8 април 1869 г. - Ражда се Харви Къшинг
В Кливлънд, Охайо се ражда Харви Къшинг – пионер в областта на неврохирургията. Развива много от инструментите, основните похвати и техники, използвани до днес.
През 1912 г. е избран за професор по хирургия в Харвард и главен хирург на новооткритата болница Питър Бент Бригам. Неговите постижения са вдъхновение за медицинската професия.
В края на своята кариера учениците му се отблагодаряват, създавайки първата в САЩ неврохирургическа организация „Общността на Харви Къшинг“, сега Американска асоциация на неврохирурзите.
Къшинг има множество публикации, по-важните от които са свързани с експерименталната хипофизектомия, функцията на хипофизата и инфилтративната аналгезия. Удостоен е с наградата „Пулицър“ за книгата си „Животът на Сър Уилиам Ослер.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 217 г. — Римският император Каракала е убит от преторианския префект Макрин, който го наследява на трона.
• 1195 г. — Византийският император Исак II Ангел е ослепен и хвърлен в затвора.
• 1378 г. — Урбан VI е избран за римски папа.
• 1455 г. — Каликст III е избран за римски папа.
• 1513 г. — Мореплавателят Хуан Понсе де Леон открива Флорида и я обявява за испанска собственост.
• 1820 г. — На остров Милос в Егейско море е открита статуята Венера Милоска.
• 1838 г. — Започва да функционира първата трансатлантическа параходна линия.
• 1893 г. — Княз Фердинанд I сключва брак с принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска в Пианоре, Италия, учреден е възпоменателен медал по този повод (Пианорски медал).
• 1899 г. — Марта Плейс става първата жена, екзекутирана на електрически стол.
• 1904 г. — Longacre Square в центъра на Манхатън е преименуван на Times Square на името на The New York Times.
• 1904 г. — Обединеното кралство и Трета република подписват Сърдечното съглашение, поставящо началото наАнтантата.
• 1939 г. — Фашистка Италия анексира Албания.
• 1940 г. — Втората световна война: Великобритания и Франция обявяват, че са минирали териториалните води на Норвегия, за да предотвратят използването им от кораби на Нацистка Германия.
• 1941 г. — В Галички хан в Скопие дейци на ВМРО обсъждат обявяването на самостоятелна Македония под немски протекторат.
• 1942 г. — Втора световна война: По време на обсадата на Ленинград войските на СССР пускат в експлоатация железопътната връзка с Ленинград.
• 1949 г. — В Хърватия е обявен националния парк Плитвишки езера.
• 1961 г. — В Индийския океан арабски терористи взривяват английския кораб Дара, при което загиват 236 души.
• 1973 г. — В Кипър са извършени 32 бомбени терористични акта.
• 1990 г. — По време на курс между Норвегия и Дания се преобръща фериботът Скандинавиан стар, при което загиват 148 души.
• 1992 г. — По предложение на Романо юнион ООН и Европейския съюз обявяват 8 април за Международен ден на ромите.
• 1994 г. — Открито е тялото на Кърт Кобейн - вокалист на Нирвана, самоубил се в дома си три дни по-рано.
• 2001 г. — Оповестени са резултатите от официалното преброяване в България (7 799 000 души).
• 2001 г. — Бившият български цар Симеон Сакскобургготски учредява ПП Национално движение „Симеон Втори“.
• 2005 г. — Състои се погребалната церемония на папа Йоан Павел II.
Родени
• 1605 г. — Филип IV, крал на Испания и Португалия († 1665 г.)
• 1692 г. — Джузепе Тартини, италиански цигулар, композитор († 1770 г.)
• 1736 г. — Уилям Хотъм, британски адмирал († 1813 г.)
• 1818 г. — Кристиан IX, крал на Дания († 1906 г.)
• 1859 г. — Едмунд Хусерл, немски философ от еврейски произход († 1938 г.)
• 1859 г. — Теодор Теодоров, български политик († 1924 г.)
• 1870 г. — Анастас Лозанчев, български революционер († 1944 г.)
• 1875 г. — Албер I, крал на Белгия († 1934 г.)
• 1892 г. — Мери Пикфорд, американска актриса († 1979 г.)
• 1904 г. — Джон Хикс, британски икономист, Нобелов лауреат през 1972 г. († 1989 г.)
• 1911 г. — Емил Чоран, румънски философ († 1995 г.)
• 1911 г. — Мелвин Калвин, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1961 г. († 1997 г.)
• 1912 г. — Йозеф Габчик, чехословашки войник († 1942 г.)
• 1914 г. — Мария Феликс, мексиканска актриса († 2002 г.)
• 1918 г. — Бети Форд, първа дама на САЩ (1974-1977) († 2011 г.)
• 1921 г. — Франко Корели, италиански тенор († 2003 г.)
• 1929 г. — Жак Брел, белгийски певец († 1978 г.)
• 1933 г. — Тадеуш Василевски, полски историк
• 1936 г. — Продан Гарджев, български борец († 2003 г.)
• 1937 г. — Момо Капор, сръбски писател († 2010 г.)
• 1938 г. — Кофи Анан, 7-ми Генерален секретар на ООН, Нобелов лауреат през 2001
• 1941 г. — Вивиан Уестууд, британска модна дизайнерка
• 1941 г. — Илка Зафирова, българска актриса
• 1947 г. — Робърт Кийосаки, американски инвеститор
• 1950 г. — Гжегож Лато, полски футболист
• 1950 г. — Красимир Борисов, български футболист
• 1952 г. — Йълдъз Ибрахимова, българска певица
• 1955 г. — Анжела Минкова, българска художничка и скулпторка
• 1957 г. — Андреа Ипсиланти, немски политик
• 1959 г. — Иван Ценов, български политик
• 1962 г. — Изи Страдлин, американски китарист (Guns N' Roses)
• 1963 г. — Джулиън Ленън, британски певец
• 1965 г. — Цветан Цветанов, български политик и настоящ министър на вътрешните работи
• 1966 г. — Марк Блъндел, британски пилот от Формула 1
• 1969 г. — Мария Капон, български политик
• 1972 г. — Пол Грей, басист на американската неометъл група Слипнот († 2010 г.)
• 1974 г. — Найден Тодоров, български диригент
• 1977 г. — Йоана Буковска, българска актриса
• 1980 г. — Кейти Секоф, американска актриса
Починали
• 217 г. — Каракала, римски император (* 186 г.)
• 1143 г. — Йоан II Комнин, император на Византия (* 1087 г.)
• 1364 г. — Жан II, френски крал (* 1319 г.)
• 1461 г. — Георг Пурбах, германски математик (* 1423 г.)
• 1835 г. — Вилхелм фон Хумболт, германски филолог (* 1767 г.)
• 1848 г. — Гаетано Доницети, италиански композитор (* 1797 г.)
• 1861 г. — Илайша Грейвс Отис, американски изобретател (* 1811 г.)
• 1887 г. — Иван Ганецки, руски офицер (* 1810 г.)
• 1895 г. — Аврам Гуджев, български военен деец (* 1851 г.)
• 1905 г. — Асен Партениев, български революционер (* 1876 г.)
• 1905 г. — Йосиф Щросмайер, хърватски епископ (* 1815 г.)
• 1909 г. — Дико Джелебов, български революционер (* 1874 г.)
• 1914 г. — Якоб Арбес, чешки писател (* 1840 г.)
• 1931 г. — Ерик Аксел Карлфелт, шведски поет, Нобелов лауреат (* 1864 г.)
• 1938 г. — Джордж Маунтбатън, втори маркиз на Милфорд Хейвън (* 1892 г.)
• 1943 г. — Хари Бор, френски актьор (* 1880 г.)
• 1950 г. — Вацлав Нижински, руски балетист (* 1890 г.)
• 1965 г. — Иван Тодоров-Горуня, български генерал (* 1916 г.)
• 1968 г. — Патриша Аркет, американска актриса
• 1970 г. — Бенчо Обрешков, български художник (* 1899 г.)
• 1973 г. — Пабло Пикасо, испански художник (* 1881 г.)
• 1984 г. — Пьотр Капица, руски физик, Нобелов лауреат през 1978 г. (* 1894 г.)
• 1992 г. — Даниел Бове, италиански фармоколог, Нобелов лауреат през 1957 г. (* 1907 г.)
• 1995 г. — Давид Овадия, български поет (* 1923 г.)
• 2001 г. — Яко Молхов, български критик (* 1915 г.)
• 2002 г. — Мария Феликс, мексиканска актриса (* 1914 г.)
• 2009 г. — Борислав Боянов, български математик (* 1944 г.)
• 2013 г. — Маргарет Тачър, британски политик (* 1925 г.)
Празници
• ООН и ЕС — Международен ден на ромите
• Международен ден против генетичното модицифиране на организми
• Беларус и Русия — Ден на личния състав на военните комисари
• САЩ — Ден на астрономията
• Сингапур — Рожден ден на Буда
obekti.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
