7 декември 1972 г.: Аполо 17 заснема "Синьото топче"

07.12.2018 / 00:20 0

На днешната дата през 1972 г. е изстреляна последната лунна пилотирана мисия на Аполо — Аполо 17. Докато напуска Земята, екипажът прави снимка на планетата, известна като Синьото топче.

Аполо 17 e единадесетата и последна засега пилотирана мисия до Луната и шестата, която каца на повърхността й. Аполо 17 отбелязва първото нощно изстрелване, а Харисън Шмит е първия учен геолог, посетил естествения спътник на Земята. Мисията трае от 7 декември до 19 декември 1972 г.

Синьото топче е снимка на Земята, направена от екипажа на Аполо 17 от разстояние 45 000 км. Това е една от най-широко разпространените фотографии в световен мащаб. Снимката е една от малкото, показващи планетата Земя напълно осветена, тъй като астронавтите са я направили, когато Слънцето е било зад тях. На астронавтите им изглеждала като детско топче за игра (откъдето произлиза и името на снимката).

НАСА официално признава заслугата за снимката на целия екипаж на Аполо 17 - Юджийн Сърнън, Роналд Еванс и Харисън Шмит - те всички правят снимки с фотоапарата на борда. След мисията, някои обстоятелства сочат, че фотографията най-вероятно е направена от Харисън Шмит, но това не може да бъде напълно проверено.

Аполо 17 е последната пилотирана мисия до Луната. След нея, хора не са се намирали в такава позиция, че да направят снимка на цялата Земя, подобна на Синьото топче.

Събития от датата

    1732 г. — Кралската опера в Лондон отваря врати.
    1787 г. — Делауър става първия американски щат, ратифицирал Конституция на САЩ.
    1815 г. — Френският маршал Мишел Ней е разстрелян, след като е обвинен в държавна измяна от реставрационното правителство на Бурбоните на Луи XVIII за подкрепата, която оказва на Наполеон Бонапарт по време на неговите Сто дни.
    1920 г. — Започва строителството на японския самолетоносач "Акаги".
    1941 г. — Втората световна война: Японският имперски флот провежда нападение над Пърл Харбър, в резултат на което САЩ обявява война на Япония.
    1949 г. — Китайска гражданска война: Правителството на Република Китай се премества от Нанкин в Тайпе.
    1958 г. — Официално е открита първата отсечка на Автомагистрала А1 в Италия, която свързва Милано с Парма.
    1965 г. — Папа Павел VI и Патриарх Атинагор едновременно отменят взаимните анатеми, наложени от 1054 г.
    1972 г. — Изстреляна е последната лунна пилотирана мисия на Аполо — Аполо 17; докато напуска Земята, екипажът прави снимка, известна като Синьото топче.
    1975 г. — Индонезия напада Източен Тимор.
    1982 г. — Извършена е първата екзекуция в САЩ чрез смъртоносна инжекция в Тексас.
    1988 г. — Арменското земетресение с магнитуд 6,8 по Скалата на Рихтер убива близо 25 000 души; ранените са 15 000, а 400 000 души остават без дом.
    1988 г. — Ясер Арафат признава правото на Израел да съществува като държава.
    1989 г. — В третата и последена част от знаменитата боксова трилогия Шугър Рей Ленърд и Роберто Дуран се бият в Лас Вегас; Ленърд запазва световната си титла в супер средна категория на Световния боксов съвет (WBC) след 12-ия рунд.
    1989 г. — В България се създава коалицията Съюз на демократичните сили.
    1989 г. — Полският Сейм приема амнистия за политическите затворници.
    1995 г. — Космическият апарат Галилео влиза в орбита около Юпитер, шест месеца след като е изстрелян от космическата совалка Атлантис.
    2003 г. — Българоезична Уикипедия е създадена в България.
    2004 г. — Хамид Карзай полага клетва като президент на Афганистан.
    2004 г. — Джон Куфур е преизбран за президент на Гана.
    2006 г. — 18 души загиват и 12 са ранени при една от най-големите пътни катастрофи в България — между градски автобус и ТИР край Бяла.
    2009 г. — Стартира тв каналът bTV Cinema.

Родени

    521 г. — Свети Колумба, ирландски християнски мисионер в Шотландия († 597 г.)
    1431 г. — Влад Цепеш, владетел на Трансилвания, първообраз на Дракула († 1476 г.)
    1598 г. — Джовани Лоренцо Бернини, италиански скулптор и архитект († 1680 г.)
    1637 г. — Бернардо Паскини, италиански композитор († 1710 г.)
    1731 г. — Абрахам Хиацинт Анкетил-Дюперон, френски ориенталист († 1805 г.)
    1782 г. — Николаус Опел, германски зоолог († 1820 г.)
    1784 г. — Алън Кънингам, шотландски поет († 1842 г.)
    1810 г. — Теодор Шван, германски биолог († 1882 г.)
    1823 г. — Леополд Кронекер, германски математик († 1891 г.)
    1847 г. — Джордж Гросмит, английски актьор († 1912 г.)
    1860 г. — Джоузеф Кук, министър-председател на Австралия († 1947 г.)
    1863 г. — Пиетро Маскани, италиански композитор († 1945 г.)
    1863 г. — Ричард Сиърс, американски бизнесмен († 1914 г.)
    1869 г. — Стефан Славчев, български военен деец († 1965 г.)
    1873 г. — Уила Катър, американска писателка († 1947 г.)
    1879 г. — Рудолф Фримъл, американски композитор и пианист († 1972 г.)
    1882 г. — Георги Райчев, български писател († 1947 г.)
    1887 г. — Ернст Тох, австрийски композитор († 1964 г.)
    1888 г. — Джойс Кери, ирландски писател († 1957 г.)
    1889 г. — Габриел Марсел, френски философ († 1973 г.)
    1890 г. — Александър Бакулев, руски лекар († 1967 г.)
    1904 г. — Константин Соколски, руски певец († 1991 г.)
    1905 г. — Герард Куйпер, холандски и американски астроном († 1973 г.)
    1906 г. — Доситей, глава на МПЦ († 1981 г.)
    1907 г. — Юрий Тошев, български шахматист († 1975 г.)
    1909 г. — Никола Вапцаров, български поет († 1942 г.)
    1910 г. — Луи Прима, американски певец, актьор и тромпетист († 1978 г.)
    1911 г. — Беньо Тотев, български професор, композитор, диригент и учител († 1987 г.)
    1912 г. — Даниъл Джоунс, уелски класически композитор († 1993 г.)
    1915 г. — Илай Уолак, американски актьор
    1920 г. — Станка Николица-Спасо-Еленина, българска поетеса и преводачка (* 1835 г.)
    1924 г. — Марио Соареш, президент на Португалия
    1928 г. — Никола Корабов, български режисьор
    1928 г. — Ноам Чомски, американски лингвист и политически писател
    1932 г. — Елън Бърстин, американска актриса
    1949 г. — Том Уейтс, американски композитор, певец, музикант и актьор
    1954 г. — Румяна Коцева, българска певица
    1956 г. — Лари Бърд, американски баскетболист
    1962 г. — Петър Александров, български футболист
    1966 г. — Томас Хауъл, американски актьор
    1971 г. — Владимир Акопян, арменски шахматист
    1971 г. — Чейси Лейн, американска актриса
    1972 г. — Христо Христов, български футболист
    1973 г. — Чейси Лейн, еротична актриса
    1977 г. — Костадин Стойков, български волейболист
    1980 г. — Джон Тери, английски футболист
    1984 г. — Роберт Кубица, полски пилот от Формула 1
    1987 г. — Ейрън Кертър, американски певец
    1988 г. — Емили Браунинг, австралийска актриса
    1994 г. — Стефан-Цанев, големец
    2003 г. — Катарина-Амалия, холандска принцеса

Починали

    43 пр.н.е. — Цицерон, древноримски политик (* 106 пр.н.е.)
    283 г. — Евтихий, римски папа (* ? г.)
    1815 г. — Мишел Ней, френски маршал (* 1769 г.)
    1879 г. — Йоун Сиюрдсон, исландски политик (* 1811 г.)
    1902 г. — Томас Наст, германски аниматор (* 1840 г.)
    1906 г. — Ели Дюкомен, швейцарски журналист, Нобелов лауреат (* 1833 г.)
    1937 г. — Антон Страшимиров, български писател (* 1872 г.)
    1944 г. — Мишо Хаджийски, български писател (* 1916 г.)
    1947 г. — Никълъс Мъри Бътлър, американски университетски президент, Нобелов лауреат (* 1862 г.)
    1956 г. — Решат Нури, турски писател (* 1889 г.)
    1964 г. — Николай Аничков, руски патоморфолог (* 1885 г.)
    1970 г. — Руб Голдбърг, американски аниматор (* 1889 г.)
    1973 г. — Макс Хоркхаймер, германски социолог (* 1895 г.)
    1975 г. — Торнтън Уайлдър, американски драматург (* 1897 г.)
    1985 г. — Робърт Грейвс, английски учен (* 1895 г.)
    1988 г. — Мирон Иванов, български сценарист (* 1931 г.)
    1990 г. — Джоан Бенет, американска актриса (* 1910 г.)
    1992 г. — Георги Пирински-старши, български политик (* 1901 г.)
    1993 г. — Блаже Конески, македонски писател (* 1921 г.)
    1993 г. — Волфганг Паул, германски физик, Нобелов лауреат (* 1913 г.)
    1993 г. — Феликс Уфуе Боани, 1-ви президент на Кот д'Ивоар (* 1905 г.)
    1996 г. — Михаил Пенчев, български режисьор (* 1926 г.)
    1999 г. — Димитър Стоянов, български политик (* 1928 г.)
    2006 г. — Любен Беров, министър-председател на България (* 1925 г.)
    2008 г. — Иван Росенов, български режисьор (* 1951 г.)

Празници

    ООН — Международен ден на гражданската авиация
    Армения — Ден на памет за жертвите от земетресението (1988 г.)
    Колумбия — Ден на свещите (Día de las Velitas) — начало на коледните празници, посветен на непорочното зачатие на Дева Мария
    САЩ — Ден на възпоменанието (Пърл Харбър, 1941 г.)

 

Obekti.bg



За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!


Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!


Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

 

 


Коментари
Коментирай чрез Facebook

Последни новини

 
Всички права запазени © 2011 - 2024 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа
затвори X
реклама