30 август в историята

1040 г. — България под Византийско робство: Избухва въстанието на Петър Делян.

1721 г. — С подписването на Нищадския мирен договор межу Русия и Швеция завършва Северната война.

1787 г. — Кралят на Франция Луи XVI разпуска парламента.

1881 г. — В София са раздадени първите бойни знамена на части на Българската армия.

1907 г. — В София е открит Паметникът на Цар Освободител.

1914 г. — Първата световна война: Германски военни самолети започват бомбардировки на Париж.

1924 г. — В София е осветен православния Храм-паметник Свети Александър Невски.

1933 г. — Създадена е френската авиокомпания Ер Франс.

1945 г. — Британските сили освобождават Хонконг от японска окупация.

1952 г. — Осъществен е първият полет на британски бомбардировач Авро Вулкан, използван от Кралските военно-въздушни сили в периода от 1953 до 1984 година.

1956 г. — България установява дипломатически отношения с Тунис.

1963 г. — Влиза в употреба гореща линия между президентите на СССР и САЩ.

1973 г. — В Кения е забранен ловът на слонове.

1974 г. — Експресът Белград-Дортмунд дерайлира в Загреб, при което загиват 153 пътника.

1984 г. — При бомбен атентат на жп гара в Пловдив загива една жена, а 42-ма души са ранени.

1987 г. — Стефка Костадинова поставя световен рекорд в скока на височина — 209 см.

1991 г. — Азербайджан обявява независимостта си от СССР.

1992 г. — Състои се историческата пресконференция на президента Жельо Желев, известна като Боянски ливади, на която той критикува правителството на България с министър-председател Филип Димитров.

1995 г. — НАТО стартира Операция "Преднамерена сила" срещу армията на Република Сръбска, която заплашва да атакува обозначените от ООН "безопасни зони" в Босна и Херцеговина.

1999 г. — В Източен Тимор се провежда референдум, в който огромното мнозинство подкрепя обявяването на независимост от Индонезия (което е е постигнато едва на 20 май 2002 г.).

Родени

1401 г. — Георгий Сфранцес, византийски историк и Велик логотет († след 1478 г.)

1705 г. — Дейвид Хартли, британски мислител († 1757 г.)

1748 г. — Жак-Луи Давид, френски художник († 1825 г.)

1794 г. — Стивън У. Киърни, американски военачалник († 1848 г.)

1797 г. — Мери Шели, английска писателка († 1851 г.)

1842 г. — Александра Александровна, руска княгиня († 1849 г.)

1844 г. — Фридрих Рацел, германски географ († 1904 г.)

1852 г. — Якоб Вант Хоф, холандски химик, Нобелов лауреат през 1901 г.) († 1911 г.)

1860 г. — Исак Левитан, руски художник († 1900 г.)

1861 г. — Чарлс Хемлин, американски юрист († 1938 г.)

1870 г. — Александра Георгиевна, велика руска княгиня († 1891 г.)

1871 г. — Ърнест Ръдърфорд, британски физик, Нобелов лауреат през 1908 г. († 1937 г.)

1884 г. — Теодор Сведберг, шведски физикохимик, Нобелов лауреат през 1926 г. († 1971 г.)

1892 г. — Любомир Весов, български поет († 1922 г.)

1898 г. — Цола Драгойчева, български политик († 1993 г.)

1898 г. — Шърли Бут, американска актриса († 1992 г.)

1899 г. — Георги Бакърджиев, български художник († 1972 г.)

1899 г. — Цоню Дамянов, български юрист († ? г.)

1905 г. — Александър Запорожец, руски психолог († 1981 г.)

1908 г. — Фред Макмъри, американски актьор († 1991 г.)

1912 г. — Едуард Пърсел, американски физик, Нобелов лауреат през 1952 г. († 1997 г.)

1913 г. — Ричард Стоун, британски икономист, Нобелов лауреат през 1984 г. († 1991 г.)

1927 г. — Найден Вълчев, български писател

1929 г. — Цветан Бончев, български физик († 1995 г.)

1930 г. — Стоян Цветков, български професор († 2007 г.)

1930 г. — Уорън Бъфет, американски инвеститор

1931 г. — Джак Суиджърт, американски астронавт († 1982 г.)

1932 г. — Данко Димитров, български писател

1934 г. — Анатолий Солоницин, руски актьор († 1982 г.)

1954 г. — Александър Лукашенко, първи президент на Беларус

1958 г. — Анна Политковская, руска журналистка († 2006 г.)

1959 г. — Димитър Цонев, български журналист

1960 г. — Хасан Насрала, шиитски духовен водач

1963 г. — Марк Стронг, британски актьор

1972 г. — Камерън Диас, американска актриса

1972 г. — Павел Недвед, чешки футболист

1973 г. — Кимбърли Джоузеф, австралийска актриса

1977 г. — Норкис Батиста, венецуелска актриса

1977 г. — Огнян Огнянов, български футболист

1978 г. — Светослав Тодоров, български футболист

1979 г. — Хуан Игнасио Чела, аржентински тенисист

1980 г. — Боян Ковачев, български актьор

1980 г. — Дарин Ангелов, български актьор

1980 г. — Деян Ангелов, български актьор

1980 г. — Ейнджъл Коулби, английска актриса

1982 г. — Анди Родик, американски тенисист