6 януари – 170 години от рождението на Христо Ботев!
На 6 януари 1848 (нов стил), 25 декември 1847 (стар стил), се ражда Христо Ботьов Петков, известен още като Христо Ботев.
Учи в Калофер, Карлово, Одеса. През лятото на 1868 г. Ботев се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението „На прощаване“. По различни причини четата се разпада и не преминава Дунава. През 1871 г. издава първия си вестник „Дума на българските емигранти“.
След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация, след обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каравелов, начело на БРЦК застава Ботев. През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. Прехвърляйки се на българския бряг чрез кораба "Радецки" в района на Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана.
На 2 юни 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1066 г. — За крал на Англия е коронован Харолд Годуинсън.
• 1579 г. — Осемдесетгодишна война: В Арас е подписан договор за създаване на Араския съюз на лоялните към испанския крал нидерландски провинции.
• 1720 г. — Публикуван е създаването на Компания на южните морета в Англия, която на практика съществува от 1711 г. и има монопол върху търговията с Южна Америка.
• 1838 г. — Американецът Самюъл Морз става първият човек, създал електрически телеграф.
• 1853 г. — Американският президент Франклин Пиърс и семейството му претърпяват железопътна катастрофа — президентът и съпругата му Джейн преживяват, но загива 7-годишният им син Бен.
• 1853 г. — Основан е окръг Айлънд в щата Вашингтон, САЩ.
• 1900 г. — Лейдисмит (Южна Африка) е атакуван от бурите.
• 1912 г. — Ню Мексико става 47-я щат на САЩ.
• 1919 г. — В Германия започва формирането на Фрайкорпс — доброволни про-десни военни формирования, съществували в началото на 19 век, участвали във войната срещу Наполеон.
• 1929 г. — В Югославия крал Александър I Караджорджевич извършва държавен преврат и поставя начело на изпълнителната власт военните.
• 1929 г. — Католическата монахиня Майка Тереза, основала по-късно ордена Мисионери на милосърдието, пристига в Индия.
• 1930 г. — От Индианаполис до Ню Йорк е осъществено първото пътуване с автомобил с дизелов двигател.
• 1931 г. — Томас Едисън патентова последното си изобретение.
• 1939 г. — Германският химик Ото Хан прави публично достояние откритието си за разпадане на атомното ядро.
• 1940 г. — Втората световна война: Германските окупационни власти извършват масови екзекуции в Познан (Полша).
• 1942 г. — Пан Американ получава редовна линия за извършване на околосветски полети.
• 1950 г. — Великобритания признава Китайската народна република и между двете държави са установени дипломатически отношения.
• 1971 г. — В САЩ е синтезиран хормонът на растежа — соматотропин.
• 1972 г. — САЩ връщат на Унгария взетата по време на Втората световна война Корона на Свети Стефан — една от националните реликви.
• 1981 г. — Състои се премиерата на български игрален документален филм "Аз не живея един живот".
• 1984 г. — Правителството на Тунис въвежда извънредно положение.
• 1992 г. — Президентът на Грузия Звияд Гамсахурдия бяга в Армения.
• 1994 г. — Американската фигуристка Нанси Керигън е намушката в левия крак от съперничката си и съотборничка Тоня Хардинг.
• 2002 г. — Германският ски скачач Свен Ханавалд става първият победител във всички състезания на Турнира на четирите шанци.
• 2005 г. — В Брюксел започва световен конгрес на имамите и равините за мир.
Родени
• 1367 г. — Ричард II, крал на Англия
• 1412 г. — Жана д'Арк, национална героиня на Франция
• 1486 г. — Мартин Агрикола, германски поет
• 1665 г. — Карл Лудвиг фон Насау-Саарбрюкен, немски граф
• 1745 г. — Жак-Етиен Монголфие, извършил с брат си първия полет с балон с горещ въздух
• 1799 г. — Джедидая Смит, американски пътешественик
• 1822 г. — Хайнрих Шлиман, немски археолог
• 1832 г. — Гюстав Доре, френски художник
• 1838 г. — Макс Брух, германски композитор
• 1839 г. — Георге Анджелеску, румънски политик
• 1850 г. — Едуард Бернщайн, немски общественик
• 1861 г. — Виктор Орта, белгийски архитект
• 1865 г. — Алексий Калайджиев, български духовник
• 1865 г. — Никола Жеков, военен деец
• 1866 г. — Алексей Апостол, финландски диригент
• 1866 г. — Антон Арнаудов, български революционер
• 1870 г. — Густав Бауер, германски политик
• 1872 г. — Александър Скрябин, руски композитор
• 1872 г. — Йордан Иванов, български учен
• 1875 г. — Атанас Калфов, български революционер
• 1878 г. — Стефан Добрев, български революционер
• 1878 г. — Карл Сандбърг, американски поет
• 1881 г. — Ернст Фесман, германски офицер
• 1881 г. — Тодор Оровчанов, български революционер
• 1882 г. — Александра Екстер, руска художничка
• 1882 г. — Антон Стериов, български революционер
• 1883 г. — Халил Джибран, ливански и американски поет
• 1884 г. — Исак Бродски, руски живописец
• 1884 г. — Кина Герджикова, българска актриса
• 1888 г. — Христо Николов Луков, български политик
• 1894 г. — Владимир Григоров, български художник
• 1894 г. — Освин Гролиг, немски офицер
• 1896 г. — Иван Маринов, български военен деец
• 1897 г. — Ференц Салаши, унгарски държавник
• 1900 г. — Мария Румънска, кралица на Югославия
• 1909 г. — Здравко Сугарев, български икономист
• 1909 г. — Моше Снех, израелски комунист
• 1913 г. — Едвард Герек, полски политик
• 1913 г. — Лорета Йънг, американска актриса
• 1915 г. — Боню Ангелов, български филолог
• 1915 г. — Джон Лили, американски писател
• 1921 г. — Христо Евтимов, български футболист
• 1927 г. — Ристо Кирязовски, македонски историк
• 1928 г. — Евгения Камова, българска писателка
• 1929 г. — Бабрак Кармал, афганистански политик
• 1931 г. — Едгар Лорънс Доктороу, американски писател
• 1933 г. — Олег Макаров, съветски космонавт
• 1935 г. — Клод Щайнер, австрийски психолог
• 1935 г. — Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела, съпруга на Симеон Сакскобургготски
• 1938 г. — Адриано Челентано, италиански певец
• 1944 г. — Ролф Цинкернагел, швейцарски имунолог, Нобелов лауреат през 1996 г.
• 1945 г. — Иван Григоров, български юрист
• 1946 г. — Сид Барет, британски музикант (Pink Floyd)
• 1953 г. — Малкълм Йънг, австралийски китарист (AC/DC)
• 1953 г. — Манфред Калц, немски футболист
• 1954 г. — Антъни Мингела, британски режисьор
• 1955 г. — Роуън Аткинсън, английски комик
• 1957 г. — Майкъл Фоул, американски астронавт
• 1958 г. — Димитър Петков, български режисьор
• 1958 г. — Людмила Путина, съпруга на Владимир Путин
• 1960 г. — Андреа Томпсън, американска актриса
• 1963 г. — Карен Мовсисян, арменски шахматист
• 1963 г. — Станислав Семерджиев, български сценарист
• 1965 г. — Бьорн Ломборг, датски политолог
• 1966 г. — Атилио Ломбардо, италиански футболист
• 1970 г. — Димитър Екимов, български музикант
• 1970 г. — Цанко Цветанов, български футболист
• 1986 г. — Петер Нортхуг, норвежки ски бегач
• 1989 г. — Андрю Керъл, английски футболист
Починали
• 1448 г. — Кристоф III, крал на Дания, Норвегия и Швеция
• 1478 г. — Узун Хасан, тюркски владетел
• 1536 г. — Балтазаре Перучи, италиански художник и архитект
• 1607 г. — Гуидобалдо дел Монте, италиански учен
• 1693 г. — Мехмед IV, Султан на Османската империя
• 1831 г. — Родолф Кройцер, френски композитор и диригент
• 1852 г. — Луи Брайл, създател на азбуката за слепи
• 1860 г. — Уилям Лийк, британски топограф и историк
• 1875 г. — Кръстьо Пишурка, български народен будител
• 1878 г. — Станислав Доспевски, български възрожденски художник
• 1884 г. — Грегор Мендел, австрийски монах, биолог и генетик
• 1885 г. — Пьотър Левиз-оф-Менар, руски офицер
• 1899 г. — Стоян Лазов, български революционер
• 1902 г. — Коце Пейков, български революционер
• 1918 г. — Георг Кантор, немски математик
• 1919 г. — Теодор Рузвелт, 26-ти президент на САЩ, Нобелов лауреат през 1906 г.
• 1934 г. — Хърбърт Чапман, английски футболист
• 1942 г. — Александър Беляев, руски писател
• 1942 г. — Анри дьо Байе-Латур, белгийски президент на МОК
• 1944 г. — Весела Василева, българска поетеса
• 1945 г. — Владимир Вернадски, руски учен
• 1946 г. — Божил Райнов, български просветен деец
• 1949 г. — Виктор Флеминг, американски режисьор
• 1949 г. — Стоян Бъчваров, български актьор
• 1964 г. — Вернер Кемпф, германски офицер
• 1981 г. — Арчибалд Кронин, шотландски писател
• 1983 г. — Ерик Витковер, британски психоаналитик
• 1990 г. — Павел Черенков, руски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1958 г.
• 1993 г. — Дизи Гилеспи, американски джаз музикант
• 1993 г. — Рудолф Нуреев, руски балетист
• 1994 г. — Иления Кариси, италианска поетеса
• 1995 г. — Тодор Диев, български футболист
• 1999 г. — Мишел Петручани, френски джаз пианист
• 2000 г. — Алексей Въжманавин, руски шахматист
• 2000 г. — Дон Мартин, американски илюстратор
• 2000 г. — Илия Минев, български антикомунист
• 2004 г. — Пиер Чарлз, министър-председател на Доминика
Празници
• Християнство — Кръщение Господне (Йордановден)
• Ортодоксална православна църква и Арменска църква — Бъдни вечер
• Католическа църква — Празник на Тримата крале Ивановден
• Българска армия — Водоосвещаване на българските бойни знамена и светини
• Ирак — Празник на армията
• Франция — Ден на семейството
obekti.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
