31 март 1966 г. - Изстрелян е съветският Луна 10: Първият апарат, влязъл в орбита около Луната
Луна 10 е космически апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната. Апаратът е ускорен към Луната след извеждане в околоземна орбита на 31 март 1966 г. Осъществено е влизане в окололунна орбита на 4 април, което представлява първата успешна орбита на небесно тяло.
Оборудването включва гама-спектрометър за енергии от 0,3 до 3 MeV, триосен магнетометър, пизоелектричен микрометеоритен детектор, инструменти за изследване на слънчевата плазма и инфрачервен и радиационен детектор. Изследвано е гравитационното поле на Луната. Апаратът изпраща като аудиосигнал Интернационала по случай 23-тият конгрес на КПСС. Апаратът се захранва от батерии, като функционира в продължение на 460 лунни обиколки и 219 радиосесии, преди контактът да бъде изгубен на 30 май 1966 г.
По време на пътуването към Луната на 1 април е осъществена корекция на курса. В 18:44 ст. вр. на 4 април апаратът влиза в орбита около Луната, като става първият изкуствен спътник на друго небесно тяло. От основната конструкция, намираща се на 350 x 1000 км с инклинация 71,9° орбита, се отделя 245 килограмов инструментален отсек. На борда се намира комплект от осцилатори, настроени за възпроизвеждане на мелодията на Интернационала. По време на репетиция на 3 април е установено че липсва един тон от мелодията, и е взето тайно решение по време на конгреса да бъде просвирен запис.
Проведени са проучвания от лунна орбита, включващи изследване на лунното магнитно поле ирадиационни пояси, както и състава на лунните скали и микрометеоритната активност и радиацията в окололунното пространство. Важно откритие е наличието на области с висока плътност под басейните на лунните морета. Контактът с апарата е изгубен на 30 май 1966 г.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 307 г. — След като се развежда с Минервина, император Константин Велики се жени за Фауста, дъщерята на някогашния римски император Максимиан.
• 1078 г. — С бунт на армията е свален императора на Византия Михаил VII и е изпратен за епископ.
• 1282 г. — Избухва Сицилианската вечерня.
• 1492 г. — Издаден е Алхамбрайския декрет на Фердинанд и Изабела за изгонване на евреите от Испания.
• 1661 г. — Херцогинята на Орлеан Хенриета-Анна Стюарт сключва брак с орлеанския херцог Филип I.
• 1790 г. — Максимилиан Робеспиер е избран за президент на Якобинския клуб.
• 1848 г. — Във Франкфурт на Майн започва Общогерманско събрание, което продължава една година и създава Германска империя.
• 1878 г. — На базата на Опълчението е създадена Българска земска войска, която по-късно става Българска армия.
• 1885 г. — Великобритания обявява за свой протекторат територията на днешната Ботсвана.
• 1889 г. — Айфеловата кула е официално открита и осветена.
• 1894 г. — Основан е норвежкият футболен клуб Од Гренлан.
• 1903 г. — Съставено е двадесет и петото правителство на България, начело със Стоян Данев.
• 1916 г. — В 24 часа България преминава от Юлиански към Грегориански календар и вместо 1 април настъпва 14 април.
• 1917 г. — САЩ купуват от Дания група острови в Карибско море за $25 млн, които по-късно преименуват на Американски Вирджински острови.
• 1919 г. — Основан е италианският футболен клуб от град Нови Лигуре Новезе.
• 1923 г. — Третият Държавен съд произнася присъди на министрите от кабинета на Васил Радославов за участието на България в Първата световна война, шестима са осъдени на доживотен затвор, а останалите — от 10 до 15 години затвор.
• 1931 г. — Разрушително земетресение в Манагуа (Никарагуа) отнема живота на над 2000 души.
• 1940 г. — Образувана е Карело-Финската съветска социалистическа република.
• 1942 г. — Започва Третата офанзива срещу Титовите партизани.
• 1943 г. — Мюзикълът Оклахома се появява на Бродуей и става тотален хит с 2 212 изпълнения.
• 1944 г. — Втора световна война: Създадена е Група армии „Южна Украйна“.
• 1946 г. — Съставено е второ правителство на Кимон Георгиев.
• 1949 г. — Основана е италианската компания Абарт.
• 1949 г. — Остров Нюфаундленд се присъединява към Канада.
• 1953 г. — Делото срещу лекарите е закрито.
• 1964 г. — Генерал Кастело Бранко установява диктатура в Бразилия.
• 1967 г. — Джими Хендрикс изгаря за първи път своята китара в лондонската зала „Астория“. По-късно е заведен в болница заради изгаряния по ръцете.
• 1972 г. — Състои се премиерата на българския игрален филм "Стихове".
• 1972 г. — Състои се премиерата на българския игрален филм "Сърце човешко".
• 1979 г. — Последният британски войник напуска Малта — денят е обявен за Ден на свободата.
• 1991 г. — В Албания се провеждат първите многопартийни избори.
• 1992 г. — Република Башкирия, Република Тува и Калмикската автономна съветска социалистическа република стават членове на Руската федерация.
• 1993 г. — Брендън Лий, синът на Брус Лий, загива по време на снимките за Гарванът.
• 1994 г. — Световната банка отпуска заем на България за преструктуриране на икономиката в размер на 100 млн. долара.
• 1998 г. — Излиза една от най-добрите игри и стратегии на всички времена — StarCraft на Blizzard.
• 1999 г. — Състои се премиерата на американската романтична комедия "10 неща, които мразя в теб".
• 1999 г. — Състои се премиерата на научно-фантастичения екшън филм "Матрицата".
• 2001 г. — Официално е открито Бразилското метро.
• 2005 г. — Открита е планетата Макемаке.
• 2005 г. — Принц Албер II поема ръководството на княжество Монако.
Родени
• 250 г. — Констанций I Хлор, римски император († 306 г.)
• 1499 г. — Пий IV, римски папа († 1565 г.)
• 1519 г. — Анри II, крал на Франция († 1559 г.)
• 1596 г. — Рене Декарт, френски математик († (1650)
• 1621 г. — Андрю Марвел, английски поет († 1678 г.)
• 1675 г. — Бенедикт XIV, римски папа († 1758 г.)
• 1718 г. — Мариана-Виктория Бурбон-Испанска, кралица на Португалия († 1781 г.)
• 1723 г. — Фредерик V, крал на Дания († 1766 г.)
• 1729 г. — Анри Луи Льокен, френски артист († 1778 г.)
• 1819 г. — Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст, немски политик († 1901 г.)
• 1823 г. — Александър Островски, руски драматург († 1886 г.)
• 1849 г. — Джеймс Тейлър Кент, американски хомеопат († 1916 г.)
• 1868 г. — Карл Бонхофер, немски невролог († 1948 г.)
• 1869 г. — Анри Клод, френски психиатър († 1946 г.)
• 1871 г. — Артър Грифир, президент на Ирландия († 1922 г.)
• 1872 г. — Сергей Дягилев, руски импресарио († 1929 г.)
• 1882 г. — Корней Чуковски, руски писател († 1969 г.)
• 1885 г. — Жул Паскин, български художник († 1930 г.)
• 1890 г. — Уилям Лорънс Браг, австралийски физик, Нобелов лауреат през 1915 г. († 1971 г.)
• 1897 г. — Вернер Мумерт, немски офицер († 1950 г.)
• 1903 г. — Тодор Герасимов, български археолог († 1974 г.)
• 1906 г. — Шиничиро Томонага, японски физик, Нобелов лауреат през 1965 г. († 1979 г.)
• 1914 г. — Октавио Пас, мексикански писател, Нобелов лауреат през 1990 г. († 1998 г.)
• 1926 г. — Джон Фаулз, английски писател († 2005 г.)
• 1931 г. — Иван Стайков, български композитор
• 1931 г. — Катя Чукова, българска актриса
• 1934 г. — Карло Рубия, италиански физик, Нобелов лауреат
• 1934 г. — Ричард Чембърлейн, американски актьор
• 1935 г. — Хърб Арпърт, американски тромпетист
• 1936 г. — Трифон Пашов, български политик
• 1937 г. — Димитър Тасев, български художник
• 1939 г. — Звияд Гамсахурдия, първият президент на Грузия († 1993 г.)
• 1943 г. — Кристофър Уокън, американски актьор
• 1946 г. — Киран Коларов, български режисьор
• 1948 г. — Ал Гор, вицепрезидент на САЩ, Нобелов лауреат през 2007 г.
• 1948 г. — Иван Яхнаджиев, български художник
• 1950 г. — Андраш Адорян, унгарски шахматист
• 1953 г. — Париз Паризов, български педагог
• 1954 г. — Тодор Атанасов, български футболист
• 1955 г. — Ангъс Йънг, австралийски музикант (AC/DC)
• 1955 г. — Гьоко Хаджиевски, македонски футболен треньор
• 1955 г. — Филип Димитров, министър-председател на България
• 1962 г. — Мустафа Хаджи, главен мюфтия на България
• 1962 г. — Оли Рен, финландски политик
• 1964 г. — Николай Илиев, български футболист
• 1971 г. — Павел Буре, руски хокеист
• 1971 г. — Юън Макгрегър, шотландски актьор
• 1979 г. — Алексис Фереро, аржентински футболист
• 1984 г. — Елен Колева, българска актриса
• 1987 г. — Божидар Митрев, български футболист
Починали
• 32 пр.н.е. г. — Тит Помпоний Атик, римски конник (* 110 пр.н.е. г.)
• 1204 г. — Елинор Аквитанска, съпруга на кралете Луи VII (Франция) и Хенри II (Англия) (* 1122 г.)
• 1340 г. — Иван I, велик московски княз (* 1288 г.)
• 1621 г. — Филип III Испански, Крал на Испания (* 1578 г.)
• 1631 г. — Джон Дън, английски поет (* 1572 г.)
• 1727 г. — Исак Нютон, английски физик (* 1643 г.)
• 1812 г. — Осип Второв, руски офицер (* ? г.)
• 1837 г. — Джон Констабъл, английски художник (* 1776 г.)
• 1855 г. — Шарлот Бронте, британска писателка (* 1816 г.)
• 1860 г. — Еварист Юк, френски монах (* 1813 г.)
• 1880 г. — Хенрик Виенявски, полски композитор (* 1835 г.)
• 1894 г. — Павел Яблочков, руски изобретател (* 1847 г.)
• 1904 г. — Василий Верешчагин, руски живописец (* 1842 г.)
• 1907 г. — Лео Таксил, френски писател (* 1854 г.)
• 1914 г. — Кристиан Моргенщерн, немски поет (* 1871 г.)
• 1913 г. — Джон Пирпонт Морган, американски предприемач (* 1837 г.)
• 1917 г. — Емил фон Беринг, немски учен, първият носител (1901 г.) на Нобелова награда за физиология и медицина (* 1854 г.)
• 1918 г. — Лавър Корнилов, руски военачалник (* 1870 г.)
• 1927 г. — Мейбъл Колинс, британска писателка (* 1851 г.)
• 1929 г. — Илия Бадрев, български революционер (* 1882 г.)
• 1936 г. — Иван Москов, български революционер (* 1888 г.)
• 1937 г. — Ахмед Изет паша, османски военачалник (* 1864 г.)
• 1938 г. — Васил Карагьозов, български политик (* 1856 г.)
• 1941 г. — Иван Красновски, български юрист (* 1882 г.)
• 1942 г. — Иван Ермаков, руски психиатър († 1875 г.)
• 1943 г. — Павел Милюков, руски политик (* 1859 г.)
• 1945 г. — Ане Франк, еврейска писателка (* 1929 г.)
• 1945 г. — Ханс Фишер, германски химик, Нобелов лауреат през 1930 г. (* 1881 г.)
• 1946 г. — Джон Стендиш, британски военачалник (* 1886 г.)
• 1948 г. — Михали Апостолов, гръцки партизанин (* 1923 г.)
• 1948 г. — Петър Гърков, български революционер (* 1912 г.)
• 1951 г. — Валтер Шеленберг, немски военачалник (* 1910 г.)
• 1952 г. — Асен Илиев, български граничар (* 1929 г.)
• 1952 г. — Георги Стоименов, български граничар (* 1931 г.)
• 1952 г. — Стоил Косовски, български граничар (* 1931 г.)
• 1958 г. — Елзе Френкел-Брънсуик, австрийски психолог (* 1908 г.)
• 1962 г. — Оскар Мунцел, германски офицер (* 1899 г.)
• 1967 г. — Александър Бакулев, руски лекар (* 1890 г.)
• 1967 г. — Родион Малиновски, съветски маршал (* 1898 г.)
• 1970 г. — Семьон Тимошенко, съветски маршал (* 1895 г.)
• 1975 г. — Лесли Уайт, американски антрополог (* 1900 г.)
• 1975 г. — Олга Андровска, руска артистка (* 1898 г.)
• 1980 г. — Джеси Оуенс, американски лекоатлет (* 1913 г.)
• 1990 г. — Пиера Олание, френски лекар (* 1923 г.)
• 1993 г. — Брендън Лий, американски актьор (* 1965 г.)
• 1996 г. — Йовчо Караиванов, български певец (* 1926 г.)
• 2001 г. — Клифърд Шул, американски физик, Нобелов лауреат (* 1915 г.)
• 2002 г. — Слав Караславов, български писател (* 1932 г.)
• 2004 г. — Иван Костов, български геолог († 1913 г.)
• 2008 г. — Жул Дасен, американски кинорежисьор (* 1911 г.)
• 2010 г. — Димитър Русков, български хоров диригент (* 1925 г.)
Празници
• Американски Вирджински острови — Ден на трансфера
• Малта — Ден на свободата
Източник: Wikipedia
Obekti.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
