5 август 1962 г. - Открит е първият квазар
Наблюдението на далечен радио сигнал довежда до разпознаването на първия известен квази-звезден астрономически обект, известен като квазар.
До развитието на радио астрономията през 40-те години на XX век, знанието ни за Вселената отвъд нашата Слънчева система бе до голяма степен ограничен от обекти, излъчващи светлина във видимия спектър. Именно тогава астрономите започват да откриват и обекти, които излъчват радио вълни.
Те се натъкват и на точки от далечните небеса, които излъчват както видима светлина, така и радио честоти.
Астрономите Алан Сендаж и Томас Матюс наблюдават Вселената през 1960 и откриват син звездоподобен обект, който излъчва силни радио вълни. Една наистина голяма загадка.
През 1962 г. британският радио астроном Сирил Хазард прилага своя метод за наблюдение над този мистериозен обект. Техниката, наречена лунно затъмнение, използва добре изчислената орбитална пътека на Луната, за да определи къде точно се намира обекта, когато спътника ни го закрие (и съответно блокира емисиите). След това отново се определя местоположението му, когато Луната се отмести и сигналът отново се появи.
По това време Хазард е в Университета на Сидни и резервира 65-метровият Parks Radio телескоп, който се намирал на няколкостотин км разстояние от учебното заведение. След като се качва на грешния влак обаче, не успява да стигне на време и пропуска мощния радио източник в съзвездието Дева.
За негово щастие обаче директорът на обсерваторията Джон Болтън взима нещата в свои ръце. Въпросният радио източник обаче бил ниско на хоризонта, затова те решават да отрежат няколко дървета и дори премахват предпазните болтове на радио телескопа. Именно по този начин те наклоняват чинията достатъчно ниско и да улови сигналите.
Обектът, към който астрономите проявявали интерес – 3C 273 – излъчвал огромно количество енергия с много необичаен и невиждан досега спектър.
На следващата година Маартен Шмид използва оптичния телескоп Hale в обсерваторията Mount Palomar в Калифорния, за да разреши загадката. Той се натъква на видима струя, издигаща се от оптично бледия обект. Нещо подобно на водородна радиолиния.
Когато Шмид анализира спектъра на странните излъчвания, той осъзнава, че това са водородни радиолинии, клонящи с невероятните 16 процента към червения спектър. Именно поради тази причина те не са били забелязани по-рано. Нещо повече – отклонение с подобен магнитуд означава, че те се отдалечават от земята с близо 50 км в секунда, или една шеста от скоростта на светлината, и са разположени на 3 млрд. светлинни години. По-далече и по-ярки отколкото повечето известни галактики.
Астрономите започват да наричат тези обекти квази-звездни радио източници. Учен от NASA съкращава този термин просто до квазари. Днес те се наричат квази-звездни обекти, тъй като не всички излъчват радио вълни.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1100 г. — Хенри I е коронован за крал на Англия в Уестминстърското абатство.
1716 г. — 40-хилядна австрийска армия начело с принц Йожен Савойски разгромява 150-хилядната турска войска на паша Дарнад Али в битката при Петервардайн.
1772 г. — Русия, Прусия и Австрия подписват в Петерсбург договор, с който си поделят всички полски територии.
1860 г. — Кралят на Швеция Карл XV е коронован и за крал на Норвегия, като приема името Карл IV.
1882 г. — В Япония е въведено военно положение.
1884 г. — На остров Бедло в пристанището на Ню Йорк е направена първата копка на Статуята на свободата.
1890 г. — Англия признава остров Мадагаскар за владение на Франция.
1900 г. — В Одеса е извършен масов погром над евреите.
1912 г. — В Япония са въведени първите таксита.
1914 г. — В Кливланд (Охайо, САЩ) са въведени първите светофари.
1923 г. — На заседание на ЦК на БКП, под натиска на Коминтерна, се взема решение за вдигане на Септемврийското въстание.
1924 г. — В Турция се обнародва закон, с който се забранява многоженството.
1938 г. — Подписан е протокол за френски външен заем за Царство България в размер на 375 млн. франка.
1940 г. — Втората световна война: Латвия е анексирана от СССР и става Латвийска съветска социалистическа република.
1946 г. — На прохода Хаинбоаз започват работа 2 000 младежи от първата национална младежка строителна бригада Георги Димитров, което е начало на бригадирското движение в Народна република България.
1947 г. — Започва режисиран съдебен процес срещу водача на обединената опозиция Никола Петков, обвинен от комунистите в шпионаж.
1949 г. — При земетресение в Еквадор са разрушени 50 града и загиват над 6 000 души.
1958 г. — Плиска, Преслав и Мадара са обявени за историко-архитектурни резервати с национално значение.
1960 г. — Буркина Фасо (тогава Горна Волта) получава независимост от Франция.
1962 г. — Нелсън Мандела е арестуван от властите в ЮАР и остава задържан до 1990 година.
1965 г. — Започва войната между Индия и Пакистан в спор за щата Кашмир.
1967 г. — Излиза първият албум на английската група Пинк Флойд — The Piper at the Gates of Down.
1969 г. — Програма Маринър: Маринър 7 се доближава максимално до повърхността на Марс (3 524 км).
1973 г. — СССР изстрелва космическия парат Марс 6, който достига Марс през март 1974 г.
1976 г. — Създаден е Национален аграрно-промишлен комплекс (НАПС) с подразделения по окръзи (ОАПС) и общини (АПК), с което управлението на земеделието в Народна република България става от кооперативно държавно.
1980 г. — Белгия е разделена на три провинции по езиков признак.
1981 г. — Роналд Рейгън уволнява от работа 11 359 стачкуващи контрольори на полети в САЩ, които пренебрегват неговата заповед да се върнат на работа.
2010 г. — Случва се Миньорската авария в Копиано, при която 33 чилийски миньори са затрупани на 700 m под земята.
Родени
1461 г. — Александър Ягелончик, велик княз на Литва († 1506 г.)
1802 г. — Нилс Абел, норвежки математик († 1829 г.)
1815 г. — Едуард Еър, английски изследовател († 1901 г.)
1832 г. — Апостол Маргарит, арумънски просветител († 1903 г.)
1834 г. — Евалд Херинг, германски физиолог († 1918 г.)
1844 г. — Иля Репин, руски художник († 1930 г.)
1850 г. — Ги дьо Мопасан, френски писател († 1893 г.)
1855 г. — Алфредо Капели, италиански математик († 1910 г.)
1862 г. — Иван Симеонов, български офицер († 1930 г.)
1874 г. — Уесли Клер Мичъл, американски икономист († 1948 г.)
1890 г. — Ерих Клайбер, австрийски диригент († 1956 г.)
1905 г. — Артьом Микоян, руски авиоконструктор († 1970 г.)
1906 г. — Джон Хюстън, американски режисьор († 1987 г.)
1906 г. — Василий Леонтиев, руски икономист, Нобелов лауреат през 1973 г. († 1999 г.)
1908 г. — Роже Бернар, френски лингвист († 1997 г.)
1911 г. — Григор Угаров, български писател († 1983 г.)
1916 г. — Садек Чубак, ирански писател († 1998 г.)
1924 г. — Емил Петров, български актьор
1930 г. — Нийл Армстронг, американски космонавт († 2012 г.)
1933 г. — Илия Пенев, български актьор († 2006 г.)
1937 г. — Джеймс Карлайл, генерал-губернатор на Антигуа и Барбуда
1940 г. — Ивайло Знеполски, български критик
1940 г. — Иван Налбантов, български актьор
1941 г. — Елизабет Депардийо, френска актриса
1941 г. — Карла Гравина, италианска актриса
1943 г. — Атанас Звездинов, български поет
1943 г. — Сами Смит, американска кънтри певица († 2005 г.)
1945 г. — Стойка Миланова, българска цигуларка
1948 г. — Рей Клемънс, английски футболист
1952 г. — Георги Мамалев, български актьор
1955 г. — Андрей Райчев, български социолог
1962 г. — Патрик Юинг, американски баскетболист
1964 г. — Зерин Текиндор, турска актриса и художничка
1968 г. — Марин Льо Пен, френски политик
1968 г. — Колин МакРей, шотландски рали пилот († 2007 г.)
1975 г. — Каджол, индийска актриса
1976 г. — Еуджен Трика, румънски футболист
1976 г. — Марлене Фавела, мексиканска актриса
1980 г. — Уейн Бридж, английски футболист
1983 г. — Надежда Цекулова, българска журналистка
1985 г. — Саломон Калу, котдивоарски футболист
Починали
882 г. — Луи III, крал на Франция (* 863 г.)
1792 г. — Фредерик Норт, министър-председател на Обединеното кралство (* 1732 г.)
1852 г. — Франтишек Челаковски, чешки поет и славяновед (* 1799 г.)
1895 г. — Фридрих Енгелс, немски философ (* 1820 г.)
1924 г. — Теодор Теодоров, министър-председател на България (* 1859 г.)
1944 г. — Цветан Спасов, български революционер (* 1889 г.)
1946 г. — Вилхелм Маркс, канцлер на Германия (* 1844 г.)
1957 г. — Хенрих Виланд, немски химик и биохимик, Нобелов лауреат през 1927 г. (* 1877 г.)
1962 г. — Мерилин Монро, американска актриса (* 1926 г.)
1962 г. — Данаил Дечев, български художник (* 1891 г.)
1984 г. — Ричард Бъртън, британски актьор (* 1925 г.)
1988 г. — Колин Хигинс, американски сценарист, продуцент и режисьор (* 1941 г.)
1991 г. — Соихиро Хонда, основател на едноименната автомобилна компания (* 1906 г.)
1998 г. — Тодор Живков, български диктатор (* 1911 г.)
1998 г. — Ото Кречмер, германски командир на подводница (* 1912 г.)
2000 г. — Алек Гинес, британски актьор (* 1914 г.)
2005 г. — Петър Дочев, български художник (* 1934 г.)
Празници
Международен ден на бирата (от 2008 г.)
Професионален празник на железничаря (за 2012 г.) — Отбелязва се през първия неделен ден на м. август (от 1950 г.)
Буркина Фасо — Ден на независимостта (от Франция, 1960 г., национален празник)
Хърватия — Ден на победата и народната гордост (1995 г.)
Тувалу — Ден на детето
Obekti.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лв без ДДС/30,68€ на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
