9 април 1860 г. - Фоноавтограф записва звук, но не го възпроизвежда
7 години преди Томас Едисън да изобрети фонографа и да запише онова, което дълго време се смяташе за първия аудиозапис, парижкият изобретател Едуард Скот дьо Мартинвил създава фоноавтограф, който отпечатвало звуковите вълни върху лист хартия, опушена на маслена лампа.
Нито Скот, нито неговите съвременници откриват начин да превърнат тези визуални фоноавтографи в звук. Близо век и половина те остават безмълвни.
Фоноавтографът е бил сложен, първичен и изцяло механичен апарат. В него откриваме всички основни принципни на съвременния звукозапис. Единственото нещо, което му липсвало, било електричеството.
Изобретението на Едуард Скот е използвало фуния за насочване на звуковите вълни към гъвкава диафрагма, разположена в тесния й край. Към диафрагмата е бил закрепен лостов механизъм с острие, което е издълбавало линия върху разположен отдолу въртящ се цилиндър. Цилиндърът бил покрит със сажди, вероятно получени чрез държането му над пламък.
Скот наистина успява да запише звук, просто не е знаел как да го просвири. Възприемал е своите записи за своеобразен автоматичен диктофон, който след време хората са щели да разчитат със собствените си очи.
През 1877 г. Томас Едисън записва и впоследствие успешно възпроизвежда Mary Had a Little Lamb.
През 2008 г. американски учени откриват фоноавтографа на Скот в архив в Париж и успешно го възпроизвеждат. Искате ли да чуете какво е било записано на 9 април 1860 г.?
Можете да го направите още сега – около 10 секунди от френската народна песен Au Clair de la Lune.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 193 г. — Септимий Север е обявен за римски император.
• 1387 г. — Османският владетел Мурад I превзема Солун.
• 1413 г. — Хенри V е коронован за крал на Англия.
• 1667 г. — В Париж се организира първата в света публична художествена изложба.
• 1865 г. — Американска гражданска война: Главнокомандващият войските на Конфедерацията генерал Робърт Лий се предава на командващия войските на Севера генерал Юлисис Грант.
• 1866 г. — В САЩ е приет Закон за гражданските права, който предоставя равни права на всички граждани на САЩ, с изключение на индианците.
• 1867 г. — Сенатът на САЩ ратифицира договор с Русия за покупката на Аляска.
• 1877 г. — Провежда се заседание на екзархийския синод, на което Панарет Пловдивски и Григорий Доростоло-Червенски предлагат на Антим I сам да се откаже от заемания пост.
• 1916 г. — Първата световна война: Германската армия започва третата си офанзива в битката при Вердюн.
• 1928 г. — В Турция Ислямът е обявен за официална религия.
• 1930 г. — В Ню Йорк е направена първата публична демонстрация на видеотелефона.
• 1937 г. — С кацането си в Лондон Камикадзе на фирмата Мицубиши става първият японски самолет, летял до Европа.
• 1940 г. — Втората световна война: Нацистка Германия започва Операция Везерюбунг, при която нахлува в Дания и Норвегия.
• 1945 г. — Заради участието си в заговор срещу Хитлер е екзекутиран германският адмирал Вилхелм Канарис.
• 1963 г. — Уинстън Чърчил става първият чужденец, получил званието почетен гражданин на САЩ.
• 1967 г. — Първият Боинг 737 извършва първия си полет.
• 1969 г. — Извършен е първият изпитателен полет на свръхзвуковия самолет Конкорд.
• 1970 г. — Пол Маккартни обявява официално разпадането на легендарната група Бийтълс.
• 1990 г. — Унгарският демократичен форум идва на власт в резултат на избори след 40 години комунистически режим.
• 1991 г. — Грузия обявява независимостта си от Съветския съюз и става втората република, откъснала се от управлението на Москва.
• 1992 г. — Консервативната партия на Джон Мейджър печели на изборите в Обединеното кралство.
• 2002 г. — Състои се погребението на Елизабет, кралицата-майка на Обединеното кралство в Уестминстърското абатство.
• 2003 г. — Война в Ирак (2003): Американските войски овладяват Багдад.
• 2005 г. — Чарлз (принц на Уелс), сключва брак с дългогодишната си любовница Камила Паркър-Боулс.
• 2008 г. — Бившата югославска република Македония обявява, че ще постигне компромис с Гърция, като промени своето име на Република Нова Македония.
Родени
• 1283 г. — Норвежката дева, шотландска кралица († 1290 г.)
• 1336 г. — Тимур, тюркски военачалник († 1405 г.)
• 1691 г. — Йохан Геснер, германски просветител († 1761 г.)
• 1770 г. — Томас Йохан Зеебек, естонски физик († 1831 г.)
• 1802 г. — Елиас Льонрот, финландски филолог († 1884 г.)
• 1806 г. — Изъмбард Кингдъм Брунел, британски инженер († 1859 г.)
• 1821 г. — Шарл Бодлер, френски поет († 1867 г.)
• 1835 г. — Леополд II, крал на белгийците († 1909 г.)
• 1864 г. — Арчибалд Нокс, британски дизайнер († 1933 г.)
• 1872 г. — Леон Блум, министър-председател на Франция († 1950 г.)
• 1878 г. — Марсел Гросман, унгарски математик († 1936 г.)
• 1885 г. — Гошка Дацов, български художник († 1917 г.)
• 1895 г. — Мишел Симон, френски актьор († 1975 г.)
• 1907 г. — Иван Ефремов, руски писател († 1972 г.)
• 1912 г. — Лев Копелев, руски автор († 1997 г.)
• 1917 г. — Йоханес Бобровски, немски поет († 1965 г.)
• 1926 г. — Хю Хефнър, американски издател на списание Плейбой'
• 1930 г. — Михаил Букурещлиев, български фолклорист
• 1932 г. — Карл Пъркинс, американски музикант († 1998 г.)
• 1933 г. — Жан-Пол Белмондо, френски актьор
• 1938 г. — Виктор Черномирдин, руски политик
• 1940 г. — Ханс-Йоахим Реске, германски лекоатлет
• 1943 г. — Георги Минчев, български певец († 2001 г.)
• 1945 г. — Косьо Китипов, български дипломат
• 1954 г. — Денис Куейд, американски актьор
• 1959 г. — Киро Стоянов, скопски католически епископ
• 1959 г. — Валери Градинарски, български музикант и лютиер
• 1961 г. — Марк Кели, британски рокмузикант
• 1966 г. — Синтия Никсън, американска актриса
• 1966 г. — Томас Дол, германски футболист
• 1971 г. — Жак Вилньов, канадски пилот от Формула 1
• 1974 г. — Александър Пичушкин, сериен убиец
• 1974 г. — Джена Джеймисън, американска порноактриса
• 1975 г. — Роби Фаулър, английски футболист
• 1977 г. — Джерард Уей, американски музикант
• 1985 г. — Михаил Александров, български плувец
• 1986 г. — Лейтън Мийстър, американска актриса
• 1986 г. — Петко Илиев, български футболист
• 1987 г. — Джеси Маккартни, американски певец
• 1990 г. — Кристен Стюарт, американска актриса
Починали
• 491 г. — Зенон, византийски император (* 425 г.)
• 715 г. — Папа Константин, римски папа (* неизв.)
• 1024 г. — Папа Бенедикт VIII, римски папа
• 1492 г. — Лоренцо Медичи, флорентински княз (* 1448 г.)
• 1553 г. — Франсоа Рабле, френски ренесансов писател (* ок. 1493)
• 1626 г. — Сър Френсис Бейкън, английски философ и държавник (* 1661 г.)
• 1804 г. — Жак Некер, френски политик (* 1732 г.)
• 1882 г. — Данте Габриел Росети, английски поет (* 1828 г.)
• 1889 г. — Мишел Йожен Шеврьол, френски химик (* 1786 г.)
• 1926 г. — Георги Тишев, български политик (* 1848 г.)
• 1944 г. — Антон Павлов, съветски военен деец (* 1915 г.)
• 1955 г. — Алексей Иванович Абрикосов, руски патологоанатом (* 1875 г.)
• 1958 г. — Тугомир Алаупович, хърватски писател (* 1870 г.)
• 1959 г. — Франк Лойд Райт, американски архитект (* 1867 г.)
• 1961 г. — Ахмед Зогу, крал на Албания (* 1895 г.)
• 2011 г. — Сидни Лъмет, американски режисьор (* 1924 г.)
• 2011 г. — Катя Динева, българска актриса (* 1929 г.)
Празници
• Боливия - Ден на Конституцията
• Грузия - Ден на възпоменанието и Ден на независимостта
• Тунис - Ден на жертвите
• Филипини - Ден на Храбростта
• Финландия - Ден на фински език
Obekti.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
