30 март 1912 г. – Умира бащата на Винету
Карл Май е германски писател и поет, известен като автор на десетки романи за индианци. Неговите най-известни герои са Винету и Поразяващата ръка (Олд Шетърхенд).
В България творчеството на големия писател става известно благодарение на отличния преводач и почитател на творчеството му Веселин Радков.
Роден в семейство на беден тъкач, Карл Май е 5-то дете. От общо 14 братя и сестри 9 умират рано. Самият той поради недохранване губи зрението си и лекарите успяват да го възстановят, когато малкият Карл е на 4-годишна възраст.
Учил за учител и преподавал няколко години, той е осъден и лежи в затвора на няколко пъти, общо 7,5 г., за кражби, породени от лошото му финансово състояние. Започва да пише още в затвора, но едва когато се премества да живее и започва работа в Дрезден като редактор, през 1875 г., публикува първия си роман „Олд Файерхенд“. Става действително известен с появата на „Винету“.
Следват над 80 тома с романи, разкази и стихове, между които „Винету“, „Съкровището в сребърното езеро“, „Капитан Кайман“, „Завещанието на инката“, „Кралят на петрола“, „Черният мустанг“, „Край Рио де ла Плата“, „Олд Шетърхенд“, „Горски призрак“, „През пустинята“, „Синът на ловеца на мечки“, „Призракът на Ляно Естакадо“, цикъла романи „Под сянката на падишаха“ (включващ „През дивия Кюрдистан“, „От Багдад до Истанбул“, „В дебрите на Балканите“, „През страната на скипетарите“, „Жълтоликият“), "Князът на бледоликите", "Отчето-нож" и др.
В повечето романи се среща и героят му, станал известен с бойното име Олд Шетърхенд (Поразяващата ръка). Често описва събитията от първо лице единствено число и така мнозина си мислят, че самият Карл Май е Олд Шетърхенд.
В Ориента главният герой в романите на Май е известен като Кара бен Немзи (Карл, син на Германия).
В романите му за Америка добрите герои обикновено са от немски произход, а лошите са янки. Отнася се със симпатии към негрите и с уважение и тъга към представителите на някои индиански племена (главно апачите), като в същото време други са изобразени в крайно отрицателна светлина (кайова, юта и пр.).
Най-популярният му индиански герой - „Винету“, е вожд на апачите, кръвен брат на Олд Шетърхенд.
Карл Май използва книгите си, за да споделя разбирането си за християнството като религия на доброто. Героят му винаги успява да надделее в споровете на религиозна тема, които води, както с мюсюлманите, така и с атеистите в Америка. В 3-ия том на "Винету" самият индиански вожд приема християнството преди смъртта си. Впрочем в издадените в България книги преди 10 ноември 1989 г. религиозната тема е слабо засегната поради идеологически съображения — да не се допусне пропаганда на религията.
Трябва да се отбележи, че в книгите на Карл Май, посветени на американския Див Запад, липсва каквато и да е автентичност при обрисуване на живота, културата и обичаите на американските индианци. Така неговите книги са допринесли за създаване на погрешна представа у много европейски читатели (включително български), за истинската история и култура на коренните жители на Америка.
Източник: Wikipedia
Събития
240 г. пр.н.е. — Описано е първото наблюдение на Халеевата комета.
1794 г. — Жорж Дантон, Камил Демулен и техни последователи са задържани в заговор за преврат и сваляне на правителството.
1814 г. — Армиите от Шестата коалиция по време на Наполеоновите войни навлизат в Париж.
1814 г. — в Амстердам е коронясан първият крал на Нидерландия Вилхелм I .
1842 г. — Доктор Кроуфърд Лонг използва за първи път анестезия при извършване на хирургична операция.
1856 г. — Подписан е Парижкият договор, с който се слага край на Кримската война.
1858 г. — Хаймън Липман патентова молив с прикрепена към него канцеларска гума.
1867 г. — Основана е Австро-Унгария, в резултат на реформата на Австрийската империя.
1905 г. — Президентът на САЩ Теодор Рузвелт е помолен да посредничи за прекратяването на Руско-японската война.
1909 г. — Открит е за експлоатация мостът, свързващ кварталите Манхатън и Куинс в Ню Йорк.
1912 г. — Мароканският султан Абделхафид подписва договор, съгласно който Мароко става протекторат на Франция.
1914 г. — В Англия стачкуват 100 000 йоркширски миньори.
1922 г. — Със заповед на военния министър Константин Томов е учреден почетен знак За спасяване на знаме, носи се отдясно на гърди, отсечени са само 100 знака.
1930 г. — Учредена е прокомунистическата организация Български общ народен студентски съюз (БОНС).
1940 г. — Япония обявява Нанцзин за столица на марионетното китайско правителство.
1944 г. — Втората световна война: Англо-американската авиация бомбардира София, Враца, Лом и Фердинанд (дн. Монтана). В операцията участват 600 самолета.
1945 г. — Втората световна война: Съветската армия, с участие на съюзническите армии от България, Югославия, Румъния и Полша, навлиза в Австрия и завладява Виена, а на север — освобождава Гданск.
1946 г. — Церемонията по връчване на наградите Оскар за първи път се предава по радиото.
1954 г. — В Торонто е открито първото канадско метро.
1968 г. — Ген. Лудвик Свобода става президент на Чехословакия.
1981 г. — При покушение във Вашингтон американският президент Роналд Рейгън е ранен в гърдите от 25-годишния Джон Хинкли.
1983 г. — В Гърция е официално приет закон за 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден.
1983 г. — НС приема Закон за допитване до народа (референдум).
2006 г. — Маркос Понтес става първият бразилски и лузофонски космонавт, излитайки с руския космически кораб Союз.
Родени
1326 г. — Иван II, велик княз на Владимирско-Суздалското княжество († 1359 г.)
1432 г. — Мехмед II Завоевателя, султан на Османската империя († 1481 г.)
1746 г. — Франсиско Гоя, испански художник († 1828 г.)
1811 г. — Роберт Бунзен, немски химик и откривател († 1899 г.)
1844 г. — Пол Верлен, френски поет († 1896 г.)
1853 г. — Винсент ван Гог, холандски художник († 1890 г.)
1868 г. — Коломан Мозер, австрийски художник, декоратор и дизайнер († 1918 г.)
1870 г. — Иван Кепов, български историк († 1938 г.)
1873 г. — Макс Шублие, френски дипломат и историк († 1933 г.)
1879 г. — Ст. Л. Костов, български писател и драматург († 1939 г.)
1880 г. — Шон О'Кейси, ирландски писател († 1964 г.)
1882 г. — Мелани Клайн, австрийско-британска психоаналитичка († 1960 г.)
1892 г. — Боян Урумов, български генерал († ?)
1892 г. — Стефан Банах, полски математик († 1945 г.)
1894 г. — Сергей Илюшин, руски конструктор на самолети († 1977 г.)
1895 г. — Йордан Кръчмаров, български скулптор († 1980 г.)
1899 г. — Георги Бакърджиев, български художник († 1972 г.)
1908 г. — Любен Тонев, български архитект († 2001 г.)
1910 г. — Юзеф Марчинкевич, полски математик († 1940 г.)
1922 г. — Кунка Баева, българска актриса († 2007 г.)
1922 г. — Турхан Бей, турски актьор
1926 г. — Инвар Кампрад, шведски предприемач
1927 г. — Иван Радоев, български писател († 1994 г.)
1933 г. — Борис Карадимчев, български композитор († 2014 г.)
1937 г. — Уорън Бийти, американски актьор и режисьор
1945 г. — Ерик Клептън, британски китарист
1946 г. — Иван Бориславов, български поет
1948 г. — Еди Джордан, ирландски автомобилен състезател
1950 г. — Дейвид Дженсън, британски актьор
1951 г. — Петър Великов, български шахматист
1960 г. — Пламен Липенски, български футболист
1962 г. — Ем Си Хамър, американски рап певец
1962 г. — Йордан Матеев, български писател
1964 г. — Трейси Чапмън, американска певица и текстописец
1964 г. — Франц Опенхаймер, германски социолог († 1943 г.)
1966 г. — Ефстратиос Гривас, гръцки шахматист
1968 г. — Селин Дион, канадска певица
1972 г. — Карел Поборски, чешки футболист
1973 г. — Адам Голдстейн, американски диджей († 2009 г.)
1979 г. — Марио Метушев, български футболист
1986 г. — Серхио Рамос, испански футболист
Починали
1707 г. — Себастиан дьо Вобан, френски военен инженер (* 1633 г.)
1774 г. — Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен, ландграфиня на Хесен-Дармщат (* 1721 г.)
1783 г. — Уилям Хънтър, шотландски анатом (* 1718 г.)
1925 г. — Рудолф Щайнер, австрийски философ и учен (* 1861 г.)
1937 г. — Никола Димков, български общественик (* 1859 г.)
1941 г. — Васил Кутинчев, български генерал (* 1867 г.)
1944 г. — Върбан Генчев, български партизанин и деец на БРП, политкомисар на Горнооряховски партизански отряд (* 1918 г.)
1945 г. — Боян Секулов, български писател (* 1882 г.)
1950 г. — Леон Блум, министър-председател на Франция (* 1872 г.)
1954 г. — Иван Дипчев, български военен деец (* 1885 г.)
1954 г. — Йоахим Лемелсен, немски генерал (* 1888 г.)
1965 г. — Филип Хенч, американски физик, Нобелов лауреат през 1950 г. (* 1896 г.)
1966 г. — Максфийлд Париш, американски художник (* 1966 г.)
1970 г. — Густав Брюнинг, германски канцлер (* 1885 г.)
1978 г. — Димитър Попниколов, български революционер (* 1880 г.)
1986 г. — Джеймс Кагни, американски актьор (* 1899 г.)
1991 г. — Никола Тодев, български актьор (* 1928 г.)
2002 г. — Елизабет Боуз-Лайън, кралицата-майка на Елизабет II (* 1900 г.)
2005 г. — Емил Димитров, български певец (* 1940 г.)
2007 г. — Банко Банков, български актьор (* 1941 г.)
2010 г. — Елена Стефанова, българска актриса (* 1916 г.)
Празници
Барселона (Испания) — Ден на цветята
България — Празник на ПУ “Паисий Хилендарски” (от 1973)
Палестина — Ден на Земята:, арабски: يوم الأرض, Йом ал-Ард; иврид: יום האדמה, Йом Ха'адама), в памет на манифестацията от 1976 срещу окупацията и конфискацията на земи
САЩ — Национален ден на лекарите (Червеният карамфил е символ на този празник, 1990 г.)
Тринидад и Тобаго — Ден на баптистите
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
