американска актриса († 1992 г.)
1899 г. — Георги Бакърджиев, български художник († 1972 г.)
1899 г. — Цоню Дамянов, български юрист († ? г.)
1905 г. — Александър Запорожец, руски психолог († 1981 г.)
1908 г. — Фред Макмъри, американски актьор († 1991 г.)
1912 г. — Едуард Пърсел, американски физик, Нобелов лауреат през 1952 г. († 1997 г.)
1913 г. — Ричард Стоун, британски икономист, Нобелов лауреат през 1984 г. († 1991 г.)
1927 г. — Найден Вълчев, български писател
1929 г. — Цветан Бончев, български физик († 1995 г.)
1930 г. — Стоян Цветков, български професор († 2007 г.)
1930 г. — Уорън Бъфет, американски инвеститор
1931 г. — Джак Суиджърт, американски астронавт († 1982 г.)
1932 г. — Данко Димитров, български писател
1934 г. — Анатолий Солоницин, руски актьор († 1982 г.)
1954 г. — Александър Лукашенко, първи президент на Беларус
1958 г. — Анна Политковская, руска журналистка († 2006 г.)
1959 г. — Димитър Цонев, български журналист
1960 г. — Хасан Насрала, шиитски духовен водач
1963 г. — Марк Стронг, британски актьор
1972 г. — Камерън Диас, американска актриса
1972 г. — Павел Недвед, чешки футболист
1973 г. — Кимбърли Джоузеф, австралийска актриса
1977 г. — Норкис Батиста, венецуелска актриса
1977 г. — Огнян Огнянов, български футболист
1978 г. — Светослав Тодоров, български футболист
1979 г. — Хуан Игнасио Чела, аржентински тенисист
1980 г. — Боян Ковачев, български актьор
1980 г. — Дарин Ангелов, български актьор
1980 г. — Деян Ангелов, български актьор
1980 г. — Ейнджъл Коулби, английска актриса
1982 г. — Анди Родик, американски тенисист

Починали

526 г. — Теодорих Велики, крал на остготите (* 451 г.)
1181 г. — Александър III, римски папа (* ок. 1100 г.)
1483 г. — Луи XI, крал на Франция (* 1423 г.)
1723 г. — Антони ван Льовенхук, холандски учен (* 1632 г.)
1751 г. — Кристофер Полхем, шведски учен (* 1661 г.)
1831 г. — Луиза Сакс-Гота-Алтенбургска, херцогиня на Сакс-Кобург и Гота (* 1800 г.)
1856 г. — Джон Рос, британски мореплавател (* 1777 г.)
1869 г. — Пьотр Ершов, руски писател (* 1815 г.)
1875 г. — Фьодор Бруни, руски художник (* 1799 г.)
1916 г. — Константин Жостов, български генерал (* 1867 г.)
1925 г. — Кирил Глигоров, български революционер (* 1903 г.)
1928 г. — Франц фон Щук, германски художник (* 1863 г.)
1928 г. — Вилхелм Вин, германски физик, Нобелов лауреат (* 1864 г.)
1929 г. — Иво Войнович, хърватски драматург (* 1857 г.)
1930 г. — Хенри Туреман Алън, американски изследовател (* 1859 г.)
1935 г. — Анри Барбюс, френски писател (* 1873 г.)
1938 г. — Макс Фактор, американски предприемач (* 1877 г.)
1940 г. — Джоузеф Джон Томсън, английски физик, Нобелов лауреат (* 1856 г.)
1960 г. — Петър Райчев, български оперен певец (* 1887 г.)
1966 г. — Лили Рубичек-Пелер, австро-американски педагог (* 1898 г.)
1976 г. — Иван Болдин, съветски военачалник (* 1892 г.)
1976 г. — Пьотър Кошевой, съветски маршал (* 1904 г.)
1982 г. — Емил Манов, български писател (* 1919 г.)
1984 г. — Савако Арийоши, японска писателка (* 1931 г.)
1994 г. — Линдзи Андерсън, английски режисьор (* 1923 г.)
1995 г. — Лев Полугаевски, руски шахматист (* 1934 г.)
2003 г. — Чарлз Бронсън, американски актьор (* 1921 г.)
2004 г. — Фред Уипъл, американски астроном (* 1906 г.)
2006 г. — Нагиб Махфуз, египетски писател, Нобелов лауреат през 1988 г. (* 1911 г.)
2013 г. — Шеймъс Хийни, ирландски поет, носител на Нобелова награда (* 1939 г.)

Празници

Международен ден на безследно изчезналите от насилия
Афганистан — Ден на детето
България — Имен ден Александър, в чест на Александър Кoнстантинополски (на 23 ноември в Русия честват Александър Невски)
Източен Тимор — Ден на народното допитване (по повод на референдума в полза на независимостта от Индонезия, 1999 г.)
Казахстан — Ден на конституцията
Перу — Ден на Света Роза от Лима
Татарстан — Ден на суверенитета (от СССР, обявена независимост през 1990 г., непризната спрямо Руска федерация на референдум през 1992 г., има статут на автономия, национален празник)
Турция — Ден на победата (по повод победата на турската армия в Гръцко-турската война, 1919-1922 г.)

Източник: Уикипедия

За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!

Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!