АФП: Докато сушата спира централи, България печели от бума на батериите
Пиксабей
Докато енергийният сектор в Източна Европа понесе сериозен удар заради рекордната суша, България се възползва от инвестициите си в системи за съхранение на енергия с батерии, изградени паралелно с бързото разрастване на соларните мощности. Това се казва в анализ на Агенция Франс прес от София.
В момента в страната работят около 100 обекта със системи за съхранение на енергия с батерии, като повечето от тях са изградени през последните две години.
Мащабните проекти използват бивши промишлени площадки и летища или се интегрират в съществуващи електроцентрали, включително въглищни.
„Мащабът и скоростта, с които се изграждат системи за съхранение на енергия в България, са безпрецедентни в европейски контекст“, заяви пред АФП Ставрос Папатанасиу, професор в Националния технически университет в Атина.
Сред причините за водещата роля на страната в региона експерти посочват сравнително ниските административни пречки, отворения към чистата енергия пазар и финансирането от Европейския съюз.
Батерийните системи поемат излишната електроенергия от соларните централи и я подават обратно към мрежата при повишаване на търсенето.
Това се оказа особено полезно, когато необичайно ниските нива на Дунав нарушиха производството на електроенергия от ядрени и водноелектрически централи в Източна Европа и увеличиха търсенето на вносна електроенергия.
През юли и август България, която е сред най-бедните държави в ЕС, отчете нетен износ на около 830 гигаватчаса електроенергия месечно. Това е повече от два пъти над средното за май и юни.
Само през юли Румъния е била дестинация за близо половината от изнесената от България електроенергия, чиято стойност се оценява на около 74 милиона евро (85 милиона долара).
Намаляване на зависимостта от въглищата
В „Марица-изток 3“, която някога беше втората по големина въглищна електроцентрала в България, промяната в посока намаляване на зависимостта от въглищата вече е видима на място.
Построена по времето на комунизма с четири генераторни блока, централата рязко намали използването на въглища през 2024 г., като съществуващата мрежова инфраструктура беше преустроена за нуждите на батерийна система за съхранение на енергия.
„Можехме да използваме голямата връзка с електропреносната мрежа. Решихме да изключим един въглищен блок и да свържем батерии“, каза Васил Щонов, ръководител на операциите на базираната във Великобритания енергийна компания „КонтурГлобал“ в България.
„Въглищата излизат, батериите влизат. Това беше правилното място в правилния момент“, заяви Щонов пред АФП. Той обаче подчерта, че България трябва да запази минимален резерв от въглищни мощности за тежки зими или прекъсвания на доставките на газ.
През 2025 г. България е представлявала около 9% от новоинсталираните мощности за съхранение на енергия с батерии в Европа и около 2% от новите соларни мощности. Според Ленарт Херман от базираната в Мюнхен изследователска и консултантска компания „ФфЕ“ страната може да „служи като положителен пример за други европейски държави“.
„Подходящите стимули могат да направят възможен бърз енергиен преход“, заяви той пред АФП.
Министерството на енергетиката на България съобщи, че този месец страната разполага с около 5,7 гигавата действаща мощност за съхранение на енергия с батерии.
По отношение на мощността това се равнява на близо една четвърт от общата инсталирана производствена мощност на България и е повече от пет пъти над действащия капацитет на батерийните системи в съседна Румъния.
Български компании вече са сключили договори за близо 14 гигаватчаса мащабни системи за съхранение, част от които вече са въведени в експлоатация.
„Целта е системите за съхранение да намерят устойчиво място на пазара“, заявиха от министерството, като допълниха, че това „трябва да върви ръка за ръка с други инвестиции, например в преносната и разпределителната мрежа“.
„Почти случайно“
Никола Газдов, председател на Българската асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия, отдава бума на батериите на съчетание от фактори, а не на предварително разработена стратегия.
„Всичко се случи почти случайно“, заяви той.
Мощностите от слънце и вятър се разрастват бързо в целия регион, но бумът на възобновяемата енергия в България е особено силно концентриран върху соларните мощности. Това води до все по-големи излишъци на електроенергия през деня.
В България големите батерийни проекти могат да бъдат изградени и въведени в експлоатация само за девет до 18 месеца, което е значително по-кратък срок от този за много соларни или вятърни проекти, допълни Газдов.
Технологията за съхранение на енергия с батерии обаче има своите ограничения.
Едно от тях е, че междусистемните връзки със съседните държави имат ограничения по отношение на количеството електроенергия, което могат да пренасят.
Друг проблем е, че съвременните батерии могат да съхраняват електроенергия само за сравнително кратки периоди, „обикновено между един и шест, а понякога до осем часа“, посочи Херман от „ФфЕ“.
Така те могат да подпомогнат електроенергийната система при временен спад на предлагането, но не са в състояние да заменят ядрен реактор, който е спрян заради суша.
Успехът на батерийните системи в крайна сметка може дори да намали собствената им рентабилност. Причината е, че с увеличаването на броя на операторите на системи за съхранение, които купуват електроенергия при ниски цени и я продават обратно в пиковите часове, разликата между цените в двата периода ще се свива.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
