90 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ИВАН ВАЗОВ
Редактор е на сп. "Денница" (1890-1891). Депутат е в 8-ото и 9-ото Обикновено народно събрание (1894-1897). Министър на просветата (7 септември 1897- 30 януари 1899). Творчеството му е отражение на две исторически епохи: Възраждането и следосвобожденска България.
Първите му стихосбирки са "Пряпарец и гусла", "Тъгите на България (1877) и "Избавление" (1878). Още през 80-те години на 19 в. той създава най-големите си постижения в областта на художествената проза - повестите "Немили-недраги" и "Чичовци" и романа "Под игото", свързани с борбите на българския народ преди освобождението от османско иго.
Популярност му донасят драмите "Хъшове", "Към пропаст", "Борислав и Ивайло" и комедията "Службогонци". Произведенията на Иван Вазов са преведени са на повече от 50 езика.

