30 септември 1846 г. – Ходенето на зъболекар става малко по-поносимо
Зъболекарят Уилям Мортън използва етер като обезболяващо средство върху свой пациент в Бостън. Това не е първата подобна употреба. Тя обаче предизвиква поредица от събития, които довеждат до широко разпространената употреба на етера като хирургическо обезболяващо.
Още на 30 март 1842 г. д-р Крауфорд Лонг от Джеферсън, Джорджия отстранява тумор на врата на човек, упоен с етер. Той обаче не бърза да публикува или патентова постижението си.
Мортън е роден в 1819 г. в Чарлтън, Масачузетс. Като младеж следва в Балтиморския колеж за зъбна хирургия. От 1842 г. практикува като зъболекар. Известно време (1842 — 1843) е съдружник на Хорас Уелс, малко по-възрастен от него зъболекар, който се интересува от обезболяващи средства. Но, както изглежда, съдружието между двамата не се оказало печелившо и приключва в края на 1843 г.
Година по-късно Уелс започва да прави опит с азотист окис (райски газ) като упойващо средство. И го използва ефикасно в зъболекарската си практика в Хартфърд, Кънектикът. Но за зла врага публичната демонстрация, която се залавя да направи в Бостън, излиза безуспешна.
Като зъболекар Мортън се специализира в поставянето на изкуствени зъби. За да стане както трябва, необходимо е първо да се извадят корените на старите зъби. По времето, когато още няма упойващи средства, това е крайно болезнено и е очевидна необходимостта, от някаква анестезия. Мортън правилно преценява, че райският газ няма да е достатъчно ефикасен за неговите цели и търси някакво по-силно средство.
Чарлз Т. Джаксън, ерудиран доктор и учен, когото Мортън познава, му предлага да използва етер. Упойващите му свойства са открити преди повече от триста години от прочутия швейцарски медик и алхимик Парацелз; едно-две съобщения в същия смисъл са публикувани и в началото на XIX век. Но нито Джаксън, нито някой от писалите на тази тема го е използвал при хирургична операция.
Етерът звучи многообещаващо за Мортън и той прави опити първо върху животни (в това число върху любимото си куче), а после и върху себе си. Най-сетне на 30 септември 1846 г. се представя идеална възможност да бъде изпробван и върху пациент. Някакъв човек на име Ебън Фрост влиза в Мортъновия кабинет с непоносим зъбобол и е готов да опита всичко, което би облекчило болката му при неизбежното вадене. Мортън използва етер и изважда зъба. Когато идва на себе си, Фрост заявява, че не е изпитал никаква болка. По-добър резултат едва ли би могъл да се очаква и Мортън вече предчувства успеха, славата и големите пари.
Въпреки че на операцията е имало очевидец, а на другия ден за нея е съобщено и във вестниците, тя не привлича широко внимание. Явно е необходима по-красноречива демонстрация. Ето защо Мортън помолва д-р Джон Уорън, старши хирург в Масачузетската главна болница в Бостън, да му позволи да покаже нагледно пред група медици своя метод за обезболяване. Д-р Уорън се съгласява и в болницата е насрочена демонстрация. Там на 16 октомври 1846 г. пред значителна аудитория от лекари и студенти по медицина Мортън обезболява с етер подлежащия на операция пациент Гилбърт Абът; след това д-р Уорън изважда тумор от врата му. Упойката се оказва напълно ефикасна и демонстрацията се радва на огромен успех. За нея мигновено съобщават много вестници и тя е пряката причина за широката употреба на упойки в течение на следващите няколко години.
Няколко дни след като Абът е опериран, Мортън и Джаксън подават молба за патент. Получават го още на следващия месец, но това не пречи да избухнат противоречия. Мортън настоява, че той има най-голяма заслуга за въвеждането на анестезията, но това се оспорва от неколцина медици и най-вече от Джаксън. На всичко отгоре надеждите на Мортън, че неговото нововъведение ще го направи богат, не се сбъдват. Повечето лекари и болници, които използват етера, не си правят труда да отделят за автора проценти от приходите. Цената на съдебните дела около въпроса чия е заслугата скоро превишава средствата, които Мортън е получил за откритието си. Отчаян и обеднял, той умира в Ню Йорк в 1868 г., ненавършил четирийсет и девет години.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1399 г. — Хенри IV е обявен за крал на Англия.
1452 г. — В Майнц излиза първата печатана книга - Библията на Гутенберг.
1520 г. — Султан Сюлейман I известен още като Сюлейман Великолепни или Сюлейман Законодател наследява Селим I на трона.
1791 г. — Във Виена се състои премиерата на Вълшебната флейта - последната опера, композирана от Моцарт.
1858 г. — Софийското земетресение нанася значителни щети в София.
1879 г. — Провеждат се първите парламентарни избори в България.
1884 г. — Подписана е митническа спогодба между Княжество България и Източна Румелия.
1888 г. — Джак Изкормвача убива третата и четвъртата си жертви.
1895 г. — Мадагаскар става протекторат на Франция.
1898 г. — Приет е устав, с който град Ню Йорк става разширен метрополис, състоящ се от пет административни единици.
1923 г. — Потушено е Септемврийското въстание.
1929 г. — Британската секция на BBC за първи път излъчва телевизионно предаване.
1929 г. — Близо до Франкфурт на Майн в Германия е осъществен първият полет на самолет с реактивен двигател "Опел-Хатри Рак-1".
1935 г. — Официално е открит ВЕЦ Хувър Дам, разположен на границата между американските щати Аризона и Невада.
1944 г. — 62 правителство на България единодушно приема Наредба-закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея; на 3 октомври регентите я одобряват и на 6 октомври 1944 тя е обнародвана.
1944 г. — Създадена е Агенция Франс Прес.
1960 г. — Народна република България признава независимостта на Нигерия.
1965 г. — Гражданските протести в Индонезия прерастват в неуспешен опит за държавен преврат от Индонезийската комунистическа партия; повече от милион хора загиват.
1966 г. — Британската колония Бечуаналенд получава независимост под името Република Ботсвана.
1967 г. — За първи път в космоса е извършено автоматично скачване на космически апарати — съветските Космос-186 и Космос-188.
1967 г. — Започва излъчването на BBC Radio 1 в Обединеното кралство; другите национални радиостанции също получават номер в името си.
1975 г. — Американският хеликоптер AH-64 Apache, който днес е основен боен хеликоптер в много страни, прави първият си полет.
1980 г. — Xerox, Intel и Digital Equipment Corporation публикуват първите спецификации на Етернет.
1982 г. — В Израел е въведена новата национална валута — шекел.
1989 г. — Прекратена е конфедерацията Сенегамбия между Сенегал и Гамбия, създадена през 1982 г.
1993 г. — Земетресение с магнитуд 6,3 по скалата на Рихтер разтърсва Латур и Османабад в Югозападна Индия - загиват близо 22 000 души, а 36 села са разрушени.
1997 г. — Католическата църква във Франция публично се извинява пред евреите за това, че не е протестирала срещу нацистките престъпления по време на Втората световна война.
1998 г. — В София започва Православен събор с участие на главите на седем патриарси, с който се прекратява разкола в Българската православна църква.
2000 г. — В периода 30 септември – 1 октомври в София се провежда четвъртото заседание на Международния обществен съд за престъпленията на НАТО в Югославия.
2004 г. — За първи път са направени снимки на жив гигантски калмар в неговата естествена среда на 600 мили край Токио.
2009 г. — В датски вестник са публикувани скандални карикатури на пророка Мохамед.
Родени
1207 г. — Джалал ал-Дин Мохамед Руми, ирански поет († 1273 г.)
1732 г. — Жак Некер, френски политик († 1804 г.)
1811 г. — Августа Сакс-Ваймарска, кралица на Прусия († 1890 г.)
1837 г. — Алексей Жеребков, руски офицер († 1922 г.)
1865 г. — Лусиен Леви-Дурмер, френски художник († 1953 г.)
1867 г. — Константин Жостов, български военен деец († 1916 г.)
1870 г. — Жан Батист Перен, френски физик, Нобелов лауреат през 1926 г. († 1942 г.)
1882 г. — Ханс Гайгер, германски атомен физик († 1945 г.)
1895 г. — Александър Василевски, съветски държавник († 1977 г.)
1904 г. — Енчо Тагаров, български актьор († 1967 г.)
1905 г. — Невил Франсис Мот, британски физик Нобелов лауреат през 1977 г.(† 1996 г.)
1924 г. — Труман Капоти, американски писател († 1984 г.)
1928 г. — Ели Визел, румънски писател, Нобелов лауреат
1931 г. — Милко Бобоцов, български шахматист († 2000 г.)
1932 г. — Златозара Гочева, български археолог и историк
1935 г. — Никола Инджов, български писател
1942 г. — Николай Конакчиев, български журналист
1943 г. — Георги Дюлгеров, български режисьор
1943 г. — Григор Копров, македонски композитор
1945 г. — Ехуд Олмерт, министър-председател на Израел
1945 г. — Северина Тенева, българска актриса († 1983 г.)
1950 г. — Лаура Ескивел, мексиканска писателка
1954 г. — Владимир Андреев, български актьор
1961 г. — Красимир Гергов, български бизнесмен
1962 г. — Франк Рейкард, нидерландски футболист и треньор по футбол
1964 г. — Антони Делон, френски актьор
1964 г. — Моника Белучи, италианска актриса
1975 г. — Марион Котияр, френска актриса
1975 г. — Явор Караиванов, български актьор
1975 г. — Радан Кънев, български юрист и политик, председател на ДСБ
1980 г. — Мартина Хингис, швейцарска тенисистка
1981 г. — Райна, българска певица
1982 г. — Кийран Кълкин, американски актьор
1986 г. — Ники Станчев, български актьор
Починали
1246 г. — Ярослав II (Владимирско-Суздалско княжество) (* 1191 г.)
1875 г. — Емануил Васкидович, български просветен деец (* 1795 г.)
1891 г. — Жорж Буланже, френски генерал (* 1837 г.)
1913 г. — Рудолф Дизел, немски изобретател (* 1858 г.)
1923 г. — Андрей Иванов, български свещеник и революционер (* 1879 г.)
1945 г. — Добри Немиров, български писател (* 1882 г.)
1955 г. — Джеймс Дийн, американски актьор (* 1931 г.)
1960 г. — Стефан Баламезов, български правист (* 1883 г.)
1968 г. — Александър Божинов, български художник (* 1878 г.)
1969 г. — Никола Атанасов, български композитор (* 1886 г.)
1973 г. — Михаил Венедиков, български геодезист (* 1905 г.)
1983 г. — Григор Угаров, български писател (* 1911 г.)
1985 г. — Симон Синьоре, френска актриса (* 1921 г.)
1985 г. — Чарлз Рихтер, американски сеизмолог (* 1900 г.)
1985 г. — Роберт Щилмарк, руски писател (* 1909 г.)
1985 г. — Чарлз Франсис Рихтер, американски сеизмолог (* 1900 г.)
1987 г. — Алфред Бестър, американски писател (* 1913 г.)
1990 г. — Патрик Уайт, австралийски писател, Нобелов лауреат (* 1912 г.)
1996 г. — Саздо Иванов, български учен (* 1899 г.)
1999 г. — Дмитрий Лихачов, руски литературен историк (* 1906 г.)
2001 г. — Джон Лили, американски психоаналитик и писател, изследовател на съзнанието (* 1915 г.)
Празници
Международен ден на глухите (за 2012 г.) — Отбелязва се през последния неделен ден на м. септември по повод създаването през 1951 г. на Световната федерация на глухите
Международен ден на преводача - Отбелязва се от 1991 г. по решение на Съвета на Международната федерация на преводачите (ФИТ).
Ботсвана — Ден на независимостта (от Великобритания, 1966 г., национален празник)
Сао Томе и Принсипи — Ден на аграрната реформа
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
0
0
