АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯТ МУЗЕЙ БЕЗ ПОЧИВНИ ДНИ И С УДЪЛЖЕНО РАБОТНО ВРЕМЕ ЗАРАДИ ГОЛЕМИЯ ИНТЕРЕС КЪМ ЗЛАТОТО НА ТРАКИТЕ

Поради големия интерес към националната изложба „Златото на траките. Легендите оживяват”, Варненският Археологически музей ще работи без почивен ден – и в понеделник, с удължено работно време – до 17.30 часа. Така ръководството на музея откликва на желанието на туристите и гостите на Варна  да разгледат изложбата, както и новата експозиция в удобно за тях време.

На 23 май в Археологическия музей, Варна беше открита изложбата „Златото на траките – легендите оживяват”. Изложбата представя най-ценните експонати, постъпвали в НИМ, както и уникални артефакти от сбирката на частен музей „Арес”.

Сред тях са Панагюрското съкровище, златният венец, пръстенът и сребърният ритон, открити в могилен гроб при с. Златиница-Маломирово, Елховско, както и златните накити, открити в гроба на тракийска аристократка при Синеморец.

Изложбата "Златото на траките – легендите оживяват" е изключително интересна. Тя е замислена и реализирана като музеен разказ за траките, тяхната вяра и ритуали, които са подхранвали старогръцкото митотворчество, основаващо се на забелязана, наблюдавана, а понякога и съизживявана обредност в контактните зони между траки и елини в Югоизточна Европа. Така се раждат образите на блестящия в златни и сребърни доспехи цар Резос, който наподобявал самия бог Арес, идващ на помощ на троянците, на Ликург, дръзнал да се противопостави на всемогъщия Дионис, на Залмоксис, който проповядвал вярата в безсмъртието. 

Най-ярката персонификация на тракийската легендарна древност е царят-жрец и певец Орфей. В елинския мит той е разкъсан от тракийските жени, а главата му доплувала до остров Лесбос и била погребана в пещерата на Дионис, където давала предсказания. Подобна на описаната в мита ситуация се открива и пред входа на гробницата на Севт ІІІ в могилата Голяма Косматка. Вероятно на одриския цар е принадлежало златното Панагюрско съкровище – великолепно произведение на майстори златари от ранната елинистическа епоха, което е изложено в отделна зала в експозицията.

Разказите на античните автори за несметните богатства на тракийските царе се потвърждават от богатите погребални дарове - златен венец и пръстен със сцена на инвеститура, параден наколенник, сребърен ритон, бронзов съд и железни копия, открити в могилен гроб при с. Златиница-Маломирово, Елховско. В изложбата са показани и други символи на владетелското достойнство и части от въоръжението на воина-аристократ – златен нагръдник, златни апликации за броня, сребърна торква, ритуални съдове от сребро с позлата, шлем със сребърни апликации, бронзови наколенници и железни мечове.

Изящните златни накити, открити в гроб на тракийска аристократка при Синеморец - обеци с фигурата на богинята на победата Нике в колесница, златна огърлица с бича глава, диадема и венец, илюстрират погребалните обреди в района на контактните зони между траки и елини, създадени след основаването на мрежа от дъщерни градове-държави по крайбрежията на Черно море. В тях вярвания и обреди се сливат в типично двукултурно пространство, в което свободно си взаимодействат нормите на елинската и на тракийската култура. Свидетелство за това са изображенията върху червенофигурни вази от Аполония Понтика (дн. Созопол) от ІV в. пр.Хр., включени в изложбата.

През римската епоха траките продължавали да издигат надгробни могили и да поставят в гробовете редки и скъпи дарове – накити, съдове, въоръжение. По този начин хилядолетната тракийска духовност се съчетава с римоиталийски, малоазийски и семитски традиции. Неин носител е смесеното късноантично население, което постепенно изживява прехода от езичество към християнство между ІV и VІ-VІІ в. 

 

Част от изложените културни ценности се показват за първи път пред публика. Изложбата "Златото на траките – легендите оживяват" може да се види до септември 2012 г.