АЕЖ: Засилва се натиска върху журналистите в България от политици и институции
Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) представи шестото поредно проучване за свободата на словото в България. Част от темите, които бяха засегнати в анкетата, са оценка на медийната среда в страната, условията на труд, автоцензурата, дезинформацията и войната в Украйна. Изследването се извършва през 2 години. Журналистите, участвали в анкетата, остават анонимни. Оценката за свободата на словото е по-позитивна от предишното проучване на АЕЖ през 2020 г., предаде Дарик
Ирина Недева, председателка на управителния съвет на АЕЖ България, сподели каква е необходимостта от подобно проучване. “През оглеждане вътре в самата гилдия най-ясно и най-видимо стават известни тенденциите в българската медийна среда,” коментира Недева. “Сложността идва от систематична злоупотреба от страна на политиците с медиите в България.”
Гост на събитието беше посланикът на Кралство Нидерландия Симон ван дер Бург. Кралство Нидерландия е съпредседател на коалицията за медийна свобода, която включва над 50 държави, сред които и България. Той сподели, че свободата на словото е човешко право. “Немислимо е без него правилното функциониране на демокрацията и върховенството на закона,” коментира ван дер Бург.
204 журналисти са участвали в анкетата през 2022 г., колкото са били участниците при предишното проучване преди 2 години. Анкетата е попълвана изцяло онлайн в периода 03.05.22 - 10.05.22.
Д-р Илия Вълков разкри какви са резултати от проучването. Статистическата обработка е извършена от социологическата агенция “Алфа Рисърч.” Трудовата среда е нестабилна, а все по-голямата централизация на журналистиката в София води до сериозен упадък на регионалните медии. Резултатите от анкетата показват, че има ръст на автоцензурата.
Мария Димитрова, журналистка в “Зов нюс,” потвърди извода на д-р Вълков, че регионалните медии са изчезващ вид. “Трудно се оцелява в малките градове,” коментира Димитрова.
Според нея реакцията на гилдията по време на пресконференцията на Костадин Костадинов, където той се опита да изгони четири медии, е била шокираща.
“Има много сериозни проблеми в българската медийна среда, но не всеки ги изпитва на собствен гръб,” заключи Вълков.
Най-често срещаната форма на ограничение на свободата на словото в България е вътрешният натиск с почти 70 процента.
Външният натиск за първи път е с по-нисък процент от вътрешния и няма изненада, че той идва най-често от страна на политици. Забелязва се сериозен ръст на натиска от страна на държавни, областни и общински институции.
За съжаление всеки десети журналист е бил заплашван със съд, а всеки втори познава колега, който е бил съден.
Войната в Украйна е засилила редакционната отговорност, най-вече във връзка с източниците, които се използват. Дезинформацията се превръща в един сериозен проблем. Това беше видно по време на Ковид пандемията, а сега и при войната в Украйна.
За преподавателката и журналистка Дарина Сарелска има някои страшни находки в проучването. “Нещата стават все по-зле, ама колегията ги оценява като приемливи, така някак си нормализирани,” коментира тя. Сарелска добави, че и журналистите носят отговорност за настоящата медийна среда, защото те също имат власт.
Според преподавателката в Софийски университет Жана Попова, законът за достъп до информацията не е ефективен. “Ние не можем да проверим всичко,” сподели тя.
Цялото проучване може да откриете на сайта на АЕЖ България, в секцията “Библиотека.”
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
10
2
