52 години от наводнението във Враца, погубило над 100 човека (архивни снимки)
1 май е черна дата в календара на Северозапада. Точно преди 52 години скъсана дига на хвостохранилището на мина "Плакалница", намиращо се над врачанското село Згориград, причинява огромно по мащабите си бедствие. Отнесени са десетки домове в селото, погубени са над 100 човешки животи. Тогавашната власт скрива истинските мащаби на случилото се. Стихията стига чак до центъра на Враца. Хората все още не могат да забравят тежката трагедия, в която губят свои близки. Паричното обезщетение, което получават хората останали без дом и роднините на загиналите е минимално, пише Булнюз.
Времето минава, но спомените не избледняват споделя кметът на Згориград Асен Петров. Преди 52-години, когато става бедствието той е едва 17-годишен.
„Спомням си, че около 10-тина дни преди бедствието имаше проливни дъждове. Те са и причината да се скъса стената на хвостохранилището. Над 30 са жертвите, които дава Згориград. Аз лично бях тогава на манифестация във Враца. В 12 без 15 сирени огласиха Враца. Тиня стигна чак до площада при нас учениците. Веднага се сетих какво се е случило“.
Сегашният кмет на Згориград губи свои близки и никога не забравя гледката, след бедствието, която вижда минути след погрома, качвайки се на хижата. С много работа хората възраждат отново Згориград и в момента то е едно добре изглеждащо населено място с големи къщи и висока раждаемост.
Архивни кадри, показващи разрухата се пазят в Регионален исторически музей-Враца. Всяка година по това време десетки граждани посещават културната институция, за да ги видят отново и отново. Фотосите са малко, защото снимането било забранено от властта и всяка лента се унищожавала.
Паметна плоча, напомняща датата 1 май 1966 година е поставена в двора на църквата в Згориград, където ежегодно се организира панихида в памет на загиналите.
До месец паметник, напомнящ за бедствието ще бъде поставен и на Червения площад във Враца. От река Лева е извадена огромна скала с размери над 9 тона. В момента скулпторът Цено Ценов я извайва. На нея ще има издълбан кръст и текст напомнящ за случилото се. Инициативен комитет начело с проф. Ангел Кунов събира средствата за направата на паметника от дарители.
„Най-после ще дадем на хората този паметен знак, част от историята на Враца. Това трябва да бъде и една поучителна история за поколенията“, уточни проф. Кунов.
Вече е изпратено писмо до главния архитект на Община Враца Чавдар Спасов с искане за разрешение за поставяне на паметника. Проведен е и разговор с кмета на града Калин Каменов, който е поел отговорност да изпрати служители на БКС, които да облагородят района.
В същото време за бедствието от онова време мрачно продължава да напомня районът около хвостохранилището. 52 години след бедствието продължава да няма никаква растителност, нещо което прави страшно впечатление на всеки проявил интерес към мястото, от където е тръгнало всичко. Там са и останките от огромните бендове на хвостохранилището.
1 май 1966 г. остава дата, която никой не забравя и до ден днешен!
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
