Веселин Златков 

Агонията, в която се намира местната власт във Варна, няма да свърши, докато общинският съвет не подаде оставка. 

Снимка "Бриз 15"

Тази прогноза направи преди повече от месец един от най-опитните членове на местния парламент - Аврам Тодоров от БСП. Без оглед на политическата принадлежност, до същия извод сигурно са стигнали повечето варненски политици, които все пак имат нещо „под капака“, независимо дали говорим за трупана с години зрялост или просто за здрав разум. За съжаление, да знаеш и да разбираш нещо, невинаги значи да можеш да направиш това, което следва от него. И едва ли някой го разбира по-добре в момента от партия ГЕРБ, която реши да запази статута си на управляваща във Варна, независимо от почти принудителната оставка на нейния кмет Кирил Йорданов. Всъщност, дали местните „гербери“ наистина са решили нещо такова, или някой отгоре ги е изкомандвал „нито крачка назад!“, е доста любопитна тема, по която едва ли някой от тях би искал да говори, особено сега. 

С абсурдното си поведение в стил „магаре на мост“, водената от Иван Портних група  общински съветници от ГЕРБ доведе на Варна абсурдните и дори вече гротескни протести, които виждаме в последните дни. Ако те преди месец, поемайки честно отговорността, че не само оставиха Кирил Йорданов начело на общината, но и че „заиграха по неговата свирка“, бяха подали оставки и разпуснали съвета, сега нямаше да гледаме бесилки, дръвници, брадви и палатки пред общината. 

ГЕРБ сами си докараха бесилката и дръвника 

Сега ГЕРБ се опитват да кажат, че атаката на варненския театър по време на старта на кампанията им е едва ли не някакъв заговор на БСП. Разбира се, и те не си вярват на тези твърдения, защото са наясно, че агресивните демонстранти, които ги плюха в неделя, са нова опозиция, развила се благодарение единствено и само на собствените им безотговорност и безпринципност. И още нещо разбират съветниците от ГЕРБ, макар и да не го казват. Ясно е, че в крайна сметка и те ще подадат оставка. Както го направи Кирил Йорданов, последван от няколко души от екипа си, както постъпи и шефът на „Хидрострой“ Николай Пашов, уж непоклатим стълб в структура на ГЕРБ в община Варна. Работата е там, че с всеки ден шансът при подобно оттегляне да се запази поне малко достойнство започва все повече да клони към нула. 

Споменавайки Николай Пашов, няма как да не споменем и неадекватното мълчание и липсата на каквото и да е обяснение от страна на местния лидер на ГЕРБ Иван Портних. Той така и не излезе да каже какво точно не е наред с това шефът на една от фирмите за поддръжка на улиците да е общински съветник. Или пък как това не е било нито конфликт на интереси, нито някакъв друг проблем досега, а в момента изведнъж се налага Пашов да си тръгне. Разбира се, Портних има по-важна задача в момента, която е с краен срок 12 май, но рано или късно той ще трябва да спре да се крие от тези въпроси, защото пък след това идват и други избори, кметски, а покрай тях те със сигурност пак ще бъдат зададени.

Стражарска марка, бум, печат

Преди месец-месец и нещо на протест излизаха десетки хиляди, а сега са само десетки, при това и с пристигналите от София подкрепления. Как стана така, че самият варненски протест взе да се разпада и изкривява? Темата е дълга, но като цяло май всичко се свежда до правилата на старата детска игра „Стражари и апаши“. Там, както сигурно помните, има два отбора, и когато гонещите (стражарите) хванат някого от апашите, той минава от техния отбор след кратък ритуал, включващ няколко думи и плясване по гърба. Е, по същия начин голяма част от протестиращите получиха по един „печат“ от управляващото мнозинство около ГЕРБ и все така преданата на Кирил Йорданов администрация и минаха „от тяхната“. Кой как е „хванал“ тези „апаши“ също е интересна тема, но тя не може да бъде подхваната по нормален начин, ако т.нар. лидери на протестите не поемат някаква отговорност за това, което се получава от контакта им с властта. Засега някаква реална полза не се вижда. Тези, които се отказаха да искат оставката на съвета и решиха да го надзирават отблизо какви ги върши, в крайна сметка окончателно затлачиха работа му с някои на моменти напълно неадекватни искания. 

За другите, които предпочетоха да останат пред общината, протестът се превърна в нещо средно между професия и селски панаир. Тяхната непреклонност от една страна е впечатляваща, но пък недоволството, което тези няма и 100 души наричат „масово“, се изражда в бутафория. Така или иначе, тя ще продължи, докато общинският съвет във Варна, доминиран от ГЕРБ, най-сетне стигне до предизвестения си край, с оставки и разпускане. Колкото повече това се бави, толкова по-отчетлива става възможността зелените площи около общината окончателно да заприличат на къмпинг.