31 юли 1971 г. - Дейвид Скот и Джеймс Ъруин шофират Лунар Роувър по повърхността на Луната
Това е първото управление на превозно средство извън пределите на нашата планета.
Лунар Роувър е четириколесно превозно средство, използвано от американските астронавти за придвижване по Луната. Джипът е задвижван от две непрезареждащи се електрически батерии и може да превозва един или двама астронавти, тяхното оборудване и лунни проби.
Лунни джипове са използвани по време на последните три мисиите на програмата Аполо – Аполо 15, Аполо 16 и Аполо 17 - между 1971 и 1972 г. Цената на единична бройка е 8 милиона долара (по курс от 1968 год.), с това лунният джип и до момента е най-скъпият автомобил, произвеждан някога. Остават на Луната, така че се нареждат сред малкото създадени от човека обекти, които са там в момента.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 431 г. — Провежда се избора на папа Сикст III.
• 904 г. — Арабски пирати завладяват втория по значение град на Византийската империя Солун.
• 1009 г. — Папа Сергий IV става 142-и папа.
• 1498 г. — По време на третата експедиция, до Западното полукълбо, Христофор Колумб става първия европеец, който открива остров Тринидад.
• 1547 г. — Анри II става крал на Франция.
• 1741 г. — Императорът на Свещената Римска империя Карл VII нахлува с войска в Горна Австрия и Бохемия.
• 1790 г. — Издаден е първият американски патент - за производство на калиев карбонат.
• 1825 г. — Ханс Кристиан Оерстед открива алуминия.
• 1877 г. — Руско-турска война (1877-1878): В Битката при Стара Загора войските на Сюлейман паша превземат и опожаряват Стара Загора.
• 1891 г. — Състои се първа аудиенция на Стефан Стамболов при султан Абдул Хамид II.
• 1893 г. — Проведени са избори за 7 Народно събрание, спечелени от Народнолибералната партия на Стефан Стамболов.
• 1919 г. — В Германия е приета Ваймарската конституция, според която страната става република и Райхстага се премества във Ваймар.
• 1928 г. — Прожектиран е първият озвучен филм — Белите сенки на южните морета, създаден в киностудията на Метро-Голдуин-Майер.
• 1932 г. — Нацистката партия печели повече от 38% от гласовете на парламентарните избори в Германия.
• 1936 г. — МОК решава следващите летни олимпийски игри да се проведат през 1940 г. в Токио, което не случва поради войните.
• 1938 г. — Царство България, Гърция, Турция, Югославия и Румъния подписват пакт за неагресия.
• 1941 г. — Холокост: По заповед на Адолф Хитлер, нацисткия райхсмаршал Херман Гьоринг издава писмена директива на генерала от СС Райнхард Хайдрих за изготвянето на "общ план за административните материали и финансовите разходи, необходими за желаното окончателно решение на Еврейския въпрос."
• 1954 г. — Италианска експедиция, водена от Ардито Десио покорява за първи път връх К2 в Хималаите.
• 1961 г. — Създава се външнозастрахователно дружество "Булстрад" - първото акционерно дружество в България.
• 1964 г. — Програма Рейнджър: Американската лунна сонда Рейнджър 7 предава първите близки снимки на Луната, които са 1000 пъти по-ясни от тези на земните телескопи.
• 1969 г. — С посещението на папа Павел VI в Уганда е осъществена първата папска визита в Африка.
• 1979 г. — Министерският съвет на Народна република България излиза с разпореждане за организирането и провеждането на международната детска асамблея "Знаме на мира" в София и за изграждане на монумента "Знаме на мира".
• 1991 г. — Президентите на САЩ и СССР Джордж Буш и Михаил Горбачов подписват договора СТАРТ за съкращаване на ядрените арсенали.
• 1997 г. — Приет е настоящият герб на България, изработен по проект на Николай Гогов и Георги Чапкънов, в който има 3 лъва и 4 корони.
• 2006 г. — Фидел Кастро обявява, че предава временно властта в Куба на брат си Раул Кастро по здравословни причини.
Родени
• 1527 г. — Максимилиан II, император на Свещената Римска империя († 1576 г.)
• 1640 г. — Михал Корибут, крал на Полша и велик княз на Литва († 1673 г.)
• 1800 г. — Фридрих Вьолер, немски химик († 1882 г.)
• 1802 г. — Игнатий Домейко, полски геолог († 1889 г.)
• 1816 г. — Мария-Тереза Австрийска, кралица на Двете Сицилии († 1867 г.)
• 1818 г. — Хайнрих Киперт, немски географ († 1899 г.)
• 1835 г. — Пол Белони дьо Шайо, френски пътешественик-изследовател († 1903 г.)
• 1858 г. — Никола Селвили, български юрист († 1908 г.)
• 1864 г. — Луйо Адамович, хърватски ботаник († 1935 г.)
• 1875 г. — Жеко Радев, български географ († 1934 г.)
• 1889 г. — Франс Мазарел, белгийски художник († 1972 г.)
• 1891 г. — Иван Кавалджиев, български народен музикант († 1959 г.)
• 1898 г. — Олга Андровска, руска артистка († 1975 г.)
• 1901 г. — Жан Дюбюфе, френски художник и скулптор († 1985 г.)
• 1906 г. — Веселин Стайков, български художник († 1970 г.)
• 1912 г. — Милтън Фридман, американски икономист, Нобелов лауреат през 1976 г. († 2006 г.)
• 1914 г. — Камен Калчев, български писател и общественик († 1988 г.)
• 1914 г. — Луи дьо Фюнес, френски актьор и комик († 1983 г.)
• 1915 г. — Хърбърт Аптекър, американски историк († 2003 г.)
• 1918 г. — Ханк Джоунс, американски джаз пианист и композитор († 2010 г.)
• 1919 г. — Примо Леви, италиански писател и химик († 1987 г.)
• 1924 г. — Петър Петров , български историк
• 1926 г. — Хилари Пътнам, американски философ
• 1927 г. — Константин Григориев, български режисьор и сценарист
• 1931 г. — Ник Болетиери, американски треньор по тенис
• 1932 г. — Джон Съръл, американски философ
• 1938 г. — Веселина Геринска, български режисьор
• 1939 г. — Сюзън Фланъри, американска актриса
• 1940 г. — Иван Ничев, български режисьор
• 1944 г. — Джералдин Чаплин, американска актриса
• 1944 г. — Робърт Мертън, американски финансист, Нобелов лауреат през 1997 г.
• 1945 г. — Маргарит Николов, български режисьор
• 1948 г. — Велко Кънев, български актьор († 2011 г.)
• 1951 г. — Ивон Гулагонг, австралийска тенисистка
• 1953 г. — Станимир Илчев, български политик
• 1956 г. — Майкъл Бийн, американски актьор
• 1962 г. — Уесли Снайпс, американски актьор
• 1963 г. — Фатбой Слим, английски музикант
• 1964 г. — Си Си Кеч, холандско-германска поп певица
• 1965 г. — Джоан Роулинг, британска писателка (Хари Потър)
• 1966 г. — Дийн Кейн, американски актьор
• 1966 г. — Иван Цонов, български състезател по борба
• 1969 г. — Антонио Конте, италиански футболист и треньор
• 1974 г. — Мариус Неделку, румънски поп певец и композитор
• 1976 г. — Пауло Уанчоп, костарикански футболист
• 1976 г. — Цветелина, българска поп-фолк певица
• 1979 г. — Карлос Марчена, испански футболист*
• 1980 г. — Хари Потър, английски магьосник,Момчето което оцеля*
• 1981 г. — М. Шадоус, американски певец*
• 1982 г. — Анабел Медина Гаригес, испанска тенисистка
• 1987 г. — Британи Бърнс, австралийска актриса
• 1987 г. — Майкъл Брадли, американски футболист
• 1989 г. — Виктория Азаренка, беларуска професионална тенисистка
Починали
• 1547 г. — Франсоа I, крал на Франция (* 1494 г.)
• 1556 г. — Свети Игнацио Лойола, испански свещеник, основател на Ордена на йезуитите (* 1491 г.)
• 1705 г. — Николас II Бернули, швейцарски математик (* 1654 г.)
• 1784 г. — Дени Дидро, френски философ и енциклопедист (* 1713 г.)
• 1849 г. — Шандор Петьофи, унгарски поет и революционер (* 1823 г.)
• 1875 г. — Андрю Джонсън, 17-и президент на САЩ (* 1808 г.)
• 1877 г. — Павел Калитин, руски офицер (* 1846 г.)
• 1886 г. — Ференц Лист, унгарски композитор (* 1811 г.)
• 1902 г. — Ангел Харизанов, български революционер (* 1870 г.)
• 1902 г. — Теофил Иванов, български революционер (* 1865 г.)
• 1907 г. — Пандо Кляшев, български революционер (* 1882 г.)
• 1914 г. — Жан Жорес, френски политик (* 1859 г.)
• 1916 г. — Петър Оджаков, български просветен деец (* 1834 г.)
• 1924 г. — Франц Йосиф фон Батенберг, германски принц (* 1861 г.)
• 1937 г. — Наум Руков, български революционер (* 1847 г.)
• 1944 г. — Антоан дьо Сент-Екзюпери, френски писател (* 1900 г.)
• 1945 г. — Едуард Скрипчър, американски психолог (* 1864 г.)
• 1953 г. — Робърт Тафт, американски политик (* 1889 г.)
• 1956 г. — Александър Райс, американски лекар (* 1875 г.)
• 1957 г. — Едуард Хичман, австрийски психоаналитик (* 1871 г.)
• 1964 г. — Джим Рийвс, американски кънтри и поп певец (* 1923 г.)
• 1973 г. — Анибале Бергонзоли, италиански офицер (* 1884 г.)
• 1974 г. — Раденко Видински, български политик (* 1899 г.)
• 1978 г. — Аспарух Лешников, български певец (* 1897 г.)
• 1993 г. — Бодуен, крал на Белгия (* 1930 г.)
• 1997 г. — Владимир Топенчаров, български журналист (* 1905 г.)
• 2001 г. — Пол Андерсън, американски писател (* 1926 г.)
• 2006 г. — Иван Златев, български физик (* 1926 г.)
• 2009 г. — сър Боби Робсън, английски футболист и треньор (* 1933 г.)
• 2009 г. — Живка Гичева, българска телевизионна водеща (* 1957 г.)
• 2011 г. — Бинка Желязкова, български режисьор (* 1923 г.)
• 2012 г. — Гор Видал, американски писател (* 1925 г.)
Празници
• Будисткия празник “Asalha Puja Day” — Отбелязва се първото слово /с поучителен характер/ на Буда.
• Ден на африканските жени — Обявен от Общоафриканската конференция на жените в Дар ес Салам, Танзания (юли 1962)
Obekti.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
