9 март 1497 г. : Николай Коперник извършва и описва първите си астрономически наблюдения
1497 г. Николай Коперник извършва и описва първите си астрономически наблюдения. Той е първият Ренесансов учен, който предлага хелиоцентричната система и с това измества Земята от центъра на Вселената.
От 1491 до 1495 г. Коперник посещава университета в Краков, където е ученик на Войчех Брудзевски - професор по астрономия и философия. През 1495 г. с подкрепата на вуйчо си получава длъжността каноник, която му дава обществено положение, финансова стабилност и време за научни занимания.
През 1496 г. отново Ватценроде се намесва и го изпраща заедно с неговия брат Анджей в университета в Болоня, където Николай се записва да изучава канонично право. В Болоня освен по право той посещава лекции по астрономия и изучава при астронома Доменико Мария Новара най-новите теории за движението на планетите.
Най-важното съчинение на Коперник, „За въртенето на небесните сфери”, публикувано малко преди неговата смърт през 1543 г., често е приемано за началото на съвременната астрономия и на общата научна революция. Работата на Коперник стимулира последвалите научни изследвания, превръщайки се в ключов момент от историята на науката.
Един от универсалистите на Ренесанса, освен астроном Коперник е и математик, лекар, полиглот, филолог, преводач, художник, католически духовник, юрист, държавен служител, офицер, дипломат и икономист.
Коперник се проявява и като администратор - по негов проект е въведена нова монетна система в Полша. За целта създава писмени бележки, които остават в историята като един от първите научни трудове върху парите.
През 1499 г. получава магистърска степен in utroque jure. По-късно следва медицина в университета в Падуа и същевременно извършва астрономични наблюдения. През лятото на 1503 г. във Ферара Коперник получава научна степен доктор по канонично право. Същата година се връща в Полша - в Краков, и прекарва там седем години като професор в университета. Занимава се главно с астрономични наблюдения и изпълнява административни поръчения.
През 1510 г. се преселва във Фромборк - малък град на брега на река Висла, и остава там до края на живота си, като изпълнява длъжността си на католически каноник, а през свободното си време изучава и развива астрономията и лекува болни.
Събития
1074 г. — Папа Григорий VII отлъчва от църквата всички женени свещеници, с което окончателно утвърждава целибата в католическата църква.
1230 г. — В Битката при Клокотница българският цар Иван Асен II разбива войските на епирския деспот Теодор Комнин.
1500 г. — От Португалия за Америка потегля експедицията на Бартоломео Диаш и Педро Кабрала, която открива Бразилия.
1831 г. — В Алжир е създаден Френският Чуждестранен легион.
1842 г. — В театъра Ла Скала в Милано се представя за първи път операта Набуко на италианския композитор Джузепе Верди.
1854 г. — В Букурещ е създадено Средоточно попечителство — бъдещата Добродетелна дружина.
1916 г. — Мексиканският бунтовник Панчо Виля напада щата Ню Мексико.
1923 г. — Владимир Ленин получава инсулт за трети път, остава прикован на легло и е неспособен да говори, поради което окончателно напуска всички официални постове, които заема.
1933 г. — Българските комунисти Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев са арестувани и обвинени за подпалването на Райхстага.
1941 г. — Втората световна война: По границите на България с Югославия и Гърция е настанена 680 хил. германска армия.
1945 г. — Втората световна война: Американската авиация извършва мащабни Бомбардировки на Токио, при която е разрушена голяма част от сградите в града и загиват над 80 хил. души.
1953 г. — Инцидент и паника стават причина за загиването на стотици хора по време на церемонията по погребението на Йосиф Сталин.
1959 г. — Куклата Барби е показана за първи път на панаир за играчки в САЩ.
1967 г. — Дъщерята на Сталин Светлана Алилуева, иска политическо убежище и емигрира в САЩ.
1977 г. — В САЩ и Канада е забранено използването на захарин в хранителните продукти и лекарствата.
1985 г. — В Народна република България е извършен атентат на гара Буново, при който загиват 7 души.
1991 г. — В Белград се провеждат мащабни демонстрации против Слободан Милошевич. Двама души са убити, а на улицата са изкарани танкове.
2006 г. — Открита е течна вода на луната Енцелад, спътник на Сатурн.
2008 г. — Осъществен е първият полет на АТК.
Родени
1454 г. — Америго Веспучи, италиански мореплавател († 1512 г.)
1564 г. — Давид Фабрициус, фризийзки астроном († 1617 г.)
1721 г. — Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен, ландграфиня на Хесен-Дармщат († 1774 г.)
1758 г. — Франц Йозеф Гал, немски лекар (* 1828 г.)
1814 г. — Тарас Шевченко, украински поет († 1861 г.)
1859 г. — Петер Алтенберг, австрийски писател († 1919 г.)
1870 г. — Христо Чаракчиев, български военен деец († ? г.)
1873 г. — Тане Николов, български революционер († 1947 г.)
1874 г. — Иван Ботушанов, български революционер († 1919 г.)
1878 г. — Иван Сматракалев, български революционер († 1946 г.)
1882 г. — Коста Лулчев, български политик († 1965 г.)
1889 г. — Григорий Левенфиш, руски шахматист († 1961 г.)
1890 г. — Вячеслав Молотов, съветски политик († 1986 г.)
1898 г. — Асен Павлов, български политик († 1977 г.)
1907 г. — Мирча Елиаде, историк на религиите († 1986 г.)
1911 г. — Здравко Александров, български живописец († 1998 г.)
1918 г. — Джордж Линкълн Рокуел, американски неонацист († 1967 г.)
1918 г. — Мики Спилейн, американски писател († 1918 г.)
1926 г. — Иван Давидков, български поет († 1990 г.)
1933 г. — Панайот Щерев, български учен
1933 г. — Филип Рот, американски писател
1934 г. — Юрий Гагарин, съветски космовант († 1968 г.)
1943 г. — Боби Фишер, американски шахматист († 2008 г.)
1943 г. — Енчо Мутафов, български критик († 2009 г.)
1950 г. — Йордан Кичеков, български футболист
1955 г. — Орнела Мути, италианска актриса
1958 г. — Руси Гочев, български футболист
1963 г. — Маркос Соарес Татагиба, бразилски хирург
1964 г. — Жюлиет Бинош, френска актриса
1967 г. — Елена Бойчева, българска актриса
1974 г. — Армен Назарян, български борец
1974 г. — Лео Бианки, италиански и български певец
1982 г. — Жан-Франсоа Есига, френски волейболист
1983 г. — Маите Перони, мексиканска певица
1986 г. — Фахрадин Фахрадинов, български актьор
Починали
1403 г. — Баязид I, султан на Османската империя (* ок. 1354)
1661 г. — Кардинал Мазарини, френски политик (* 1602 г.)
1851 г. — Ханс Кристиан Оерстед, датски физик (* 1777 г.)
1888 г. — Вилхелм I, пруски крал, германски император (* 1797 г.)
1907 г. — Иван Соколов, български революционер (* 1844 г.)
1926 г. — Микао Усуи, основател на Рейки (* 1865 г.)
1944 г. — Карел Шкорпил, чешко-български археолог (* 1859 г.)
1946 г. — Стефан Ватев, български лекар (* 1866 г.)
1964 г. — Паул фон Летов-Форбек, германски генерал (* 1870 г.)
1988 г. — Курт Георг Кизингер, германски политик (* 1904 г.)
1992 г. — Менахем Бегин, министър-председател на Израел, Нобелов лауреат (* 1913 г.)
1993 г. — Ваня Войнова, българска баскетболистка (* 1934 г.)
1994 г. — Фернандо Рей, испански актьор (* 1917 г.)
1994 г. — Чарлз Буковски, американски писател (* 1920 г.)
1995 г. — Едуард Бернайс, американски социолог (* 1891 г.)
1996 г. — Джордж Бърнс, американски актьор (* 1896 г.)
1997 г. — The Notorious B.I.G., хип-хоп музикант (* 1972 г.)
2000 г. — Пенчо Богданов, български инженер (* 1931 г.)
2008 г. — Александър Лепавцов, политик от Република Македония (* 1935 г.)
2011 г. — Давид Попов, български футболист (* 1927 г.)
2014 г. — Валентин Фъртунов, български журналист и писател (* 1957 г.)
Празници
Международен ден на DJ-я — отбелязва се от 2002 г. по инициатива на Световния ди-джей фонд и организацията "Нордоф Робинс мюзик терапи"
Българска православна църква — Свети Четиридесет мъченици Севастийски
Белиз — Ден на Барон Блис († 9 март 1926 г.)
Obekti.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
