7 април 1969 г. – Символичният рожден ден на интернет
През 1969 г. е публикуван първият RFC 1. Затова датата се смята за символичен рожден ден на Интернет.
Request for Comments (RFC)-- "Искане (заявка) за обсъждане" е термин за компютърни мрежи и Интернет и представлява работен документ с пореден номер в серия от такива документи, съдържащ предложения за стандарти и/или допълнителна информация. Тези документи се използват широко както от комерсиални, така и от некомерсиални софтуерни производители, от общностите на Интернет и Юникс потребителите. Поредицата от RFC документи започва през 1969 като част от проекта ARPANET, предшественик на Интернет. Днес това е официалният канал, през който IETF и други Интернет организации публикуват стандарти. RFC-тата покриват и други теми като нови разработки и коментари относно текущото състояние на Интернет.
Това е и празникът на лекарите - точно преди 63 години в Женева е учредена Световната здравна организация.
На тази дата президентът Франклин Рузвелт отменя официално сухия режим в САЩ (1933 г.), а в София е открит Държавният сатиричен театър (1957 г.).
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1348 г. — Карл IV основава Пражкия университет — първият в Централна Европа.
• 1498 г. — Експедицията на португалския мореплавател Вашко да Гама стига до Кения.
• 1795 г. — Франция приема метричната система.
• 1805 г. — Състои се първото публично изпълнение на Симфония No.3 на Лудвиг ван Бетховен (Ероика).
• 1880 г. — Съставено е третото правителство на България, начело с Драган Цанков.
• 1905 г. — При с. Кашина, Мелнишко, четата на Яне Сандански разбива четата на офицерските братства начело с кап. Йордан Стоянов, която дава 9 жертви.
• 1906 г. — Вулканът Везувий изригва и разрушава Неапол.
• 1908 г. — Учредена е СЗО.
• 1909 г. — Русия, Сърбия и Черна гора признават Независимостта на България.
• 1926 г. — Англичанката Вайълет Гибсън извършва неуспешен опит за покушение срещу италианския диктатор Бенито Мусолини.
• 1927 г. — В САЩ е демонстриран първият видеотелефон.
• 1939 г. — Втора световна война: Италия напада Албания.
• 1943 г. — Швейцарецът Алберт Хофман синтезира наркотика ЛСД.
• 1946 г. — Официално е призната независимостта на Сирия от Франция.
• 1948 г. — Влиза в сила уставът на Световната здравна организация.
• 1956 г. — Основана е Австрийската партия на свободата.
• 1963 г. — Създадена е Социалистическата федеративна република Югославия с маршал Йосип Броз Тито като неин пожизнен президент.
• 1964 г. — За първи път денят започва да се празнува като Ден на здравния работник.
• 1979 г. — Създаден е Атлантическият съвет по образование (АЕК) под егидата на Асоциацията на атлантическия договор(АТА).
• 1989 г. — В Норвежко море потъва съветската атомна подводница Комсомолец, загиват 42 моряци от екипажа.
• 1992 г. — Република Сръбска обявява независимостта си.
• 1994 г. — Начало на кланетата на тутси в Руанда.
• 1999 г. — По време на войната в Косово границите на бившата югославска републиката са затворени от сръбската армия, за да се спрат етническите албанци да напускат страната.
• 2003 г. — Американски войници превземат Багдад; режимът на Саддам Хюсеин пада два дни по-късно.
Родени
• 1652 г. — Климент XII, римски папа († 1740 г.)
• 1770 г. — Уилям Уърдсуърт, английски поет († 1850 г.)
• 1772 г. — Шарл Фурие, френски философ († 1837 г.)
• 1834 г. — Григорий Мясоедов, руски художник, передвижник († 1911 г.)
• 1853 г. — Леополд, херцог на Олбани, син на кралица Виктория († 1884)
• 1859 г. — Жак Льоб, американски биолог († ?)
• 1879 г. — Густав Шпет, руски философ († 1940 г.)
• 1882 г. — Курт фон Шлайхер, германски генерал, политик и канцлер († 1934 г.)
• 1889 г. — Габриела Мистрал, чилийска поетеса и дипломат, Нобелова лауреатка през 1945 г. († 1957 г.)
• 1893 г. — Алън Дълес, американски дипломат и разузнавач († 1969 г.)
• 1899 г. — Луис Физер, американски химик († 1977 г.)
• 1905 г. — Преслав Кършовски, български художник († 2003 г.)
• 1915 г. — Били Холидей, американска джаз певица († 1959 г.)
• 1916 г. — Петър Дертлиев, български политик († 2000 г.)
• 1917 г. — Монго Сантамария, латино джаз музикант, перкусионист († 2003 г.)
• 1924 г. — Йоханес Марио Зимел, австрийски писател († 2009 г.)
• 1927 г. — Мерсия Макдермот, английска писателка
• 1928 г. — Джеймс Гарнър, американски актьор
• 1929 г. — Дамян Заберски, български художник († 2006 г.)
• 1931 г. — Тед Кочев, канадски режисьор от български произход
• 1932 г. — Никола Маринов, български военен († 1987 г.)
• 1938 г. — Георги Чаушов, български художник-карикатурист
• 1938 г. — Джери Браун, американски политик
• 1939 г. — Франсис Форд Копола, американски режисьор
• 1941 г. — Гордън Кей, английски актьор
• 1944 г. — Герхард Шрьодер, немски политик
• 1944 г. — Макото Кобаяши, японски физик, Нобелов лауреат
• 1948 г. — Пиетро Анастази, италиански футболист
• 1949 г. — Валентина Матвиенко, руски политик
• 1954 г. — Джеки Чан, хонконгски актьор, режисьор и каскадьор
• 1956 г. — Валентин Ганев, български актьор
• 1956 г. — Даниел Корбу, румънски поет
• 1962 г. — Ален Робер, френски катерач
• 1964 г. — Ръсел Кроу, австралийски актьор от новозеландски произход
• 1966 г. — Мишо Юзмески, писател от Република Македония
• 1971 г. — Гийом Депардийо, френски актьор († 2008 г.)
• 1973 г. — Моно Петра,български художник
• 1986 г. — Кристиан Фукс, австрийски футболист
Починали
• 858 г. — Бенедикт III, римски папа (* неизв.)
• 1498 г. — Шарл VIII, крал на Франция (* 1470 г.)
• 1614 г. — Ел Греко, испански художник от гръцки произход (* 1541 г.)
• 1789 г. — Абдул Хамид I, султан на Османската империя (* 1725 г.)
• 1803 г. — Франсоа Доминик Тусен Лувертюр, хаитянски военачалник (* 1743 г.)
• 1858 г. — Антон Диабели, австрийски композитор и музикален издател (* 1781 г.)
• 1875 г. — Георг Хервег, немски поет (* 1817 г.)
• 1891 г. — Финиъс Барнъм, американски шоумен († 1810 г.)
• 1912 г. — Александър Димитраков, български революционер (* 1879 г.)
• 1922 г. — Атанас Шопов, български книжовник и дипломат (* 1855 г.)
• 1929 г. — Едуар Шюре, френски писател и мистик (* 1841 г.)
• 1934 г. — Владимир Серафимов, български военен деец (* 1860 г.)
• 1938 г. — Сюзан Валодон, френска художничка (* 1865 г.)
• 1946 г. — Васил Аврамов, български юрист (* 1863 г.)
• 1947 г. — Хенри Форд, американски автомобилен конструктор (* 1863 г.)
• 1950 г. — Уолтър Хюстън, американски актьор (р. 1983 г.)
• 1955 г. — Теда Бара, американска актриса (* 1885)
• 1965 г. — Ангел Димитров, български цирков артист (* 1890 г.)
• 1968 г. — Джим Кларк, британски автомобилен състезател (* 1936 г.)
• 1969 г. — Ромуло Галегос, венецуелски писател и политик (* 1884 г.)
• 1972 г. — Иван Алтънов, български юрист (* 1892 г.)
• 1986 г. — Евгени Константинов, български писател и сценарист (* 1923 г.)
• 1986 г. — Леонид Канторович, руски математик и икономист (* 1912)
• 2008 г. — Георги Стоев, български писател (* 1973 г.)
Празници
• Ден на здравния работник (от 1964 г.)
• Празник на Медицински Университет — София
• Празник на община Струмяни (от 1999 г.)
• Армения — Ден на майчинството и красотата
• Мозамбик — Ден на жената
• Руанда — Ден на Национален траур
• Русия — Ден в памет на загиналите в подводницата Комсомолец (1989 г.)
• САЩ — Ден на сладкишите, приготвени с кафе — Coffee Cake Day
• Танзания — Ден на героите
Obekti.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
