51% от младите не знаят за чадъра, убил Георги Марков

Изследване на НЦИОМ показва, че 51% от младите българи не знаят как е умрял писателят Георги Марков, за 49% Освиенцим е непозната дума, а 56 на сто не свързват с нищо конкретно Холокоста.
Изследването "Образованието за комунистическия режим и европейските демократични ценности на младите хора в България днес" е направено през   юни сред 1100 млади хора между 15 и 35 години, пише Дир бг. 

То беше представено на конференцията "Образованието за комунистическия режим и европейските демократични ценности на младите хора в България" от социолога Васил Къдринов, директор на Центъра за съпротива срещу тоталитаризма "Хана Арент".

По думите му, в знанието на днешните млади хора за тоталитарния режим съществува огромна празнота и те не знаят нищо за ключови събития.

62% се затрудняват да посочат причина за смъртта на Никола Петков, 51% не са наяснокак точно е загинал Георги Марков и не са чували за неговите "Задочни репортажи", 85 на сто не знаят нищо за полския профсъюз "Солидарност".

Кариерата край Ловеч (концлагер - бел.ред) за част от младите е каолиново находище, а думата "кулак" се оказва непозната за тях с предположения, че е синоним на каруцар, природно бедствие или шофьор. 

За 49 процента от изследваните Освиенцим е непозната дума, а 56 на сто не свързват с нищо конкретно Холокоста. 

88 на сто от младежите нямат представа какво представлява пакта Молотов - Рибентроп, а две трети от тях не знаят какво са правили българските войски в Чехословакия през 1968 г. 

За 3 на сто от изследваните ГУЛАГ (Главно управление на наказателните лагери) е интернет търсачка, а отделни отговори свързват понятието с "вид ястие" (вероятна аналогия с гулаш). 

18 процента от младите българи биха искали да живеят по времето на Тодор Живков.

"Това са живеещите в селата, безработните и ромите на възраст между 30 и 35 години",коментира Къдринов. 

В отговорите на въпроса за плюсовете и минусите за обикновения човек да живее под управлението на Живков преобладават натрупвания в отговорите за плюсовете.

"Въпреки че като цяло управлението е възприемано като недемократично, придобивките на онова време не са забравени и впечатляват и до днес младите хора", коментира социологът.

45.9% са посочили всички страни, с които България граничи, а 30.8 на сто не знаят къде се намира Европейският парламент.
На въпрос кои личности (съвременни и исторически) според вас могат да бъдат наречени диктатори, най-много от анкетираните - 34.2 на сто, са посочили Адолф Хитлер, пише "Дневник". 

Следват Йосиф Сталин с 19.9%, Саддам Хюсеин с 7.8% и Фидел Кастро с 5.4 на сто. След това са Муамар Кадафи, Тодор Живков, Бенито Мусолини, Аугусто Пиночет и Бойко Борисов. Точно 42 на сто не успели да изброят нито едно име.

Сред борците срещу диктатурата първо място заема Васил Левски според 7.1 на сто от анкетираните. Следват Че Гевара (6.2%), Желю Желев (2.5%), Христо Ботев (2.5%) иНелсън Мандела (2.5%).

Над 65 на сто не свързват с нищо желязната завеса, 14.1% са отговорили, че е граница между Изтока и Запада, 9.4 на сто - разделение и разделяне, 3.6% - ограничения на информацията и информационно затъмнение, и 3.1 на сто са посочили ограничения за пътуване.

Къдринов се надява, че изследването на НЦИОМ, финансирано от Европейския парламент и фондация "Конрад Аденауер", ще послужи като отправна точка за промяна на образователната политика у нас. 

Той добави, че учебниците по история би следвало да бъдат пренаписани така, че младите хора да учат за престъпленията на комунизма така, както учат и за нацизма.

* През 70-те години писателят дисидент Георги Марков бяга от комунистическа България и от Лондон чете своите "Задочни репортажи" по радио Би Би Си. 
Той умира на 11 септември 1978 г., след като няколко дни по-рано е прободен в бедрото с чадър от пешеходец.
При аутопсията в крака на Марков е открита отровна капсула с рицин. 
Години по-късно смъртоносното убождане става известно по целия свят като "български чадър“.