4 септември 1998 г. - Лари Пейдж и Сергей Брин основават корпорация с името Google
На 4 септември 1998 година Лари Пейдж и Сергей Брин основават корпорация с името Google. Стартовият им капитал е сто хиляди долара, които са дадени от инвеститор. Това, което събрало Пейдж и Брин заедно, било желанието да се създаде надежден метод за извличане на полезната информация от океана с данни в световната мрежа. Популярните към този момент търсачки страдали от много недостатъци и намирането на полезната информация в тях било много трудно и почти невъзможно. Тогава доминирали директориите с ръчно избрани сайтове, а това не бил достатъчно ефективен метод за управление на информацията в такава динамична среда като интернет.
Създателите на Google се срещнали през 1995 година в Станфорд и година по-късно създали своята първа търсачка, наречена BackRub. За щастие на целия свят, те скоро решили да сменят името на проекта си, както и да премахнат странното му лого. Новото име Google било вдъхновено от думата „googol”, с която се означава числото 1, последвано от сто нули. Зад символиката на новото име се криело желанието да бъде осигурен лесен достъп до безкраен брой уеб ресурси.
13 години по-късно корпорацията е лидер в основните области, където работи, а името Google е синоним за бързо намиране на търсената информация от всякакъв род.
Малко известен факт е, че освен в търсенето на информация в интернет, Google има принос и в изхранването на 200 кози, плюс техния пастир. За да поддържа тревата около централата си, Google плаща разходите около стадото с кози, което пасе и така гарантира хигиената в района.
До 31 март 2001 година логото в началната страница на търсачката не е било центрирано, а е било подравнено отляво. За известно време, през 1998 година, в него дори е имало удивителна, подобна на тази в политематичния портал Yahoo.
Първият офис на Google се е намирал в калифорнийски гараж. По това време бета версията на търсещата машина е регистрирала по около 10 хиляди заявки дневно. Едва след една година Лари Пейдж и Сергей Брин са успели да се преместят в истински офис.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 476 г. — Одоакър детронира последния римски император Ромул Августул.
• 1207 г. — Българи убиват солунския крал Бонифаций Монфератски от засада и изпращат главата му на цар Калоян.
• 1260 г. — В битката при Монтаперто (Италия) войските на Свещената Римска империя разгромяват армията на римския папа.
• 1781 г. — Основан е Лос Анджелис, Калифорния, от 44 испански заселници.
• 1852 г. — Състои се премиерата на операта Ако бях цар на Адолф Адам.
• 1867 г. — Основан е ФК Шефилд Уензди.
• 1870 г. — Френският император Наполеон III е свален и е обявена Трета френска република.
• 1886 г. — Вождът на апачите Джеронимо се предава на армията на САЩ.
• 1888 г. — Джордж Йистман регистрира търговската марка Кодак и получава патент за своя фотоапарат, който използва фотофилм.
• 1907 г. — Франция, Русия, Германия и Великобритания подписват в Осло съглашение, с което признават границите на Норвегия след излизането ѝ от федерацията с Швеция.
• 1911 г. — Провеждат се избори за 15 Обикновено народно събрание, спечелени от управляващите народняци и прогресивнолиберали.
• 1916 г. — Първата световна война: Тутраканска битка: Трета българска армия, командвана от генерал Пантелей Киселов започва атака за овладяване на крепостта край град Тутракан.
• 1916 г. — Първата световна война: Войскови части, командвани от генерал Тодор Катранджиев освобождават Добрич.
• 1947 г. — В Авиньон (Франция) е открит първият театрален фестивал, организиран от Жан Вилар.
• 1954 г. — Произведен е първият български пеницилин.
• 1958 г. — Във Франция е приета нова конституция на страната, която поставя началото на Петата република.
• 1969 г. — Открита е ТЕЦ Марица Изток 2.
• 1972 г. — Марк Шпиц става първият състезател, който спечелва седем медала в едни Олимпийски игри.
• 1973 г. — Салвадор Алиенде е избран за президент на Чили.
• 1974 г. — Пуснат е в действие първият реактор на АЕЦ Козлодуй.
• 1976 г. — Обявена е независимостта на Азорските острови.
• 1992 г. — Тодор Живков е осъден от Върховния касационен съд на България на 7 г. затвор и парична глоба за злоупотреба с държавни средства, но след смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.
• 1997 г. — 8 души са убити и 150 ранени при три самоубийствени атаки на военната групировка Хамас в центъра на Йерусалим.
• 1999 г. — В дагестанския град Буйнакск при терористичен акт е взривен жилищен блок — загиват 62 души, а повече от 100 са ранени.
• 2006 г. — Завършва едноседмичният културен ежегоден фестивал Burning Man в САЩ.
Родени
• 1241 г. — Александър III, шотландски крал († 1286 г.)
• 1729 г. — Луи, дофин на Франция, дофин на Франция († 1765 г.)
• 1768 г. — Франсоа Рене дьо Шатобриан, френски писател († 1848 г.)
• 1809 г. — Юлиуш Словацки, полски поет († 1849 г.)
• 1824 г. — Антон Брукнер, австрийски композитор, органист и педагог († 1896 г.)
• 1877 г. — Карлис Улманис, латвийски политик и диктатор († 1942 г.)
• 1892 г. — Дариус Мийо, френски композитор († 1974 г.)
• 1896 г. — Антонен Арто, френски драматург, актьор и режисьор († 1948 г.)
• 1906 г. — Макс Дебрюк, германски биолог, лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина през 1969 г. († 1981 г.)
• 1910 г. — Ремо Джацото, италиански музиколог († 1998 г.)
• 1913 г. — Кензо Танге, японски архитект († 2005 г.)
• 1913 г. — Станфорд Мур американски биохимик, лауреат на Нобелова награда за химия през 1972 г. († 1982 г.)
• 1927 г. — Джон Маккарти, американски информатик и когнитивен изследовател († 2011 г.)
• 1933 г. — Ричард Кастелано, американски актьор († 1988 г.)
• 1941 г. — Александър Шаламанов, български футболист
• 1942 г. — Бисер Киров, български поп певец
• 1943 г. — Боян Иванов, български поп певец († 2012 г.)
• 1955 г. — Наталия Андреева, българска писателка
• 1957 г. — Патриша Толман, американска актриса
• 1960 г. — Деймън Уейънс, американски актьор
• 1967 г. — Игор Корнеев, руски футболист
• 1969 г. — Николина Чакърдъкова, българска народна певица
• 1970 г. — Игор Кавалера, бразилски барабанист (Сепултура)
• 1971 г. — Милен Велев, български тенисист
• 1975 г. — Никос Либеропулос, гръцки футболист
• 1980 г. — Хитоми Шиматани, японска певица
• 1981 г. — Бионсе Ноулс, американска певица и актриса
• 1982 г. — Лу Доайон, френска актриса
• 1983 г. — Айдън Селчук, турски боксьор
• 1988 г. — Дорис Пинчич, хърватска актриса
Починали
• 422 г. — Бонифаций I, римски папа (* ? г.)
• 1063 г. — Тогрул I, селджукски султан (* ок. 990 г.)
• 1207 г. — Бонифаций Монфератски, италиански благородник (* 1155 г.)
• 1588 г. — Робърт Дъдли, английски политик (* 1532 г.)
• 1899 г. — Йован Ристич, сръбски политик (* 1831 г.)
• 1907 г. — Едвард Григ, норвежки композитор (* 1843 г.)
• 1912 г. — Уилям Джон Макгий, американски геолог (* 1853 г.)
• 1930 г. — Владимир Арсениев, руски изследовател (* 1872 г.)
• 1936 г. — Богомил Берон, български лекар (* 1866 г.)
• 1942 г. — Горазд II, чешки светец (* 1878 г.)
• 1963 г. — Робер Шуман, министър-председател на Франция (* 1886 г.)
• 1965 г. — Алберт Швайцер, германски общественик, Нобелов лауреат (* 1875 г.)
• 1984 г. — Панайот Пондалов, български волейболист (* 1926 г.)
• 1989 г. — Жорж Сименон, френски писател (* 1903 г.)
• 1997 г. — Иван Ненов, български художник (* 1902 г.)
• 1997 г. — Ханс Айзенк, германски психолог (* 1916 г.)
• 2001 г. — Стефан Продев, български писател (* 1927 г.)
• 2006 г. — Джачинто Факети, италиански футболист (* 1942 г.)
• 2006 г. — Стив Ъруин, австралийски телевизионен водещ и естествоизпитател (* 1962 г.)
• 2011 г. — Любен Йорданов, български цигулар (* 1926 г.)
Празници
• Беларус — Ден на писмеността и печата
Obekti.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
