97 ГОДИНИ ОТ ГЕНОЦИДА ОТБЕЛЯЗВАТ АРМЕНЦИТЕ! ЧЕСТВАНИЯТА ЗАПОЧВАТ В 17 ЧАСА В ЦЪРКВАТА "СВЕТИ САРКИС"
97 години от арменския геноцид отбелязват днес всички арменци. По този повод от 17 часа ще бъде отслужена панихида в местния апостолически храм „Свети Саркис“. Час по-късно ще започне и шествие, което ще премине през централната градска част и ще стигне до паметника на загиналите до Археологическия музей. Там ще се проведе специален ритуал с поднасяне на венци и цветя. Мадлен Манкикян разказва своята лична история и съдбата на собствената й баба, пострадала от гоненията срещу народа й.
Мадлен Манкикян
Прабаба ми намерила съпруга си на парчета
Днес, когато отбелязваме 97-годишнината от трагедията, сполетяла моя народ, искам да споделя историята на двама души, които преживяха ужаса на един геноцид, но останаха чисти и добри хора без капка злост и омраза в сърцата си. Тя се казваше Сирануш. Родила се е в Кютахия – града, дал на света големия композитор Гомидас. Родителите на Сирануш – Харутюн (Възкресение) и Сурпиг (светица), имали още 4 дъщери: Такухи (царица), Дирухи (господарка), Нъварт и Елиз. Сирануш била трета по възраст. Историята си ще започна от времето, когато Елиз – най-малката от петте сестри, е била едва пеленаче. Един ден в дома на Харутюн и Сурпиг влизат двама турски офицери. Изпращат Сурпиг да направи кафе. Когато тя се връща, става свидетел на ужасяваща гледка – „гостите“ ги няма, а съпругът й е насечен на парчета. Вече упорито се говорело за това, че новото правителство иска да унищожи арменците в цялата империя, но сякаш на никого не му се вярвало, че това може да се случи. За щастие обаче имало и добри хора – такива, които с риск за живота си (защото със смърт били заплашвани всички, които помагали на арменците), давали тайно подслон на моите сънародници. Именно едно такова семейство приютило Сурпиг с петте й дъщерички, а след известно време дори успели с връзки да ги качат в товарен вагон на влак, пътуващ към Румъния.
В същото време в Константинопол живеел Ованнес – 14-годишен младеж, който имал по-малки двама братя – Крикор и Харутюн, и една сестра – Вехануш. Баща му Хачик вече бил убит от турците и Ованнес, като най-голямото момче в семейството, трябвало да се погрижи за майка си Флора и невръстните си братя и сестричка. Ованнес се озовал в Румъния. Години по-късно той среща Сирануш и се женят. Раждат им се три деца – двама синове и една дъщеря. През 1946 година Ованнес и Сирануш заедно с децата си и сестрите на Сирануш заминават за Съветска Армения. От трите им деца оцелява едно – дъщеря им Хермин. Това е моята майка. А цялата тази история знам от баба си Сирануш, която ми я е разказвала стотици пъти.
